През последните години стрес-тестовете на банковите системи се откроиха
бързо като и нструмент за превенция на евентуални бъдещи рискове. МВФ започна такива упражнения като част от редовните си програми за оценка на финансовия
сектор. През 2009 г. САЩ използваха стрес тестове като средство за борба с финансовата криза, а на следващата година Европа последва примера им. От тогава стрес тестовете се превърнаха в ключов инструмент за надзорните институции.Според залагания най-тежък сценарий в стрес-тестовете на ЕЦБ, банките трябва
да покажат, че са достатъчно добре капитализирани, за да издържат без никаква
външна намеса продължителна криза в рамките на 3 години и показателите им за
стабилност да не паднат под минималноизискуемите. Тези стрес-тестове се правя на
всеки 2 години, за да потвърждават положителните резултати. Може би
най-основният препъни камък в разработената и използвана методология от ЕЦБ за
провеждането на тестове е, че тя предвижда банките да бъдат статични. С други
думи, при проиграване на заложените сценарии не се взима предвид, че мениджмънтът
на банката ще предприеме ходове, с които да отговори на влошаващата се
икономическа среда.
В същото време ЕЦБ се активизира още в първите седмици на обявената
пандемия и поема изненадващо курс към мащабно разхлабване на банковия надзор. Франкфурт
позволи на банките в еврозоната да оперират временно под сегашните минимални
регулаторни нива на капитала и на коефициента за покритие на ликвидността. Бе
облекчен и антицикличният капиталов буфер, който банките трябва да поддържат за
моменти на криза. ЕЦБ заяви намерение за разсрочване на проверките на място и
удължаване на сроковете за въвеждане на мерки за оздравяване, произтичащи от
скорошни проверки на място и вътрешни модели на разследвания, като същевременно
гарантира общата пруденциална стабилност на контролираните банки. Разхлабват се
и строгите изисквания за необслужваните кредити. Към всичко това трябва да
прибавим и решението на ЕЦБ да отложи стрес-тестовете на банките в еврозоната,
които по график трябваше да се проведат тази година.
Освен мащабното разхлабване на банковия надзор ЕЦБ реши да напечата още
нови 120 млрд. евро., които да бъдат инжектирани във финансовата система под
формата на изкупуване на държавни и корпоративни облигации. През април ЕЦБ взе
решение да предоставя рефинансиране на банките при супер облекчени условия,
като лихвата по тригодишните заеми беше определена на минус 1%. На TLTRO
аукциона ЕЦБ предостави свежо финансиране на търговските банки от еврозоната в
размер на рекордните 1,31 трлн. долара.
Действията на европейската централната банка могат да се тълкуват в посока
на очакване, че пандемията ще влоши толкова сериозно показателите на банките в
еврозоната, че това ще провокира много въпроси относно, защо след като са се
провеждали редица проверки и стрес-тестове то показателите им при първия
по-сериозен трус не се препокриват с теоретичните резултати от тестовете.
Несъвършенствата на провежданите от ЕЦБ стерс-тестове се забелязват и от самата
нея и то не само с разхлабването на надзора над банките. В свое официално
изказване от края на месец септември миналата година, председателят на
Надзорния съвет на ЕЦБ - Андреа Енрия, повдига въпроса за нуждата от
пренастройване на използваната от банката методология за провеждане на стрес
тестовете. Освен приемането на статични баланси, той изтъква и че някои банки в
еврозоната са започнали да възприемат тестовете като един своеобразен „конкурс
за красота”. Те моделират счетоводните си баланси така, че да отговарят в
максимална степен на заложените в стрес тестовете критерии с цел да „бъдат
отличници“. Може би и точно тези притеснения на ЕЦБ мотивират действията им
днес.
Друг недостатък на методологията
на провежданите стрес-тестове е, че използването на един общ шаблон за оценка
на банките не отчита в пълна степен тяхната индивидуалност по отношение
пазарните им стратегии и поетия риск. Например някои банки са насочели в
по-голяма степен дейността си към финансиране на бизнеса, други са много
по-отворени към кредитиране на населението.
На другия полюс
В същото време пък Българската
народна банка (БНБ) дълго време провеждаше точно обратната политика на тези на
ЕЦБ. Няколко пъти в последните години БНБ гласува покачване на антицикличния
капиталов буфер, затегна правилата за необслужваните заеми и предупреди банките
да са по-стриктни при отпускането на заеми в условията на ниски лихви. Именно
затова в момента българската банкова система има по-стабилни буфери да посрещне
кризата. Освен това БНБ гласува и родните банки да внесат нови 158 млн. лв. във
фонда за преструктуриране на банки, който ще бъде прехвърлен в общоевропейския,
ако България влезе в Банковия съюз. С новите вноски натрупаните средства във
фонда ще станат около 709 млн. лв.
Преди две години България стартира процедурата по приемане в ERM II. До онзи момент пътят бе прост - страната
кандидат трябваше да изпълнява няколко критерия за икономическа и ценова
стабилност и да подаде документи. От еврозоната обаче решиха да променят
правилата на играта и без яснота защо поставиха ново препятствие пред страните
кандидати. Те трябва вече да се присъединят първо към банковия съюз и чак след
това ще могат да влязат в така наречената чакалня. До този момент страните
влизаха в банковия съюз след като вече са приети за членки в еврозоната, а не
преди това. Това е така, защото смяната на официалната валута и
присъединяването към нова финансова система, в която се спазват малко
по-различни критерии, би изисквал известен период на адаптация и пренастройване
на икономиката като в този период ЕЦБ ще е готова да подкрепи конкретната
държава.
В нашия случай обаче, страната ни ще се присъедини към банковия съюз като в
него ще има задължението да изпълнява всички мерки приемани от ЕЦБ, но докато
не бъде приета в еврозоната, тя няма да има достъп до финансиране от нея или
подкрепа.
За да се присъединим към банковия съюз пък ЕЦБ проведе проверка на
качеството на активите и подложи на стрес – тестове 6 банки в България. На база
на резултатите от хипотетичните сценарии заложени в тях ЕЦБ отправи препоръка
за изграждане на допълнителни капиталови буфери от две банки. Тази препоръка не
означава, че двете банки имат пропуски в капитала си, които трябва да запълнят,
а че при симулираната от стрес – тестовете продължителна криза, те биха имали
нужда от допълнителен капитал. Сценариите обаче са шаблонни и не отчитат
особеностите на местните икономики, а също така и не предвиждат действия от
страна на мениджмънта на банките.
Докато българските банки изпълняват
препоръките на ЕЦБ, то политиките в еврозоната, както се вижда са
противоречиви. Излиза, че ЕЦБ очаква българските банки да изпълняват критериите
за стабилност в приложените от нея хипотетични сценарии, за да покажат, че са
достойни да станат част от банковия съюз и еврозоната, но пък тези критерии се
занижават за банките, които вече са част от тези съюзи. Това поставя под въпрос
провежданите политики в еврозоната и разкрива неравнопоставеност между попадащите
в и извън еврозоната.
Дали пътят ни към еврозоната е
правилната посока? Определено, да. За малка и отворена икономика като България
е повече от добре да акостира в големия пристан на еврозоната, а не да се бори
сама в бурното и все по-непредвидимо море на глобалната икономика.
Въпреки това остава отворен въпросът дали България ще получи равнопоставеност в този елитен валутен клуб. Както правилата за кандидатстване във валутния механизъм ERM II бяха изведнъж променени за всички страни желаещи да приемат еврото, така и престоят в чакалнята може да се окаже и безкраен като в същото време страната ще изпълнява всички ангажименти наложени от банковия съюз с надеждата позитивите да дойдат по-нататък в бъдещето. Ето защо е важно преди официалните лица да поставят подписите си под документите за присъединяване, да получат гаранции, че страната ни ще бъде равнопоставена на останалите страни членки и ще се ползва не само със задълженията, но и с всички привилегии от това.
*Статията отразява личното мнение на автора.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.