“… През последните години родната икономика вървеше стремително нагоре, а БВП отбелязваше всяка година нови ръстове. Ако трябва да бъдем изцяло точни, преди кризата да стъпи в България, имаше опасност от прегряване на икономиката. Чуждестранните инвестиции се изсипваха, а банките генерираха огромни финансови потоци от своите чуждестранни майки към България. Всичко това обуславяше ръста на пазарите в страната.
В подобна ситуация, най-лесното е да си мениджър на фирма. Не зависимо от това какво правиш печалбите растат. Бе идеалното време за излюпване на нови и нови мениджъри, а и бизнесът се разрастваше толкова бързо, че му трябваха каквито и да е хора. …”
Изреченията по-горе са от статия, която бях написал преди няколко месеца – Кризата показа колко струват родните мениджъри. За жалост критиката в нея бе потвърдена и със статистическите данни за 2008 от Евростат. България е една от страните, в които се работи най-много. Средно всеки служител е изработил по 1832 часа през предходната година. В същото време производителността у нас е на най-ниско ниво в ЕС (40% от средното ниво за съюза).
Защо се получава така?
Факторите, за да се получи този ефект на разпиляване на трудовия ресурс са основно 3:
1) Ниска квалификация. За никого не е тайна, че нивото на висшето образование и профилираните гимназии пада през последните години и липсва тясна насоченост;
2) Използване на остарели технологии. Това в не малка степен зависи не само от финансовото състояние на бизнеса, но и от желанието на самите мениджъри за развитие, за допълнителни знания и умения, които да могат да бъдат интегрирани в работния процес. В интернет могат да бъдат открити редица безплатни софтуери, които да организират и оптимизират работата на един бизнес;
3) Може би най-основният фактор е мениджмънтът. Този, който организира работния процес и води бизнеса. Този, който може да насочва трудовата сила в правилната посока и да не я разпилява, за да извлече от нея максималната печалба.
Всичко това зависи основно и само от ... инвестиции. Инвестиции в целенасочено образование. Инвестиции в персонала за подобряването на неговите квалификационни умения. Инвестиции за „закупуването” на добър мениджър, който може да ръководи. Не е тайна, че не малка част от фирмите в страната гледат на това като на ненужна и „екзотична” инвестиция. Предпочитат с парите, които трябва да дадат за такъв мениджър да наемат нови 2-ма или 3-ма работници и да повишат някой от по-старите си служители. Но дали той има необходимите умения и качества или просто е работил най-дълго за фирмата? Все пак реалната статистика отново потвърди икономическата логика, че евтиното винаги излиза по-скъпо.
В подобна ситуация, най-лесното е да си мениджър на фирма. Не зависимо от това какво правиш печалбите растат. Бе идеалното време за излюпване на нови и нови мениджъри, а и бизнесът се разрастваше толкова бързо, че му трябваха каквито и да е хора. …”
Изреченията по-горе са от статия, която бях написал преди няколко месеца – Кризата показа колко струват родните мениджъри. За жалост критиката в нея бе потвърдена и със статистическите данни за 2008 от Евростат. България е една от страните, в които се работи най-много. Средно всеки служител е изработил по 1832 часа през предходната година. В същото време производителността у нас е на най-ниско ниво в ЕС (40% от средното ниво за съюза).
Защо се получава така?
Факторите, за да се получи този ефект на разпиляване на трудовия ресурс са основно 3:
1) Ниска квалификация. За никого не е тайна, че нивото на висшето образование и профилираните гимназии пада през последните години и липсва тясна насоченост;
2) Използване на остарели технологии. Това в не малка степен зависи не само от финансовото състояние на бизнеса, но и от желанието на самите мениджъри за развитие, за допълнителни знания и умения, които да могат да бъдат интегрирани в работния процес. В интернет могат да бъдат открити редица безплатни софтуери, които да организират и оптимизират работата на един бизнес;
3) Може би най-основният фактор е мениджмънтът. Този, който организира работния процес и води бизнеса. Този, който може да насочва трудовата сила в правилната посока и да не я разпилява, за да извлече от нея максималната печалба.
Всичко това зависи основно и само от ... инвестиции. Инвестиции в целенасочено образование. Инвестиции в персонала за подобряването на неговите квалификационни умения. Инвестиции за „закупуването” на добър мениджър, който може да ръководи. Не е тайна, че не малка част от фирмите в страната гледат на това като на ненужна и „екзотична” инвестиция. Предпочитат с парите, които трябва да дадат за такъв мениджър да наемат нови 2-ма или 3-ма работници и да повишат някой от по-старите си служители. Но дали той има необходимите умения и качества или просто е работил най-дълго за фирмата? Все пак реалната статистика отново потвърди икономическата логика, че евтиното винаги излиза по-скъпо.