Анализ на Христо Христов
Изминалото тримесечие се оказа динамично от гледна точка на новини около банковата система. Определено най-значимата бе обвързването на присъединяването на страната към еврозоната с предварително присъединяване към Банковия съюз и поставяне на банките в България под надзора на ЕЦБ. А за да се случи това, банките трябва да преминат през нов процес на проверка на качеството на активите. Това би трябвало да се случи до средата на следващата година като се вземе под внимание финансовото състояние на банките към края на 2018 г. Все още обаче няма конкретна яснота дали методологията от предходния преглед на качеството на активите ще се запази или ЕЦБ ще поиска тя да бъде променена. Въпреки натрупаната инерция в банките от последната година, от данните за третото тримесечие може да се забележи, че те са започнали своята подготовка за счетоводното упражнение. Тъй като петте най-големи банки в страната концентират в себеси пазарен дял от над 50%, то логично може да се очаква, че интересът на ЕЦБ би бил насочен именно към тях. За сравнение останалата част от пазарните дялове по различните сегменти се поделя между другите 21 банки.
Друга новина, която бе оповестена през летните месеци бе придобиването на местното поделение на френската СЖ Експресбанк от унгарската ОТП, която в страната е собственик на Банка ДСК. Сделката би подсилила значително водещите позиции, които има ДСК по отношение на кредитирането и би я направила най-голямата банака по активи в страната. Към момента обаче сделката все още не е преминала задължителните одобрения от надзорните институции.
Данните за състоянието на банковата система оповестени от БНБ показват, че през третото тримесечие на годината основно доминиращи на пазара са петте най-големи банки по активи в страната: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Първа инвестициоционна банка (Fibank) и Юробанк България (Пощенска банка). Те съставят така наречената първа група от банки в системата. В края на септември 2018 г. активите на банковата система достигат 103.2 млрд. лв., като нарастването им спрямо юни 2018 г. с 3.1 млрд. лв. (3.1%) е формирано основно от ръста в обема на отпуснати кредити. С най-голям прираст на активите си са споменатите по-горе банки. Те доминират и в останалите сегменти на пазара.
Брутните кредити и аванси нарастват с 2.7 млрд. лв. (3.2%) спрямо края на юни. Отпуснатите кредити за бизнеса и домакинствата нарастват за тримесечието със съответно с 537 млн. лв. (1.6%) и 375 млн. лв. (1.8%). При потребителските и ипотечните кредити това е първото тримесечие за годината, в което пазарната статистика не е изкривена от събития имащи еднократен ефек, ето защо тримесечните ръстове на портфейлите нямат значителни отклонения от тези реализирани година по-рано.
Тук е мястото да припомним, че през първото бе регистриран ръст на жилищните кредити от 468 млн. лв. Обем, който не бяхме виждали от пика на пазара преди 10 години. Този ръст обаче се дължеше в основата си част на преструктуриране на ритейл портфейла на Райфайзен банк, която преквалифицира част от своите потребителски кредити като ипотечни (вероятно поради техният голям обем и наличие на обезпечения). Изключвайки този еднократен ефект виждаме, че ръстът през първото тримесечие при жилощните кредити е далеч по-скромните 182,5 млн. През третото тримесечие ръстът на отпуснатите жилищни кредити е 265 млн. лв. като година по-рано той е възлизал на 185 млн. лв. В сравнение с предходното тримесечие обаче имаме забавяне в приръста като тогава той е възлизал на 304,5 млн. лв.
Тримесечен ръст на жилищните кредити (в хил. лв.)
Източник: БНБ
При потребителското кредитиране също бяхме свидетли на еднократни събития, които изкривяваха общите пазарни данни. През първото тримесечие на годината преквалифицирането на кредити от страна на Райфайзенбанк изведе общата пазарна статистика до отрицателни стойности, а в края на юни данните на БНБ отчетоха ръст от 888,6 млн. лв. в обема на потребителските кредити. Той обаче се дължеше почти изцяло на включването на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. в общите банкови данни. Ако извадим влиянието на големината на нейния портфейл виждаме, че ръстът на потребителските кредити за второто тримесечие е бил в размер на близо 260 млн. лв. През тртото тримесечие ръстът е в размер на 186 млн. лв. като тук също статистиката отчита забавяне на тримесечна база. Това обаче по-скоро може да се отчете не като начало на негативна тенденция, а на цикличност като подобно движение се наблюдава и през предходните 2 години. С най-голям обем на новоотпуснати потребителски кредити през третото тримесечие могат да се похвалят ОББ с ръст от 230 млн. лв., Банка ДСК с ръст от 180,7 млн. лв. и ПИБ с ръст от 128 млн. лв.
Тримесечен ръст на потребителските кредити (в хил. лв.)
Източник: БНБ
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за периода януари – септември 2018 г. са 348 млн. лв. (при 549 млн. лв. година по-рано). Въпреки че тук се отчита спад на годишна база трябва да отбележим, че към средата на годината те са били минималните 12,8 млн. лв. Този рязък завой, който правят банките не се дължи на внезапно влошаване на икономическата ситуация в страната, а на подготовка за предстоящите стрестестове.
При кредитирането на бизнеса също се отчита отчетлив ръст като за третото тримесечие общият портфейл е нараснал с 1,6%, а за последните 12 месеца ръста е с 3,9%. Банките отпуснали най-голям обем кредити към бизнеса през последното тримесечие са Уникредит Булбанк, Fibank (Първа инвестиционна банка) и Райфайзенбанк.
Ръст на корпоративните кредити по банки за периода юни – септември 2018 г. (в млн. лв.)
Източник: БНБ
В края на септември банковата система реализира най-голямата си до този момент печалба в размер на 1,2 млрд. лв. Ръстът спрямо предходната година е с 40%. Този внушителен ръст обаче се дължи на еднократни събития и се обуславя главно от Уникредит Булбанк, ОББ и БНП Париба Пърсънъл Файненс. Италианската банка получи еднократни приходи по отношение на преразпределение на натрупана печалба от дъщерните си дружества като дивиден в размер на 115 млн. лв. Това доведе до увеличение на печалбата й от 208 млн. лв. в края на септември 2017 г. на 334,7 млн. лв. в през тази година. Ситуацията при ОББ стои по малко по-различен начин. Банката реализира загуба от 81,4 млн. лв. година по-рано. Тя се дължеше на отписване на голям пакет лоши кредити поради сливането й със Сибанк. През тази година банката вече оперира в нормален за нея ритъм и реализира печалба в размер на 135,6 млн. лв. БНП Париба Пърсънъл Файненс пък бяха включени в отчетната статистика през предходното тримесечие като тяхната печалба не е фигурирала в общите данни за 2017 г. Към кря на септември тя възлиза на 32,9 млн. лв.
Стабилизирането на лихвите по кредитите логично се пренесе и в стабилизране на приходите на банките от лихви като към края на третото тримесечие те са в размер на 2 264 млн. лв. и реализират минимален спад от 1,4% в сравнение с година по-рано. Приходите на банките от такси пък достигат 920 млн. лв. и реализират ръст за последните 12 месеца от 8,1%.
През тримесечието продължава тенденцията към намаление на размера и на дела на необслужваните кредити и аванси. В края на септември брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система възлиза на 7396 млн. лв. (при 7702 млн. лв. към 30 юни 2018 г.), като делът му в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 8.5% (при 9.1% в края на юни).
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.