Два политически акцента ще бъдат водещи за обществото през новата 2012 година. Случайно или не и двата са свързани с президентската институция. Единият е какво ще бъде поведението на новоизбрания президент Росен Плевнелиев след встъпването му в длъжност, а другият какво ще реши за своето професионално бъдеще сдаващият властта президент Георги Първанов.
Имайки предвид силно доминиращата роля на Бойко Борисов в ГЕРБ, в редиците на партията много рядко проблясва различна гледна точка от неговата, а когато това все пак се случи, то веднага е парирано с публично порицание по националните медии. Именно това бе и най-силно тиражирания аргумент от опозицията по време на предизборната кампания - опасението, че Росен Плевнелиев, в качеството си на президент, няма да може да бъде адекватен коректив на властта, а ще застава зад всяко решение наложено от партията, която го е издигнала до високия пост.
Тук обаче има и някои условности. Росен Плевнелиев не е професионален политик, а доказал се не еднократно мениджър, за който политическата кариера е поредната щриха към безупречната му автобиография. Президентският кабинет е най-високият пост, който може да бъде достигнат от един политик. Така за да изпълни своята лична цел в политиката, Росен Плевнелиев трябва бъде силен президент, който да покаже решителност в действията си. Като мениджър не е обременен с необходимостта да се съобразява с бившите си съпартийци, за да може и след изтичането на мандата му като президент, да се върне на бял кон в партията си и да продължи да я представлява на важни политически постове.
Въпреки всичко това, той най-вероятно ще предпочете да последва примера на своя предшественик, който водеше тиха дипломация с партията, която го бе издигнала. Може да се очаква в първите си месеци на поста да покаже известна твърдост, с която да се опита да опровергае нападките на опозицията, че ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов, но едва ли ще бъдем свидетели на по-сериозни сблъсъци между двамата. По-вероятно е новият президент да потърси своя кауза, в която да съсредоточи всичките си усилия и съзнателно да заобикаля действията на управляващите. За момента назована от него е изграждането на работещо е-Правителство.
Една от не толкова силно дискутираните личности е вицепрезидентът Маргарита Попова. Според редица политолози, тя получи номинацията си в президентската двойка поради честите сблъсъци, в които влезе с дясната ръка на премиера – Цветан Цветанов. Издигането й бе елегантно отстраняване от пътя на вицепремиера. Важен момент през новата година ще бъде и как ще се сработят новите президент и вицепрезидент. Маргарита Попова познава в много по-големи детайли задълженията и правомощията на президентската институция. Именно това прави постигането на добро сътрудничество между двама, ключово важно за ефективната работа на новите обитатели на Дондуков 1.
Вторият важен аспект, за който споменахме в началото на текста, е какво бъдеще ще избере за себе си, оттеглящият се президент Георги Първанов. След загубата на изборите през 2009 г. постът на Сергей Станишев като лидер на левицата, започна да се разклаща. Сред членовете на висшия съвет на партията назря идеята, че той трябва да бъде сменен от доказалият се вече Георги Първанов, който да вдъхнови със своят успех като първият президент с два последователни мандата, избирателите и така да помогне на БСП да се изправи отново на политическата сцена като реална алтернатива на сегашните управляващи. Самият Първанов също не прикрива амбициите си да остане в политиката. Създаденият от него политически проект АБВ не успя да събере достатъчен обществен интерес, за да се трансформира в политическа сила, с която той индиректно да участва на последните избори за местна власт.
От друга страна сред управлението на БСП има и не малко фигури, които са на мнение, че след като Георги Първанов е постигнал най-големият връх в кариерата на един политик, трябва да се оттегли с достойнство. Включването му в управлението на партията ще създаде предпоставки за реално разделение на левицата. Именно това е нещото, с което столетницата се опитва да се пребори и точно обединението ще й помогне тя да успее да се възстанови до следващите парламентарни избори от съкрушителното поражение. По време на президентските избори се видя, че БСП е увеличила резултатите си от изборите през 2009 г., но все още има доста върху какво да се работи ако наистина иска да бъде реална алтернатива на властта.
Ето защо очакванията ми за президентът Георги Първанов са, че той по-скоро ще се посвети на консултантска дейност, от колкото да се впусне в битка за властта в БСП. Все пак лицето му ще продължи да се прокрадва на партийните конгреси и заседания, както сам той се бе изразил, „на задните редове в залата“.
Колкото до Бойко Борисов, той спечели всички политически битки и го очакват две относително спокойни години. Разбира се опозиционните партии ще поискат поне 2 пъти вот на недоверие на правителството по най-наболелите проблеми: пенсионната реформа и здравеопазването. Заедно с независимите депутати отцепили се от РЗС и АТАКА, управляващите са си осигурили комфортно мнозинство, за да парират всеки удар на опозицията.След като през януари миналата година прогнозирах смяната на министъра на транспорта Александър Цветков и през есента на годината тя стана факт, няма да бъде изненада и оставката на министъра на социалната политика Тотю Младенов, който получи редица публични порицания от премиерът Борисов. Както споделих и в текста си от миналата година Симеон Дянков ще остане на поста си като символ на стабилна икономическа политика, приветствана от така необходимите на страната чужди инвеститори.
Въпреки че първите дни на новата година започнаха със спекулативни догатки от страна на политолози, че ГЕРБ ще предизвика предсрочни избори, това едва ли ще се случи. Ако Премиерът иска да получи картбланш за следващ мандат, то той трябва да представи на избирателите реални постижения, а не само намерения и липса на алтернатива.
И така, да ни е честита новата 2012 г.