Анализ на Христо Христов
В началото на 2018 г. банковата система запазва добрите си темпове, с които изпрати предходната година. Очаквано ръстовете в редица показатели се забавиха и отбелязват по-балансирани движения. Активите на банковия сектор намаляват спрямо декември 2017 г. с 0.2% (238 млн. лв.) и в края на март 2018 г. възлизат на 97.6 млрд. лв. В основата на намалението на активите е обединението между Сибанк и ОББ.
Консолидацията в сектора продължава
Консолидацията в сектора продължава като банковата система започва годината с 25 банки. В сравнение с края на 2017 г. те са с 2 по-малко. Едната е Сибанк, а другата е турската Ишбанк. Тя е най-голямата частна турска банка, която стъпи в България през своята банка в Германия възползвайки се от единния банков лиценз в ЕС. За времето прекарано в страната банката остана с бутиков профил обслужваща малко на брой клиенти и по-скоро улесняваща дейността на турски фирми в страната като не потърси развитие на местния пазар. В края на м. септември активите й възлизаха на 8 250 хил. лв. като в края на 2017 г. те се стопиха до скромните 113 хил. лв., а в края на март тя вече не се отчита в системата.
В началото на годината в медиите се завъртя новината, че Банка ДСК ще придобие СЖ Експресбанк. Информацията не бе потвърдена официално от нито една от двете банки. Интересен момент е, че и двете бяха заявили предходната година своето желание за растеж на пазара, така че няма да е изненада ако до сделка така и не се стигне или тя е на по-късен етап и с различни параметри. От Сосиете Женерал може би са по-склонни да търсят купувач на целият им бизнес в региона, от колкото продажба на единични техни звена. Развръзката предстои да се види през годината.
Кредитирането запазва нивата си
Брутните кредити и аванси на системата се увеличават спрямо края на декември 2017 г. с 1.7% (1 377 млн. лв.) поради растеж на вземанията от кредитни институции и на кредитния портфейл.
Кредитирането към домакинствата продължава да ускорява обемите си. Портфейлът от жилищни кредити отпуснати през първото тримесечие на годината бележи ръст с 468 млн. лв. според статистиката на БНБ. Подобни нива не са регистрирани от края на 2008 г. Това показва, че интересът към жилищните кредити остава висок и търсенето на жилища се увеличава, което води и до запазване на ръста в цените на недвижимите имоти. Основни фактори тук са подобрената макроикономическа конюнктура и запазването на ниски лихви по кредитите. Тази внушителна сума обаче има се дължи почти изцяло подадените от Райфайзенбанк данни, които ще разгледаме по-долу в текста.
Ускорението, което видяхме през последните 12 месеца в ипотечното кредитиране и ръста в цените на имотите, създадоха усещане за надуване на нов имотен балон. През следващите 12-24 месеца, обаче се очаква действието на два основни фактора формиращи силното търсене да задържат цените. От една страна това е очакваният ръст в лихвените нива провокиран от промяната на политиката на ЕЦБ, началото на който ще видим още през тази година. От друга страна НСИ отчита съществен ръст в разрешителните за строеж. Спрямо 2016 г. издадените разрешителни за строеж на сгради се увеличават с 19,1%, а разгънатата застроена площ расте с 20,4%. При жилищните и другите сгради е регистриран ръст от съответно 23,2% и 16,5%, докато разрешителните за строеж на административни и офис сгради са намалели – с 22,1%. Това означава, че в рамките на следващите 1 – 2 години можем да очакваме и много нови предложения на жилищния пазар. Съчетанието на тези два фактора като сила биха довели до здравословно охлаждане на пазара и влизането му в един балансиран ритъм.
С най-голям ръст в отпуснатите през тримесечието жилищни кредити са ОББ, чиито портфейл нараства поради финализираното сливане със Сибанк. Райфайзенбанк с ръст от 285,9 млн. лв. или 43,4% и Банка ДСК с 35,7 млн. лв. Ако извадим еднократният ефект от значителния ръст в портфейла на Райфайзенбанк, то обемът на новоотпуснати жилищни кредити ще се доближи като размер до този регистриран през последното тримесечие на 2017 г. като дори е по-малък. В сравнение с 12 месеца по-рано обаче е 2,5 пъти по-голям.
Източник: БНБ
При потребителските кредити интересът също се запазва висок. Общата статистика показва спад от 18,5 млн. лв. за първите три месеца на годината. Този спад обаче се дължи почти изцяло на разместване в портфейла на Райфайзенбанк. Банката реализира спад от 152 млн. лв., а общия спад е в размер на 174 млн. лв. Това означава, че ако извадим ефекта на Райфайзенбанк, спадът ще е в размер на 22 млн. лв.. Съотнесено към положителния прираст от близо 150 млн. лв. можем да видим, че реално при потребителските кредити се реализира ръст от приблизително 1,5%. С най-значителен ръст през първото тримесечие ток се открояват ОББ (поради вливането със Сибанк), Банка ДСК с 47,7 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 34,5 млн. лв.
Източник: БНБ
Ефектът Райфайзенбанк или просто грешка за милиони?
Интерес в кредитирането в ритейл сегмента предизвикват данните на Райфайзенбанк. През първото тримесечие на година потребителските кредити на банката намаляват със 152 млн. лв. или 13,7%. От финансовия отчет публикуван от БНБ се вижда, че обезценките направени от банката през първото тримесечие са в размер на 1 261 хил. лв. Това означава, че не става въпрос за пакет от кредити с влошено качество, които е било необходимо банката да отпише, а по-скоро е продала такъв. Ако обаче имахме продажба на подобен пакет това щеше да се отрази в баланса на приходите й. Интересно е и разместването при жилищните кредити на банката. Портфейлът й се е увеличил с 43,4% или 286 млн. лв. само за тримесечие. При значително по-скромен ръст при другите банки. Можем също да заключим, че става въпрос за закупен пакет от жилищни кредити. Ако обаче такъв бе наличен, то преместването му от една банка в друга нямаше да окаже влияние върху общите данни, а ръстът при жилищните кредити за първите 3 месеца е внушителните 468 млн. лв. Също така след като този портфейл е записан от една банка, то трябва данните да покажат и от коя е излязал. Такава информация обаче не се забелязва.
Най-простото обяснение в този случай клони към човешка грешка. От началото на 2018 г. са в сила нови отчетни образци и указания за кредитните институции във връзка с прилагането от 1 януари 2018 г. на новия стандарт за отчитане на финансовите инструменти МСФО 9 „Финансови инструменти“ и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1443 на Комисията от 29 юни 2017 г. Така най-вероятно разминаването в данните на Райфайзенбанк се дължи на неправилно попълнена форма. Подобен прецедент имаше преди 2 години, когато БНБ отново въведе нови форми за отчет на банките. Тогава масово в оповестените пред публичността данни липсваше сума по лихвите, които са платили за депозитите на държавата в тях. Остава отворен въпросът обаче защо БНБ не е реагирала преди оповестяването на данните към публичността и не е поискала преглед и корекция подадените от банката данни. Все пак тяхното отражение на ниво система в кредитите към домакинствата е очевидно. Друго обяснение може да бъде по отношение на преквалифициране на тези части от портфейлите им. Отговорът ще получим най-вероятно в края на второто тримесечие, когато ще стане ясно дали данните ще се запазят или изменят.
Оживление в бизнеса
След като в края на миналата година обемът на отпуснатите кредити към бизнеса бе под натиска на почистване на портфейлите на Уникредит Булбанк и ОББ, то в началото на 2018 г. нещата вече изглеждат по по-различен начин. За първите три месеца се отбелязва ръст от 444 млн. лв. или 1,3%. Най-голям ръст за тримесечието реализират Юробанк И Еф Джи с 111 млн. лв. и Банка ДСК с 101 млн. лв. Веднага след тях се нарежда СЖ Експресбанк с 41 млн. лв. В същото време намаление бележат депозитите на нефинансови предприятия (с 358 млн. лв., 1,5%) и на кредитни институции (с 262 млн. лв., 4,9%), което показва, че бизнесът в страната функционира на високи обороти и има нужда от финансиране на своето развитие.
Малък спад в печалбата
В края на март 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система възлиза на 7 715 млн. лв. (при 8 292 млн. лв. към края на 2017 г.). Делът им намалява до 9.3% (при 10.2% в края на декември 2017 г.) Подобряващата се среда води и до спад в направените през тримесечието обезцени. На годишна база те намаляват с 15% до 106 млн. лв. Собственият капитал в баланса на банковата система в края на март 2018 г. възлиза на 12.0 млрд. лв., като през тримесечието намалява с 563 млн. лв. (4.5%).
Печалбата на банковата система за първото тримесечие на 2018 г. е 267 млн. лв. (при 288 млн. лв. за същия период на миналата година). Въпреки спадът от 7% обемът на печалбата запазва обемите, които видяхме последните 2 години. Засиленото кредитиране през годината и очакваният ръст в лихвените нива ще доближи отново размерът на печалбата на сектора до 1 млрд. лв. С най-висок ръст на печалбите са ОББ поради вливането на Сибанк, СЖ Експресбанк, които от 1,2 млн. лв. печалба година по-рано сега реализират 8,2 млн. лв. и Ти Би Ай банк, които удвояват печалбата си на годишна база до 10,5 млн. лв.
Основна заслуга за спада на печалбата за първите три месеца на годината имат Банка ДСК, чиято печалба намалява с 20,4 млн. лв. до 58,5 млн. лв., Райфайзенбанк със спад от 16,7 млн. лв. до 14,4 млн. лв. и Уникредит Булбанк със спад от 3,7 млн. лв. до 30,4 млн. лв. Общата равносметка тук е, че големите банки започват да усещат тежестта на ниските лихви водещи до свиване на приходите при относително константни разходи за лихви и административни разходи. На другия полюс пък са по-малките банки, които успяват да балансират печалбите си на база по-ниските си раходи.
Приходите от лихви продължават да спадат и през първото тримесечие на годината с 6,9% и достигат до 720,9 млн. лв. В същото време обаче банките успяват да намалят и своите разходи за лихви с 27,5% С най-голям спад от 11 млн. лв. в разходите по лихви е Първа инвестиционна банка. Подобряването на този баланс й позволява и да реализира ръст в печалбата с 22% до 22 млн. лв. за първото тримесечие на годината.
Към 31 март 2018 г. нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) на банковата система на годишна база са съответно 1.10% и 8.88%.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.