След няколко турбулентни години в динамиката на развитието си, банковият сектор в страната започва да се връща в норми, които съответстват в по-голяма степен на нормалния ритъм. Дори пандемията от Covid-19 не успя да го препъне, а съвсем леко да го забави и то колкото да може след това бързо навакса изоставането. Въпреки че се вижда за второ поредно тримесечие охлаждане в отчетените норми на печалби, то кредитирането към домакинствата продължава да бъде най-горещата тема.
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юни възлиза на 21.1 млрд. лв. и спрямо края на март се увеличава с 453 млн. лв. (2.2%). За нарастването допринася повишението на печалбата през периода, както и положителната динамика при другите резерви и при натрупания друг всеобхватен доход.
Отношението на ликвидно покритие в края на юни 2024 г. е 246.7% (при 243.3% в края на март). Ликвидният буфер възлиза на 51.2 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са в размер на 20.8 млрд. лв. (при съответно 52.3 млрд. лв. и 21.5 млрд. лв. три месеца по-рано).
През второто тримесечие на 2024 г. активите на банковата система нарастват с 2.1 млрд. лв. (1.2%) и в края на юни възлизат на 178.4 млрд. лв. Пандемията от преди няколко години се оказва един от основните катализатори. Само за периода юни 2020 г. – юни 2024 г. активите в банковата система са се увеличили с 54.8%. В анализа си централната банката посочва, че спрямо края на март се увеличават дълговите ценни книжа (с 3.0 млрд. лв., 10.6%) – главно емитираните от сектор държавно управление. Нарастват също кредитите и авансите (със 77 млн. лв., 0.1%). Делът им в активите на банковата система в края на периода е 62.2% (при 62.9% в края на март).
Източник: БНБ
Банка ДСК отчита най-голям ръст на своите активи като за последните 3 месеца те се увеличават с 720 млн. лв. (2.1%), а в сравнение с изминалата година ръстът е с 3,7 млрд. лв. (12.1%). На второ място по ръст за вторите три месеца от годината е Fibank, чиито активи на неконсолидирана база се увеличават с 481 млн. лв. (3.4%), а в сравнение с юни 2023 г. с 1,5 млрд. лв. или 11.3%. На трето място по ръст за тримесечието се подрежда ЦКБ, която прибавя 308 млн. лв. (3.7%) към своите активи.
Темповете на ръст на реализираната печалба от банките видимо започнаха да се забавят през тази година. През първото тримесечие ръстът бе 4.3%, а през второто той е 7.1%. Стойностите са доста далеч от 55% и 66% реализирани предходните години. Към 30 юни 2024 г. печалбата на банковата система е в размер на 1.8 млрд. лв., със 121 млн. лв. повече от реализираната през първите шест месеца на 2023 г. Традиционно най-високи печалби отчитат Банка ДСК (503 млн. лв.) и Уникредит Булбанк (452 млн. лв.) като и при двете банки се отчита ръст спрямо година по-рано. Интересен е факта, че по-голяма част от малките като размери банки отчитат ръст на печалбите, който като цифра е много по-нисък в сравнение с големите банки, съпоставен с техните резултати преди 12 месеца той им носи ръст на печалбите от над 60%. Така банки като Прокредитбанк, ЦКБ, Интернешенъл асет банк, Инвестбанк, Общинска банка, Търговска банка Д, които са с по-малки пазарни дялове в различните сегменти, подобряват чувствително резултатите си.
Източник: БНБ
Основен принос в печалбата на банките в страната има ръста на нетния лихвен доход, който спрямо същия период на миналата година се повишава с 462 млн. лв. (20.4%) до 2.7 млрд. лв. в края на юни 2024 г. При приходите от лихви най-голям ръст в нетно изражение за последните 12 м. се отчита от Банка ДСК със 115 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Причината за този ръст е, че банката е и с най-голям ръст в кредитния си портфейл (близо 1 млрд. лв. за второто тримесечие) като този ръст в основата си се генерира от кредитирането към населението (341 млн. лв. при потребителските кредити и 361 при жилищните кредити). На следващо място по ръст в приходите от лихви е Юробанк с 103,5 млн. лв., който се дължи на няколко фактор. От една страна е вливането на придобитата от тях БНП Париба, който миналата година като все още действаща самостоятелно банка е отчела 45 млн. лв. нетни приходи от лихви и активната й кредитна дейност през тримесечието. На следващите места статистиката подрежда Уникредит Булбанк с ръст от 66 млн. лв. и ОББ с ръст от 46,5 млн. лв. Интерес тук предизвиква Прокредит Банк, чиито нетни приходи от лихви се увеличават с 23 млн. лв. до 79,4 млн. лв. Сумата не е толкова значителна, колкото при по-големите банки, но представлява ръст на годишна база от 40.6%. Банката традиционно е ориентирана в по-голяма степен към кредитирането на бизнеса при което за последната година е увеличава портфейла си с 282 млн. лв. Нетният лихвен доход на Fibank се увеличава през последните 12 месеца с 27,3 млн. лв. или 15.7% ръст.
Нетният доход от такси и комисиони се повишава с 51 млн. лв. (7.0%) до 780 млн. лв. При всички банки повишението е минимално като най-значимо е при Уникредит Булбанк с 24 млн. лв., Банка ДСК с 15 млн. лв. и Fibank с 9 млн. лв.
Друго перо в приходите банките, което с разрастването на бизнеса им вече оказва все по-голямо значение в отчитаните печалби, са получените дивиденти от дъщерни дружества. Към средата на годината тук са отчетени 174 млн. лв. Сумата нараства минимално за последните дванадесет месеца с 2,9 млн. лв. Повече от половината от сумата се отчита от Уникредит Булбанк – 102 млн. лв. Банка ДСК получава по това перо също 47 млн. лв., като сумата е с 11 млн. лв. по-голяма от тази през миналата година.
Разходите за обезценка на финансови активи са 276 млн. лв. в края на юни 2024 г., или с 92 млн. лв. (50.1%) повече от начислените през първата половина на 2023 г. При обезценките, основната част от този ръст идва от по-високите обезценки отчетени от Fibank, които нарастват до 90,5 млн. лв. По-съществено повишение в направените обезценки отчитат също така и Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Ти Би Ай Банк. При Уникредит ръстът се дължи на това, че през миналата година банката реализира 25.8 млн. лв. обратно начислени обезценки. С други думи някои лоши кредити, които банката е започнала да провизира или провизирала напълно, са били преструктурирани и са станали редовни, което позволило на банката да освободи ресурсът, заделен за тях. Така практически начислените от нея обезценки към средата на годината са за 33,8 млн. лв., което ако изключим ефекта от предходната година е дори по ниско ниво от юни 2021 г. (50,2 млн. лв.) и юни 2023 г. (40,7 млн. лв.).
Банка ДСК отчита ръст от 12,3 млн. лв. на направените от нея обезценки в сравнение със същия период предходната година, но и тук той много по – нисък от годините преди това. Ти Би Ай банк отчита към средата на годината направени обезценки за 64,5 млн. лв., което е ръст с 9,7 млн. лв. За разлика от предходните две коментирани банки, нивата на обезценки, които се правят нарастват през последните години. Зад това стои и факта, че банката е основно фокусирана в сегмента с потребителски кредити и за последните 4 години е увеличила портфейла си 3 пъти от 500 млн. лв. през юни 2020 г. до почти 2 млрд. през юни тази година.
Говорейки за обезценките направени от банките, тук е мястото да погледнем и брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни, които възлизат на 4.15 млрд. лв. (при 4.27 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3.64% (при 3.74% в края на март). Отчетеният спад на необслужваните кредити, при ръст на новоотпуснатите кредити и повишаване на лихвените нива, показва че качеството на портфейлите на банките е достатъчно добро, за да не се повлиява толкова лесно от покачване на лихвените нива, нито от „пророкувани балони на цените на имотите“. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на юни е 2.14 млрд. лв. (при 2.25 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1.93% (при 2.03% в края на март). Интересен момент тук показващ отново стабилността в системата е, че тази нетна стойност на необслужваните кредити е почти, колкото реализираната за полугодието печалба от банките (1,8 млрд. лв.) и почти два пъти по-ниска от печалбата на банките реализирана през 2023 г. – 3,4 млрд. лв.
Кредитиране
Делът на кредитите и авансите в активите на банковата система в края на периода е 62.2% (при 62.9% в края на март). Брутните кредити и аванси през тримесечието нарастват със 114 млн. лв. (0.1%) до 114.2 млрд. лв. При кредитите за домакинства е отчетен растеж на тримесечна база с 2.3 млрд. лв. (5.5%), а за бизнеса – с 1.4 млрд. лв. (2.8%). Увеличават се и кредитите за други финансови предприятия (с 306 млн. лв., 3.6%), както и за сектор държавно управление (с 66 млн. лв., 7.8%).
Бизнес кредити
При кредитирането към бизнеса, най-активи през второто тримесечие са ОББ с ръст от 343 млн. лв. и Уникредит Булбанк с близо 300 млн. лв. На годишна база двете банки също отчитат най-голям ръст като Уникредит е на първо място с 1,2 млрд. лв., а ОББ е с 878 млн. лв. Веднага след тях се нареждат Fibank и Инвестбанк, които за последните 12 месеца са отпуснали 501,5 млн. лв. и 403 млн. лв. към българския бизнес. Интересен момент, който се отчита от статистиката на БНБ е засилената активност, която се наблюдава през последното тримесечие от по-малките като размер на активите банки. Инвестбанк отчита ръст за последното тримесечие в корпоративното кредитиране от 122 млн. лв. Прокредитбанк също отчитат 93,6 млн. лв. ръст. И при двете банки статистиката отчита повишена активност при бизнес кредитирането като така в посока домакинства не се наблюдава.
Домакинства
Обемът на потребителските кредити се увеличава с 901 млн. лв. за последното тримесечие. Второто тримесечие на годината си е изградило своя сезонен характер на най-силното за сегмента на потребителското кредитиране имайки предвид многото на брой празници и предстоящото планиране на летните отпуски. Отчетеният ръст е най-високият от юни 2019 г., когато за второто тримесечие се отчита ръст от 1,4 млрд. лв.
Най-висок е ръстът при Банка ДСК с 341 млн. лв., ОББ с 152 млн. лв., Юробанк с 139 млн. лв., Ти Би Ай Банк с 111 млн. лв. и Fibank с 58 млн. лв. На годишна база най-висок ръст отчита Банка ДСК с 823 млн. лв., Юробанк с 572 млн. лв. и Ти Би Ай Банк с 467 млн. лв. В сравнение с тях ръстът на ПИБ е с далеч по-скромните 104 млн. лв. на годишна база и доста близък до този на ЦКБ 106 млн. лв. и Алианц банк – 96 млн. лв.. Като цяло банката успява да се движи близо до средните за пазара нива на тримесечен ръст.
Източник: БНБ
Най-изостреният фокус през последните години е към пазара на недвижими имоти и жилищните кредити. За последното тримесечие ръстът им е с 1.3 млрд. лв. или 5.8%, а за последните 12 месеца той е 4.5 млрд. лв. или 22.8%. Тези отчетени от статистиката БНБ данни показват, е това е най-силният тримесечен ръст регистриран до този момент в сегмента.
Източник: БНБ
В голяма степен обаче тези числа не са изненадващи и не се определят от рязко покачване на търсенето на кредити, а на покачване на цените на имотите, което респективно води и до търсене на по-големи суми за финансирането им. Националният статистически институт (НСИ) отчете в края на юни рекорден ръст от 16% в цените на жилищата в България през първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същия период година по-рано. Спрямо последното тримесечие на 2023 г. ръстът е 7.1%. Освен това няма и подобен тримесечен ръст изобщо през последните осем години, за които има данни на сайта на статистиката. По данни на НСИ цялата 2022 г. е с двуцифрени ръстове на цените на жилищата. През 2023 г. двуцифрени, но с малко над 10%, са само второто и четвъртото тримесечия.
В същото време „показателя за продажбите на жилища“ според броя на продажбите изчисляван от НСИ отбелязва спад през първото тримесечие с 27.1%. Спадът на тримесечна база при продажбите на нови жилища е с 23.6%, а този при съществуващите жилища е с 28.4%
В съчетание с продължаващия ръст на обема отпуснати жилищни кредити можем да се направи извода, че той се генерира от по-малко сделки, но на по-висока цена. Данните за жилищните кредити по количествени критерии на БНБ показват непрекъснатото нарастване на средния размер на кредит, което води до общият извод, че може броят на кредитите да се забавя като прираст, но размерите на търсените от потребители кредити се увеличават.
Тримесечен ръст на жилищните кредити и среден размер на отпуснат кредит
Източник: БНБ
През второто тримесечие на годината най-висок ръст отбелязват Банка ДСК с 361,3 млн. лв., ОББ с 328,5 млн. лв. и Уникредит Булбанк с 276 млн. лв. Интерес предизвикват тук отново по-малките банки като ЦКБ и Алианц банк, които и в този сегмент отчитат добри резултати съответно 37 млн. лв. и 36 млн. лв.
С изключение на бурното развитие на жилищното кредитиране, което е подхранвано основно от фактори като платежоспособно търсене от страна на потребителите, желание за инвестиция в нещо познато с възможност за пасивен доход и ръст в цените, то динамиката от последните 3 години започва плавно да се връща към нормалното темпо за развитие на и растеж на един пазар. Нещо, което ще бъде и здравословно за сектора тъй като ще даде възможност на банките да затвърдят постигнатите резултати.