Анализ на Христо Христов
Банките в страната продължават да показват устойчивост въпреки силно конкурентната среда и натиска на ниските лихви, под който оперират. Към средата на годината приходите от лихви намаляват с минималните 2.6% на годишна база като това се дължи на опитите на банките да задържат за максимално дълъг срок изгодните за потребителите предложения. Въпреки това печалбата на банковия сектор достигна 800 млн. лв. като отбелязва годишен ръст от 21.3%. Той се дължи на спадът, който реализират банките по отношение на разходите си за изплащане на лихви. Спад на годишна база с 23.8%. Данните също така показват и ръст на приходите от такси със 7.9%
В края на юни 2018 г. активите на банковата система възлизат на 100,1 млрд. лв., като отбелязват увеличение с 2.6% (2,6 млрд. лв.) спрямо март 2018 г. Ръстът е повлиян основно от включването в агрегираните данни на банковата система за май 2018 г. на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. като клон на чуждестранна банка. Дружеството на БНП оперираше до този момента като финансова институция, но бе изцяло насочена към отпускането на бързи кредити и бе отичитано като не банкова институция. По този начин в банковата система БНП фигурира вече с 2 свои дружества (БНП Париба С.А. - клон София и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България). Двете дружества на практика разделят кредитния портфейл на БНП на две. В БНП Париба С.А. - клон София са изнесени кредитите към корпоративни клиенти на банката, а БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. поема ритейл сегмента. Дали това е стъпка към обединяването дейностите на банката в една банкова институция и ли ще се запази това разделение, е въпрос, чиито отговор зависи от начина по, който френската банка е решила да преструктурира своя бизнес в страната.
Както бях писал в предходен свой анализ за пазара на бързи кредити, подобна стратегия е предприела и най-голямата банка по активи в страната Уникредит Булбанк. Тя също е предпочела да отдели портфейла си от потребителски кредити в отделно дружество – Уникредит кънсюмър файненсинг. След 2013 г. обемът на отпусканите потребителски кредити от банката намалява двойно за 3 години и в края на 2017 г. той е 259 млн. лв. (233 млн. лв. към средата на 2018 г.) В същото време обемът на отпусканите бързи кредити се увеличава тройно от 2012 г. и достига до 931 млн. лв. Това се дължи явно на мениджърско решение, колкото е възможно по-голяма част от потребителските кредити да бъдат прехвърлени от банката към Уникредит кънсюмър файненсинг. Данните показват, че тази стратегия се оказва изключително успешна за банката, тъй като й дава свобода да кредитира и групата от населението, която е платежоспособна, но не може официално да докаже доходите си. От друга страна пряката обвързаност с банката пък позволява на дружеството да бъде по-гъвкаво в лихвените условия предлагани на клиентите. Благодарение на тази стратегия най-голямата банка по активи в страната успява да прибави 62 млн. лв. към консолидираната си печалба за 2016 г.
Графика: Съпоставка между обема на отпуснати кредити (в хил. лв.)
Графика: Съпоставка между обема на отпуснати кредити (в хил. лв.)
Източник: БНБ и Търговски регистър
С най-голям ръст на активите през второто тримесечие на годината се откроява Първа инвестиционна банка с ръст за периода март-юни от 430 млн. лв. Банката е четвърта по обем на активите си в банковата система като към средата на годината те достигат до 8,9 млрд. лв. След нея по ръст се нареждат Банка Пиреос с 299 млн. лв. прибавени към активите за второто тримесечие и Общинска банка с 223 млн. лв.
Източник: БНБ
Потребителското кредитиране продължава продължава да бъде под натиска на еднократни събития, които изкривяват общите пазарни данни. Към края на юни данните на БНБ отчитат ръст от 888,6 млн. лв. в обема на потребителските кредити. Той обаче се дължи почти изцяло на включването на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. в общите банкови данни. Ако извадим влиянието на големината на нейния портфейл виждаме, че ръстът на потребителските кредити за второто тримесечие е в размер на близо 260 млн. лв., което прави тримесечен ръст от 2.8%. Година по-рано ръстът за второто тримесечие на потребителските кредити е бил 208 млн. лв. Така можем да направим извод, че потребителското кредитиране продължава да расте с умерени темпове и нямаме основание от притеснения за занижаване на креитериите от страна на банките към потребителите с цел реализиране на по-големи обеми. С най-голям обем отпуснати потребителски кредити през второто тримесечие се открояват Банка ДСК с 74,6 млн. лв., Райфайзенбанк с 36,8 млн. лв. и Първа инвестиционна банка / Fibank с 34 млн. лв. Силно представяне в сегмента през тримесечието отбелязва и СЖ Експресбанкс, която прибавя нови 33 млн. лв. към своя портфейл от потребителски кредити.
Източник: БНБ
Пазарът на имоти и жилищните кредити остават гореща тема за потребителите. Банките съупяват да запазят рекордно ниските лихви по жилищните кредити на нива около 3%. Времето на тези лихви обаче изтича и се очаква плавно те да поемат в посока нагоре като поскъпването им ще е основно на база на промяната на лихвената политика на ЕЦБ. Увеличаването на основната лихва в еврозоната ще позволи корекция на лихвите по кредитите и ще отслаби натискът, който те имат върху балансите на банките.
През първото тримесечие бе регистриран ръст на жилищните кредити от 468 млн. лв. Обем, който не бяхме виждали от пика на пазара преди 10 години. Този ръст обаче се дължеше в основата си част на преструктуриране на ритейл портфейла на Райфайзен банк, който преквалифицираха част от своите потребителски кредити като ипотечни (вероятно поради техният голям обем и наличие на обезпечения). Изключвайки този еднократен ефект виждаме, че ръстът през първото тримесечие при жилощните кредити е далеч по-скромните 182,5 млн. лв. и дори е по-малък от този реализиран през последното тримесечие на 2017 г. През второто тримесечие ръстът се ускорява до 305 млн. лв. Година по-рано той е бил 178 млн. лв. Данните показват увеличаване на обема от отпуснати жилищни кредити като всяка банка с изключение на две малки банки реализират ръст на своите портфейли. Най-висок ръст през тримесечието се отчита от Банка ДСК с 68 млн. лв., Уникредит Булбанк с близо 50 млн. лв. и Райфайзенбанк с 47,3 млн. лв.
Кредитирането към бизнеса също се подобрява. Общият обем на отпуснати бизнес кредити за второто тримесечие на годината е в размер на 640.8 млн. лв. През първото тримесечие регистрираният ръст бе от 444 млн. лв. Това показва, че търсенето на кредити от бизнеса се увеличава. Като основна причина за това можем да изведем повишаващата се бизнес активност и възможности за нови инвестиции.
Данните на БНБ също така показват продължаваща тенденция на спад на лошите кредити. В края на юни 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в системата възлиза на 7 702 млн. лв. (при 7715 млн. лв. към 31 март 2018 г.). Делът им намалява до 9.1% (при 9.3% в края на март ). Разходите за обезценка на финансови активи, за текущото полугодие пък са в размер на 207 млн. лв. (при 236 млн. лв. година по-рано).
Към 30 юни 2018 г. нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) на банковата система на годишна база са съответно 1.60% и 13.30%.
Днес официално френската група Сосиете Женерал обяви решението си да продаде мажоритарния си дял в СЖ Експресбанк (СЖЕБ) на Банка ДСК. Финализирането на сделката се очаква през следващите няколко месеца, като се очаква одобрението на съответните банкови, финансови и защитаващи конкуренцията регулатори.
Част от продажбата са и дъщерните компании на СЖЕБ, които са 100% собственост на българското подразделение на Групата - лизинговата компания Сожелиз България и СЖ Факторинг, както и дяловете на застрахователното дружество Сожелайф България и Регионален фонд за градско развитие (51% собственост на СЖЕБ). Групата Сосиете Женерал ще остане в България чрез компанията си за оперативен лизинг и управление на автопарк АЛД Аутомотив.
С пазарен дял от близо 6.7%, СЖ Експресбанк е седмата по големина на активите банка на българския пазар и като универсална банка е активна както в сегмента на банкиране на дребно, така и в корпоративното банкиране. След сделката Банка ДСК има възможност да се превърне в най-голямата по активи банка у нас и да измести Уникредит Булбанк. Общо активите на СЖ Експресбанк и Банка ДСК са 19,2 млрд. лв. към края на юни 2018 г., а тези на Уникредит 18,6 млрд.лв. На този етап обединението би променило и позициията на Банка ДСК при корпоративното кредитиране, където от 5-то място ще се изкачи на 2-ро. В останалите пазарни сегменти Банка ДСК ще затвърди лидерската си позиция. Имайки предвид сложните процедури по одобрение на сделката от българските институции, то финалното обединение между двете банки може да се очаква да стане факт през 2019 г.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.