Анализ на Христо Христов
Кризата във финансовия сектор в световен мащаб породи много въпроси относно как да бъде гарантирана стабилността на финансовите системи в глобалната икономика. Разбира се политиците винаги имат готов отговор на това – с много нови регулации и рестрикции. Започнаха и редица дебати за това, колко всъщност трябва да бъде минималното ниво на определяните коефициенти за стабилност. Например, според изискванията на Европейската централна банка, минималното ниво за адекватност на капитала трябва да бъде 4,5%. В България обаче, носеща споменът от една банкова криза в края на 90-те, към това ниво БНБ прибавя допълнителни 5,5 пр. п. и така минималното ниво става 10%. С други думи, банките в България са задължени да разполагат с два пъти повече капитал от тези в Еврозоната.
В световен мащаб банките вече трябва да се финансират с далеч повече собствен капитал и сравнително по-малко дълг – логичен отговор на прекомерния ливъридж от предкризисните години, но все пак шок за системата. Тези капиталови изисквания се утрояват и учетворяват, като се вземат предвид изчисляването на печалбата само на база приходи от дейността и по-строгите дефиниции за капитал и рискови активи.
В същото време, така наречените правила за ликвидност задължават банките да държат далеч по-големи количества не работещи пари в брой и да намаляват риска, ограничавайки степента, до която потенциално доходоносни дългосрочни кредити могат да се финансират с евтин краткосрочен ресурс.
България също не изостава от глобалната тенденция и започна да въвежда различни изисквания и европейски директиви в своето законодателство. Новото ръководство на БНБ начело с Димитър Радев, изготвиха план, който план предвижда създаване на нов фонд, в който банките да внасят пари. Фондът е за преструктуриране на банки (ФПБ). Целта е до 2024 г. той да е акумулирал 2% от гарантираните депозити в страната. Създава се заради промените в банковото законодателство на европейско ниво, въведени в българското чрез приетия през годината Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. През 2015 г. всички банки преведоха сумарно 82.2 млн. лв. като встъпителна вноска за ФПБ. Сумата беше определена от БНБ, като тя се равнява на около 10% от печалбата на сектора за 2015 г. Определената вноска на банките за 2016 г. е 95,7 млн. лв.
Друг механизъм за запазване на стабилност в банковата система е Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ). В него всяка година всяка една от банките в страната прехвърля определена сума спрямо размерът на депозитите, които има в нея. Целта е банките да събират сами средства, с които да гарантират спестяванията на вложителите си и при нужда вложителите да си получат парите веднага. Банките ще трябва да внесат общо 150,6 млн. лв. във ФГВБ за 2016 г. Сумата на годишната вноска е с около 107,5 млн. лв. по-малка спрямо тази за 2015 г. Тогава банковият сектор допринесе със 258,098 млн. лв.
На практика общата вноска на банковата система за ФГВБ и ФПБ за 2016 г. е 246,3 млн. лв. при такава за 340,27 млн. лв. за 2015 г. Тези средства разбира се идват от печалбите на банките и те са длъжни да ги платят, дори и да излязат в крайна сметка на загуба. Това означава, че дължимите нови суми се генерират от таксите и комисионните, които клиентите заплащат за ползването на банкови услуги. Поради това и нивото им през последните месеци върви леко нагоре.
Друга регулация, която оповести тази година БНБ е, че до 1 февруари 2017 г. българските банки трябва да започнат да прилагат "приемливи" такси по платежни сметки за основни операции. Преди всички да започнат да се радват, нека си зададат един въпрос, това действие по какъв начин кореспондира с принципа на свободната пазарна икономика? В България уж действа именно такава в момента. Ако таксите за обслужване в една банка са високи, просто отиваш в друга, която ще ти предложи по-добри и конкурентни условия. Ако има съмнение за картел между банките държавата има лост в лицето на Комисията за защита на конкуренцията, която да проведе пълно разследване и да наложи солени санкции при установяване на подобен. Нека отворим една скоба, че КЗК проведе през годините няколко такива и не установи наличие на картелни споразумения.
Защо държавата и БНБ се отказват от всички инструменти за регулиране на свободния пазар, за да използват авторитарни мерки? По същия начин тогава нека регулаторът отговарящ за цените на горивата излезе със заповед за формиране на „приемливи“ цени на горивата, тъй като съотношението им към работните заплати в страната е ненормално високо според почти всички. Тук имаме и доста повече аргументи в полза на регулиране на цените на горивата от тези за банковите такси. Именно цената на горивата е компонентата, която се пренася пряко в икономиката, защото всяка стока или услуга е свързана с определени транспортни разходи, които влизат в крайната цена за потребителите. По-висока цена на горивата, по-скъпи стоки и услуги. Като говорим за регулиране, може би няма да е лошо да се регулира и цената на билетите за градски транспорт в София, които на фона на по-ниски в сравнение с преди 2 години, цени на горивата, това лято поскъпнаха с 60%.
Добре, ще кажете ама то и държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) регулира цените на електроенергията по същия начин. Също и комисията за регулиране на съобщенията (КРС) регулира мобилните оператори. Точно така, но мобилните оператори в страната са 3, както и електроразпределителните дружества. Това практически не остава много голям избор на потребителите. Банките пък са 27 и във всеки български град има техни клонове и офиси. Дори и в най-малките градове на страната има представени поне 5-6 банки, а с електронното банкиране дори не се налага на клиентите да ги посещават.
Свръх регулациите на мобилните и енергийните оператори не носят реално почти никаква полза за потребителите. Според годишния доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите (КЗП) през 2015 г. са постъпили 5 311 жалби и сигнали на потребители срещу фирми от секторите топлоснабдяване, водоснабдяване, комуникации, електроснабдяване. Това е малко над една четвърт от всички постъпили жалби и сигнали през годината. Така вместо регулациите да носят облекчение за потребителите и да защитават в по-пълна степен правата им, се случва точно обратното. Броят на жалбите расте.
Нека направим обаче една съпоставка с друг сектор като ИТ например. Тук регулациите са изключително малко. Само за по-малко от 20 години този сектор се изгради в икономиката и в момента е един от най-силните. Голяма част от инвестициите се насочват именно към него. Работните заплати не са спирали ръста си дори и в кризисните години, а недостигът на кадри е накарал някои компании като Телерик да си изградят собствени академии, в които да обучават сами специалистите, от които имат нужда.
Въпреки всичко казано до тук, не разбирайте, че регулациите са нещо лошо. За всяка дейност е хубаво да има предварително установен ред. Прекаляването с регулации обаче доказано води до претоварване в системата. Многото регулации не означават по-голяма сигурност и удобство за клиентите, а липса на гъвкавост в работата с клиенти и оперирането в неспокойна икономическа среда.