Анализ на Христо Христов
Ще започна анализа си именно с това заглавие на книга на бившия подуправител на БНБ, проф. др. по „Финанси“ Милети Младенов. Книгата е посветена на проблемите на паричната теория и политика, паричните съвети, финансовите пазари. В нея се разглеждат важни въпроси от теорията и практиката на: парична маса и паричните агрегати, финансовите посредници, финансовите пазари, финансовите инструменти, лихвените проценти, банковата система, инфлацията, паричната политика, еврозоната, паричните съвети, паричната теория. Ето защо и няма да е изненада ако чуете от финансистите да я определят като „библията на финансите“.
Лихвите по депозитите стигнаха не просто до нулеви, но и до отрицателни
нива. С други думи, за да държи спестяванията си в банка, клиентът трябва да си
заплаща за това. Нека да отбележим и че БНБ също облагаше банките с отрицателна
лихва, за държаните при нея свръх резерви. И ето как банките получаваха пари за
финансиране на основния си бизнес, без да имат каквито и да е разходи по него и
дори (в зависимост от политиката си на такси и комисиони) да печелят от тази
дейност.
Този „пир“ закономерно и доведе след себе си и „чумата“ в лицето на
инфлацията, защото стойността на парите започна все повече и повече да намалява.
Всъщност тя не се появи миналата година, тя си беше там в килера. Спотаена и
чакаща да излезе. Военният конфликт между Русия и Украйна просто й отвори вратата.
В еврозоната инфлацията достигна своя рекорден пик, като надхвърли 10%. В
България тя също стигна до нива, които не бяхме виждали от миналото хилядолетие
насам. ЕЦБ предприе серия от ударно увеличение на основната си лихва и само в
рамките на няколко месеца тя достигна от 0% до 3%. Зад океана също вече бяха
задали този курс в опит да се ограничи ръста на потребителските цени. Първите
ефекти от тези стъпки са налице и инфлацията започна да се забавя, но предстои
да видим дали това е ефект от промяната в политиката на централните банки или
забавянето на ръста има повече своето логическо обяснение в по-високата база,
върху която той стъпва.
Кешът не е cool, но е добре да го има
На този фон печалбата, реализирана от българската банкова система, е на
рекордното ниво от 2,1 млрд. лв. или с 46.8% по-висока от реализирания финансов
резултат през 2021 г. Преди да се подадем на дежурните заглавия от сорта:
„Банките спечелиха 2 млрд. лв. на гърба на българина“, нека разгледаме как се
формира тази цифра. Всъщност половината от тази печалба се формира от двете
най-големи по активи банки в страната Банка ДСК, която отчита 566.7 млн. лв.
печалба и ръст от 44.1% и Уникредит Булбанк с печалба от 465,9 млн. лв. и ръст
за годината от 48.5%. Въпреки че числата изглеждат внушителни за размерите на
нашата икономика, то зад тях стои реален бизнес, а не счетоводни гимнастики. По
отношение на приходната част двете банки увеличават сериозно дивидентите, които
са получили от своите дъщерни дружества. Уникредит получава 113.2 млн. лв.
дивидент, който се увеличава с 74.2% за миналата година. При Банка ДСК
полученият дивидент е по-малък в размер на 80 млн. лв., но в сравнение с
предходната година той се увеличава с близо 200%.
Източник: БНБ
Разглеждайки приходното перо от дивиденти на банките, трябва да отбележим и
че се откроява сумата на Ти Би Ай Банк, която до този момент почти не беше
разпределяла дивиденти от своите дъщерни дружества. За 2021 г. полученият
дивидент е в размер на 6,6 млн. лв., а през 2022 г. той е вече 67 млн. лв. При
останалите банки по отношение на тази част от отчетите им, няма значими
промени.
Основните пера, носещи приходи на банките, са тези от лихви и такси и
комисиони. Банка ДСК и Уникредит Булбанк отчитат най-висок нетен оперативен
доход, като този на ДСК надхвърля 1 млрд. лв. и се увеличава за последните 12
месеца с 200,6 млн. лв. В основата на този ръст тук са приходите в лихви, които
се увеличават с 223 млн. лв., тук трябва да отбележим и че банката отчита
сериозен ръст в по отношение на разходите за лихви с близо 120 млн. лв.
Докато разглеждаме лихвените приходи на банките, трябва да отбележим и че
тези с най-сериозен ръст след Банка ДСК са Ти Би Ай Банк с добавени 77 млн. лв.
и Пощенска банка с 73,5 млн. лв.
При Уникредит ръстът на нетния оперативен приход е малко по-скромен и
възлиза на 156 млн. лв. като той се разпределя балансирано, както в приходите
от лихви така и при приходите от такси. При последните отново се откроява Ти Би
Ай Банк, която допълва топ 3 на банките по ръст на приходите от такси с ръст от
110%.
Друго перо, което влияе на крайният финансов резултат на банките, са
направените от тях обезценки през годината. Те остават почти непроменени с
нивото им от 2021 г. като отчитат минимален ръст от 1%. Вглеждайки се по-внимателно в данните виждаме, че
почти половината банки (11) са направили намаление в нивото на своите
обезценки. С най-много е намалила своите обезценки Уникредит Булбанк, които за
2021 г. са били 117 млн., а тази са над 68 млн. С най-висок ръст на направените
обезценки през 2022 г. са ОББ и Ти Би Ай Банк, съответно с 47 млн. лв. и 23
млн. лв. ръст. И при двете банки няма нещо необичайно в тези ръстове, защото
при ОББ през 2021 г. беше отчетена значително по-ниска стойност на обезценките
поради процесите по придобиване на Райфайзенбанк и сега банката се връща към
нормалните за нея нива на обезценки, а при Ти Би Ай, както вече видяхме по-горе
е логичен ръст по отношение на разширяването на бизнеса на банката.
Нека да видим и как всичко това се генерира през цялостната дейност на
банките. По отношение на кредитирането, то средствата отпуснати от банките в
страната към бизнеса и домакинствата са 9 млрд. лв. за 2022 г., което прави
ръст от близо 13%. Основната част от ръста се генерира от кредитите отпуснати
към бизнеса, които нарастват с 4,6 млрд. лв. С най-висока активност през
изминалата година тук се открояват Уникредит Булбанк с 1,747 млн. лв., Банка
ДСК с 884 млн. лв. и ОББ с 687 млн. лв. Имайки предвид, че собственикът на ОББ
– Кей Би Си Банк, придоби също така и бизнеса на Райфайзенбанк в България, то
трябва да отбележим, че по-малката банка също генерира добър ръст от 385 млн.
лв., който при обединението на двете банки ще засили сериозно позициите на
новата банка в топ 3. От по-малките банки на пазара с висока активност в
кредитирането към бизнеса се открояват Прокредит банк с ръст за годината от 388
млн. лв., Общинска банка с 172 млн. лв. и Алианц банк с 138 млн. лв.
Разглеждайки динамиките в портфейлите им през предходните тримесечия трябва да
отбележим, че тези ръстове не се дължат на събития с еднократен ефект, а
системната им работа в сегмента.
При потребителските кредити с най-висок ръст за изминалата година се
откроява Ти Би Ай Банк. Въпреки че банката е едва 15-та по размер на активите
(2 млрд. лв) то тежестта на нейния бизнес продължава да пада именно върху
потребителското кредитиране и портфейлът й нараства с 465 млн. лв. Следваща по ръст е Юробанк с 428 млн. лв.
Като цяло през годината банката водеше доста по-балансирана политика в
кредитирането, като резултатите показват, че тя отдава еднаква тежест както на
кредитирането към бизнеса, така и на това към домакинствата. На следващо място
по ръст са Банка ДСК с нови 300 млн. лв. и ОББ с малко над 200 млн. лв. Остава
отворен въпросът тук как се е представила Уникредит Булбанк в този сегмент,
защото от години тя прехвърля тази част от бизнеса си към дъщерното си
дружество УниКредит Кънсюмър Файненсинг и банковата статистика няма как да
отчете нейното представяне. Имайки предвид ръста в дивидентите, които получава
банката от дъщерните си дружества, то предположенията тук са изцяло в
положителна посока като ниво на развитие на бизнеса.
През 2022 г. отпуснатите жилищни кредити са за над 2,5 млрд. лв., като
всички банки опериращи в този сегмент отчитат положителен прираст. С най-висок
ръст на портфейлите си тук са Уникредит Булбанк с 540 млн. лв., Юробанк с 515
млн. лв. и Банка ДСК с 470 млн. лв.
Според данните на БНБ брутните необслужвани кредити и аванси в края на 2022
г. възлизат на 4,5 млрд. лв. (при 4,7 млрд. лв. в края на месец септември), а
делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 4.63% (при 5.09% в края
на предходното тримесечие). Нетната стойност на необслужваните кредити в края
на декември е 2,3 млрд. лв. (при 2,4 млрд. лв. в края на септември), а делът ѝ
в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2.44%.
Завръщане в бъдещето
И така, както се вижда много добре до тук рекордната реализирана печалба в
банковата система е закономерност от добрата бизнес среда. Имайки предвид
създадената висока инфлация, нарушения баланс на енергийните пазари и ръста на
основните лихвени нива, можем просто да отбележим лаконично, че „купонът
свърши“. Моите очаквания са, че отчетените през 2022 г. резултати ще останат в
историята, като най-добрите за този икономически цикъл. 2023 г. няма да бъде
трудна за банките, защото те работиха усилено в посока на предоставяне на
гъвкави и все повече дигитални решения, но бавно ще ни върне към традиционното
банкиране, което всички познаваме. И тук се връщам в началото на анализа с
препратката към книгата на Милети Младенов, защото рационалните принципи,
заложени в банкирането, като цяло ще бъдат в основата на следващите години.
Лихвените нива по кредитите в страната направиха крачка напред и ще продължат,
докато не достигнат нормалните за този бизнес нива, в който е включен и
компонент за разход към спестители, заели парите на банките.
Лихвени проценти по нов бизнес по кредити за
сектор домакинства в левове (%)
Източник: БНБ