За 2011 г. - с любов към политиката

Ако полемиките за ставката на ДДС, здравната, образователната и пенсионната реформи са ви накарали през 2010 г. да се отвратите от политиката, за съжаление 2011 ще бъде още по-наситена с политическо говорене. Определящи за това ще бъдат местните и президентските избори. Неминуемо устните престрелки по медиите между Георги Първанов и Бойко Борисов ще се запазят като нищо чудно премиерът отново да прибегне до харизматичната му саморазправа с голи ръце. Същото видяхме преди 2 години в навечерието на войната с боклука в столицата, когато чакаше до късно вечерта Сергей Станишев на ръкопашна разправа пред Министерски съвет. Тогава премиерът Станишев не се появи, дали обаче Георги Първанов ще бъде по смел?

Новороденото движение АБВ облече намеренията си в бяла роба и им постави ореол. Всички идеи и обещания бяха обявени в името на България, а не за политически цели. Имайки предвид дългата история на заблуди в политиката, с наближаването на изборите движението може да се прероди в партия или да подкрепи столетницата, която така или иначе е майка на много от идеолозите му, за да вземе част от пренареждащата се местна власт.

ГЕРБ назоваха предварително един от вероятните си кандидати за президент и не закъсняха атаките срещу него. Това от своя страна дава основание да се очаква, че останалите политически партии няма да избързат и ще изчакат до последния момент, за да си спестят компроматната война. Още в началото на зимните месеци определеният като „Октопод”, Алексей Петров бе пуснат под домашен арест и веднага бе обявен за кандидат за президент на РЗС. Така дали Цветанов - Петров ще бъде основният сблъсък все още остава неясно. Към всичко това трябва да добавим и любимите на примиера ходове предизвикващи медийна, а именно назоваване на много имена за кандидати за президент (вече бе спрегнато и евентуалното имена еврокомисарът Кристалина Георгиева).

На фона на изборите думите на Сергей Станишев, че през 2011 г. правителството го очаква за една озъбена опозиция, ще се окажат пророчески. През последните 20 години българската политика и кино имаха сходна съдба – пълно обезличаване провокирано от слаба актьорска игра, през която прозираше липса на какъвто и да било талант и некадърно прекърпени сценарии, чиито сюжети вълнуваха само хората, които ги бяха написали. Но ако през 2010 г. филмът Мисия Лондон даде на всички ни искрица надежда за българското кино, то през новата година слабата ролева игра на управляващи и опозиция отново ще продължи с пълна сила. Опозицията възприема за своя основна работа критика на властта във всичките й действия независимо дали те са положителни или отрицателни за страната като така иска да измести управляващите. Те от своя страна ще продължат да тълкуват всяка своя постъпка като жизнено важна за просперитета на България. Така в тази безсмислена за електората надпревара отново ще бъдем облъчвани с компромати, данни за корупция, злоупотреби, конфликти на интереси на местно, национално и европейско ниво и разбира се призракът на ДС едва ли ще подмине и тези избори.

Промените в изборния закон отново не премахнаха изборният туризъм и за пореден път автобусите с „курортисти” няма да бъдат изненада, а анти-ДПС говоренето ще бъде на висок глас в областите със смесено население особено в тези, които „пострадаха” от преразпределението на гласовете по системата ДОНТ в предходните местни избори.

Въпреки, че към началото на 2011 г. публичните спец-акции на МВР не са успели да произведат ефективна присъда за никого от задържаните, ползотворното им влияние върху рейтинга на правителството е достатъчно, за да се очаква те да се пренесат от национално на регионално ниво, за да подпомогнат властта при местния вот. Говорейки на регионално ниво, трябва да се спомене и че много от градовете посрещнаха коледните и новогодишни празници във вид на строителни площадки. Подновяването на инфраструктурата и облика на градовете са приоритетни проекти, по които се работи и в най-тежките климатични условия, за да бъдат завършени в навечерието на местния вот. Остава отворен въпросът обаче дали красивата гледка в изборния ден няма да започне да се руши постепенно още на следващият поради пребързаността в изграждането й.

Усвояването на Еврофондовете също ще е сред основните теми на политическите дебати. Въпреки заявките на управляващите за сериозен ръст в усвояването на средствата от фондовете, в бюджета за 2011 г. Министерството на финансите е заложило същата сума за съфинансиране по европейски проекти, каквато бе и за 2010 г. С други думи през новата година или ръст в обема на усвоените средства няма да има или ръстът ще бъде финансиран с увеличение на дефицита в бюджетът, който е една от най-крехките теми за дебати имайки предвид, че служи за критерий за приемането на България в еврозоната, а и е ключов за някои инвеститори. Отговор на този въпрос обаче няма да бъде даден преди края на изборите. Най-вероятният сценарий ще бъде по-високо усвояване през първата половина на годината основно по програма Регионално развитие, което през втората половина ще се забави чувствително, а прибързването може да доведе и до нови скандали и замразени програми през есента.

Не на последно място можем да предвидим и че пренареждането на кабинета Борисов ще продължи и през новата година. Само за една година, премиерът смени 3-ма министри от постовете им. Това му осигури комфортно предимство пред опозицията в борбата за народната любов, тъй като гражданите видяха в това не политическа неопитност, а желание за действие. Така можем да очакваме и нови министърски оставки и рокади. Спекулациите, които се появиха в медиите през 2010 г., че Бойко Борисов очаква изборите, за да се освободи от министър Дянков едвали ще се оправдят. Симеон Дянков е една от ключовите фигури в правителството, той е и лицето на страната пред чуждите инвеститори, сред които той явно се ползва с повече доверие от евентуалните негови заместници. Към това можем да добавим, че атаките към него са провокирани от непопулярните действия, които предприема – орязване на бюджети, а изключването му от властта ще се изтълкува от инвеститорите по-скоро като абдикиране на поставените цели за промени, от колкото като поемане на нова положителна посока на страната.

По-вероятни имена, които могат да се спрягат в медиите са министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който покрай полемиките за пенсионната реформа си натрупа врагове и от двете страни на барикадата, министърът на транспорта Александър Цветков, който за повече от година работабота не може да се похвали с особено много постижения, а вземането на заем от Световната банка за преструктурирането на БДЖ ще остави няколко хиляди гласоподаватели без доходи. Друго име, което може да се прокрадне в медиите е това на просветният министър Сергей Игнатов, който понесе върху себе си гневът на студенти, ректори и учени с орязването на държавното финансиране.

И за финал втори вот на недоверие към кабинета, който ще дойде отново от Коалиция за България и ДПС. Лидерът на червените вече обяви това си намерение в последното си публично изявление за 2010 г. Първият вот бе насочен към провал на правителството в сверата на здравеопазването. Имайки предвид атаките по всички политически фронтове към правителството в последните месеци на годината, можем да очакваме, че вторият може да бъде насочен към цялостен провал на правителството или ще бъде конкретизиран в ключов проблем обединяващ много потърпевши – образование и наука.

Да ние честит новият сезон на Стъклен дом.

*Статията изразява личната гледна точка и очаквания на автора.