Анализ на Христо Христов
Общите данни за представянето на банковата система през първите три месеца показват, че тя запазва стабилност. Обявяването на извънредното положение в страната бе на 13 март и за това влиянието му върху системата през тримесечието е в известна степен ограничено. Първите ефекти от него и забавянето на икономиката, ще бъдат регистриране от данните за второто тримесечие. Агрегираните данни за банковата система не показват драматични обрати, но разгледани банка по банка, можем да открием интересни данни даващи потенциал за очакване на размествания през следващите тримесечия на годината.
В края на март месец печалбата на банковата система отчита спад с 4,2% (13 млн. лв.) в сравнение с първите три месеца на миналата година и към 31 март е 296 млн. лв. Интересното тук обаче е, че 14 от общо 24 банки регистрират спад на своите печалби в сравнение с 12 месеца по-рано. Най-драматичен е спадът на в печалбата на най-голямата по активи банка в страната – Уникредит Булбанк, която от 30,8 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2019 г., през 2020 г. отчита загуба от 11,7 млн. лв. Основната причина за това е спад в нетния оперативен доход на банката с 33.3 млн. лв. и ръст на направените от нея обезценки за периода от 16 млн. лв. Ако обаче изключим ефекта на ръста в направените обезценки, то банката би отчела печалба в размер на над 4 млн. лв. Имайки предвид, че се намираме в началото на годината, то можем да очакваме, че банката ще намери правилния баланс и е слабо вероятно да завърши годината на отрицателна територия. Тук можем да направим и уточнението, че банката отчете печалба за 2019 г. в размер на 425 млн. лв. На другия полюс се оказва втората по активи банка в България – Банка ДСК. Тя реализира ръст в своята печалба от 63.7% до 108,8 млн. лв. Този внушителен скок се дължи почти изцяло на получен дивидент от нейни дъщерни дружества от 70.4 млн. лв. Въпреки че този приход в голяма степен е с еднократен ефект, банката отчита и ръст на приходите си от лихви и такси и комисионни, който превишава ръста в разходите за тях. В същото време обаче обезценките направени за първото тримесечие се увеличават с 18,8 млн. лв.
Експресбанк, която бе придобита от Банка ДСК също отчита съществен ръст на своята печалба от 87.4% до 32 млн. лв. В основата си част той се дължи на 2,8 млн. лв. обратно възстановени на провизии и спад в направените от банката обезценки за периода от 3,7 млн. лв.
Имайки предвид, че повече от половината банки отчитат спад в своите печалби, а някои от тези, а ръстовете при други се дължат на събития с еднократен ефект, можем да очакваме, че спадът на печалбите ще се ускори през следващите тримесечия под натиска на забавящата се икономика. Това дава повод за очакване, че банковата система ще приключи 2020 г. с печалби близки до тези, които бяха отчитани преди 5-6 години.
Общата статистика за системата показва запазване на изявената тенденция за ръст в кредитирането. Брутният кредитен портфейл на банковата система на тримесечна база нараства с 1,1% (0,7 млрд. лв.) до 67 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 478 млн. лв., 2%) и за фирмите (с 307 млн. лв., 0,8%). При кредитирането към бизнеса най-голям ръст отчита Първа инвестиционна банка, която за първото тримесечие прибавя нови 136,6 млн. лв. към своя портфейл. На следващо място по ръст е Юробанк с 79,2 млн. лв. ръст, а трета е ЦКБ с 69,8 млн. лв.
При потребителските кредити най-висок ръст регистрира Банка ДСК със 78,8 млн. лв. новоотпуснати кредити за периода януари – март. На следващо място е Юробанк с 29,8 млн. лв. ръст, а трета е Райфайзенбанк с 28,1 млн. лв. На четвърто и пето място с много близки суми се нареждат Първа инвестиционна банка (23,7 млн. лв.) и ОББ (22,4 млн. лв.). Общият портфейл потребителски кредити в системата отбелязва ръст от 185,9 млн. лв. (1.5%) за тримесечието като това е и един от най-ниските ръстове регистриран през последните тримесечия.
При жилищното кредитиране също се забелязват индикации за забавяне като общият ръст за първото тримесечие на година е в размер на 277 млн. лв. или 2.2%. Имайки предвид ръста на безработицата и очакваните негативни ефекти от коронавируса върху икономиката, не можем да очакваме регистрираните ръстове през предходните тримесечия да продължат. Най-висок ръст за тримесечието отчита Уникредит Булбанк с 51 млн. лв., след нея е Райфайзенбанк с нови 47,3 млн. лв. жилищни кредити, а трета е Банка ДСК с 42 млн. лв.
В края на март активите на банковата система са 115,1 млрд. лв. и се увеличават спрямо края на декември 2019 г. с 0,8% (0,9 млрд. лв.). Най-голям ръст през първото тримесечие на активите отчита Банка ДСК с 1,3 млрд. лв. От първа група на банковата система освен Банка ДСК, само Първа инвестиционна банка отбелязва ръст на своите активи с 90,9 млн. лв. като при Уникредит Булбанк, ОББ, и Юробанк се отчита спад в рамките на 2.2% и 4.6%. Втора по ръст на активите в системата е клонът на Сити банк в страната с 228,7 млн. лв. , а трета е Райфайзенбанк с ръст от 200 млн. лв.
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на миналия месец са 153 млн. лв. (при 86 млн. лв. година по-рано). С най-голям обем направени обезценки са Уникредит Булбанк (45,7 млн. лв.) и Банка ДСК с 21,6 млн. лв.) като и при двете се отчита съществен ръст спрямо първото тримесечие на миналата година. След тях се нареждат Юробанк с 18,6 млн. лв., Първа инвестиционна банка с 17,2 млн. лв. и Райфайзенбанк с 16,9 млн. лв. като и при тях се наблюдава ръст на обезценките на годишна база със съответно 9,7 млн. лв., 6 млн. лв. и 12,2 млн. лв. Въпреки че общо направените от тези 5 банки обезценки съставят 78% от цялата обща сума, то за тази концентрация логичното обяснение, че това са и банките с най-големи кредитни портфейли. Само при 8 банки от всички 24 се наблюдава спад на годишна база на направените обезценки като основно това са клоновете на чуждестранните банки формиращи трета група от банковата система. От останалите най-съществен е спадът на направените обезценки от Експресбанк (-3,7 млн. лв.) и Инвестбанк (-1,5 млн. лв.).
Освен ръста на обезценките направени от банките за тримесечието, върху техните печалби тежи и слабият ръст на приходите им от основна дейност, който не може да компенсира нарастващите разходи. Приходите от лихви на банките се увеличават с 9,8 млн. лв. за първите три месеца на годината. В основата на този ръст стоят Юробанк, чиито приходи от лихви се увеличават с 16,2 млн. лв., Банка ДСК с ръст от 8 млн. лв., Ти Би Ай банк с ръст от 5,6 млн. лв. и Райфайзенбанк с ръст от 5,3 млн. лв. Те компенсират спадът на приходите от лихви, който се отчита от Уникредит Булбанк (-5,3 млн. лв.), Експресбанк (-4 млн. лв.), ЦКБ (-2,1 млн. лв.) и Общинска банка (1,5 млн. лв.).
Разходите на банките по лихвите също се увеличават с 5,9 млн. лв. като най-съществен ръст се отчита от Банка ДСК с 4,3 млн. лв. При свързаната с нея Експресбанк се отчита спад на разходите с 1,1 млн. лв., което представлява спад от 43% спрямо година по-рано.
При другото съществено перо в приходите на банките – приходи от такси и комисионни се отчита малък ръст от 2 млн. лв. Тук отново водещи по ръст банки са Юробанк с нови 4,8 млн. лв., Банка ДСК с ръст от 3,6 млн. лв. и ОББ с ръст от 3,2 млн. лв. Общите разходи за лихви обаче се увеличават двойно спрямо приходите с 5,2 млн. лв.
Нетният оперативен приход на банките се увеличава с 47 млн. лв. през първото тримесечие, но той както споменахме по-горе е силно повлиян от получения от Банка ДСК дивидент от 70 млн. лв. Ако го разгледаме като събитие с еднократен ефект и го премахнем от цялостната оценка, то общите нетни приходи на системата биха отчели спад.
Първи признаци за криза в икономиката могат да се видят при поведението на клиентите с депозити. Увеличават се спестяванията на домакинства (с 544 млн. лв., 0,9%), на сектор държавно управление (с 233 млн. лв., 8,8%), както и тези на други финансови предприятия (с 204 млн. лв., 5,9%). Това е знак, че потребителите отлагат някой свои покупки, за да видят по какъв начин ще се развие новата икономическа обстановка и са по-сигурни ако имат заделени средства на страни. В същото време намаляват депозитите на бизнеса (с 589 млн. лв., 2,1%) и тези на кредитни институции (със 107 млн. лв., 2%). При спад на оборотите бизнесът има нужда от ликвидни средства, което го подтиква да използва заделените такива в банките.
Запазва се и положителната тенденция брутният размер на необслужваните кредити и аванси да намалява като в края на март той е 6.0 млрд. лв. (при 6.1 млрд. лв. в края на декември 2019 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.4% (при 6.5% три месеца по-рано). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) намалява до 3.1 млрд. лв. в края на периода, а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите се запазва – 3.5%.
Във връзка с разпространяващата се пандемия от COVID-19 в края на март, БНБ приложи пакет от мерки, който ще генерира допълнителни 9,3 млрд. лв. свободни средства в банките. Мерките целят едновременно запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите. Ефектът от тях ще може да бъде видян в данните за второто тримесечие на годината. Разбира се тежестта на забавянето на икономиката поради пандемията все още е трудно да бъде изчислена. Правителството предприе редица програми, с които да подкрепи и стимулира бизнеса. Банките от своя страна изготвиха и прилагат свои мерки за това да се подпомогне на клиенти изпаднали в затруднено положение да обслужват своите кредити.
Очакванията ми за следващите месеци до края на годината са, депозитите на населението да отбележат ръст като застраховка за преодоляване на по-тежки последици от пандемията. Търсенето на жилищни кредити ще се редуцира през годината имайки предвид ръста на безработицата и несигурността на потребителите. Интересът към потребителските кредити също ще спадне, но ще остане в по-голяма степен константен, с цел подпомагане на домакинствата, а не толкова закупуване на различни стоки. Интересът към кредити от страна на бизнеса ще се запази и дори е възможно да отбележи ръст при увеличаващата се нужда от ликвидни средства.
Своевременните мерки, които БНБ предприе, както и доброто състояние на банковата система, са предпоставка тя да премине значително по-леко през това изпитание. Ръстът в лихвите по кредитите няма да бъде изненада за никого имайки предвид, че той се очакваше през последните няколко години, но силната конкуренция на пазара успя да го забави. Пандемията катализира този процес. Към момента обаче лихвените нива от пика на предходната криза е слабовероятно да бъдат достигнати и ръстът би се ограничил до покачване в рамките 1 - 2 пр. п. Причина за това е високата ликвидност на системата. В края на месец март ликвидно покритие остава значително над регулаторното изискване и в края на март е 261.0% (при 269.9% три месеца по-рано). Ликвидният буфер е 28.9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци – 11.1 млрд. лв. Това показва, че банките имат голям ресурс от свободни средства и нямат необходимост да набавят такива от спестителите с предлагане на високи лихви по депозитите, които преди 10 години достигаха до 4% – 5% и се транспонираха във високи лихви по отпусканите кредити.
През изминалата седмица страната ни подаде документи за присъединяване към валутният механизъм ERM II, който предшества приемането на еврото като официална валута в България. Положителният развой на събитията ще допринесе за стабилността в българската икономика, като така ще се неутрализират голяма част от негативните последствия от пандемията от COVID - 19.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.