Анализ на Христо Христов
Кризата, която порази глобалната финансова система преди малко повече от десет години днес, вече е зад гърба ни. Тя обаче даде важен урок за всички, а той е, че очакването за саморегулиране от страна на свободния пазар, в която и да е сфера на икономиката, няма как да бъде релевантно във времена, в които преследването на печалби се е превърнало в цел номер едно. Ето защо стрес тестовете на банковите системи се откроиха бързо като инструмент за превенция на евентуални бъдещи рискове. МВФ започна такива упражнения като част от редовните си програми за оценка на финансовия сектор. През 2009 г. САЩ използваха стрес тестове като средство за борба с финансовата криза, а на следващата година Европа последва примера им. От тогава стрес тестовете се превърнаха в ключов инструмент за надзорните институции.
Цел на всеки стрес тест е да се прецени как всяка система би издържала на финансова буря и в какво състояние ще бъде след подобна. Въодушевени от своята нова рожба, надзорните институции я интегрираха бързо в процесите си за оценка на риска пред всяка банка. Тази отговорна дейност се нарича от ЕЦБ „процес по надзорен преглед и оценка“, или накратко ПНПО (SREP). В нея се обединяват всички надзорни констатации за дадена година и се определят изискванията, които банките трябва да изпълнят.
Несъмнено стрес тестовете спомогнаха за подобряването на банковите баланси и за успокояване на пазарите. Днес обаче, след като най-лошата финансова криза е вече зад гърба ни, се виждат и недостатъци в техните методологии. В основни линии тези недостатъци се крият в това, че заложените в тях критерии трябва да изпълнят много и различни функции и не отчитат голяма част от индивидуалните специфики на всяка проверявана банка и икономиката на страната, в която тя извършва дейност. Това от своя страна създава предпоставки за изкривяване резултатите. Ето защо резултатите от провежданите стрес тестове могат да представят по-пълни оценки за състоянието на банковата система като цяло.
През изминалата година приключи проверката на ЕЦБ на шест банки в страната като подготвителен етап към членство на България във валутния механизъм ERM II. Проверено бе качеството на активите им спрямо отчетеното към 31 декември 2018, и после банките бяха подложени на стрес тест с тригодишен хоризонт - при базов и при утежнен сценарий. Проверката до голяма степен потвърди резултатите от предишните стрес тестове, проведени от БНБ през 2016 година, и, както отбеляза в съобщението си централната банка, "показва устойчивостта на българския банков сектор като цяло". Самата ЕЦБ уточни в официалното си съобщение, че проведената проверка има "пруденциален, а не счетоводен" характер...
В свое интервю доцент Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН, обръща внимание, че с навлизането на новия модел на очакваните загуби за обезценка на финансови активи по-известен като МСФО 9 (IFRS 9), качеството на кредитите вече не се оценява по един ясно измерим количествен критерий - брой дни просрочие. Сега трябва да бъде прилаган модел, който да оценява още в самото начало колко рисков е даден кредит и да се начисляват обезценки на редовно обслужвани кредити. Казусът обаче идва от това, че по един модел даден кредит може да бъде изключително рисков, а по друг такъв, рискът да е минимален. „Именно от прилагането на различни модели се получават и огромни разлики в оценките.“ подчертава доцент Сарийски. Неприятното според него е, че при подобно разминаване в оценките няма арбитражен орган, който да може да даде становище коя оценка е правилна.
Може би най-основният препъни камък в разработената и използвана методология от ЕЦБ е, че тя предвижда балансите на подложените на стрес тест банки да бъдат статични. С други думи, при проиграване на заложените сценарии не се взима предвид, че мениджмънтът на банката ще предприеме ходове, с които да отговори на влошаващата се икономическа среда. От друга страна използването на един общ шаблон за оценка на банките не отчита в пълна степен тяхната индивидуалност по отношение пазарните им стратегии и поетия риск. Например някои банки са насочели в по-голяма степен дейността си към финансиране на бизнеса, други са много по-отворени към кредитиране на населението.
Тези несъвършенства са забелязани и от самата ЕЦБ. В свое официално изказване от края на месец септември, председателят на Надзорния съвет на ЕЦБ - Андреа Енрия, повдига въпроса за нуждата от пренастройване на използваната от банката методология за провеждане на стрес тестовете. Освен приемането на статични баланси, той изтъква и че някои банки в еврозоната са започнали да възприемат тестовете като един своеобразен „конкурс за красота”. Те моделират счетоводните си баланси така, че да отговарят в максимална степен на заложените в стрес тестовете критерии с цел да „бъдат отличници“. Опитът от първите проведени европейски стрес тестове показва, че банките често се опитват да компенсират загубите при неблагоприятния сценарий. Те правят това или като са прекалено оптимистични, когато оценяват доходите си при неблагоприятния сценарий, или като са много положителни за това какво може да постигне ръководството в „бурните пазарни условия“.
Според Андреа Енрия стрес тестовете могат да бъдат най-полезни за управлението на риска в банките, когато методологията и сценарият са съобразени с конкретния бизнес модел и рисковия профил на всяка банка. По този начин, идеалът би бил да се направи специално разработен стрес тест за всяка банка. Това обаче ще направи упражнението изключително сложно, трудоемко и скъпо, както за самите банки, така и за надзорните органи. Ето защо той повдига дебата за нуждата от промени и постигане на баланс между разходи и ползи. Стрес тестовете трябва да бъдат направени по-реалистични и уместни, за да се адаптират към света след кризата. Но разбира се те трябва да останат сериозни, предизвикателни и надеждни упражнения, за да помагат на надзорните институции да гарантират безопасността и стабилността на банките.
През 2020 годни предстоят нови стрес тестове за европейските банки. Срокът за пренастройване на използваните методологии е твърде кратък, за да могат да бъдат отразени евентуални промени, но почти сигурно можем да предположим, че през 2024 г. (когато отново ще има стрес тестове на европейските банки) те ще бъдат факт.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.