Банките в страната показват потенциал за развитие и консолидация

Анализ на Христо Христов

За първите три месеца на 2017 г. активите на банковата система нарастват с 0.9% до 92.9 млрд. лв. Според публикуваните отчетни данни на БНБ това се дължи на растежа на паричните салда при централни банки (с 680 млн. лв., 4.7%) тъй като по този начин се увеличава делът в активите на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане (до 20.3%). Челната тройка на най-големите банки в страната продължава да се съставлява от италианската Уникредит Булбанк с активи от 18,7 млрд. лв., Банка ДСК собственост на унгарската OTP с 12 млрд. лв. активи и българската Първа инвестиционна банка с 8,9 млрд. лв. активи.

Графика Топ 10 банки по активи
Източник: БНБ

Сумата на ликвидните активи в края на март възлиза на 30.9 млрд. лв., отбелязвайки тримесечен растеж с 539 млн. лв. (1.8%). Коефициентът на ликвидните активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, достига 38.8%. Този висок процент показва, че банките в страната продължават да разполагат с огромен ресурс, който ще продължава да бъде водещ при кредитирането.

Печалбата на банковия сектор в края на първото тримесечие на 2017 г. е 288 млн. лв., или с 18 млн. лв. по-малко от отчетената в края на март 2016 г. В основата на реализираната по-малка печалба е продължаващият спад на лихвените нива по кредитите, поради което намалява и нетният общ оперативен приход със 7,2%. Най-висока печалба за първото тримесечие реализира Банка ДСК 78,8 млн. лв. С най-съществен спад на печалбите се откроява Уникредит Булбанк, която към края на март отчита печалба от 34 млн. лв., а 12 месеца по-рано нейният размер е бил 73,6 млн. лв. Спадът с 53,7% се дължи на нарасналите разходи на банката по перо други оперативни разходи, които достигат за първите три месеца до ниво от 58,4 млн. лв.

По отношение на депозитите и кредитите се наблюдават слаби нива на покачване. При депозитите от физически лица ръстът се забавя до 0,4% за тримесечието. Трите най-предпочитани банки за съхраняване на спестяванията на българите са Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка.

През тримесечието брутният кредитен портфейл на банковия сектор (без кредитите и авансите за сектори „централни банки“ и „кредитни институции“) нараства с 291 млн. лв. (0.5%). Корпоративните кредити се увеличават със 132 млн. лв. за първите три месеца на годината. При потребителските кредити ръстът е 79 млн. лв., а при ипотечните 69 млн. лв. В основата на този ръст стоят от една страна подобряващите се икономически показатели на страната, а от друга продължаващата тенденция на намаляване на лихвените нива. Данните на БНБ сочат, че през март 2017 г. спрямо февруари 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове намалява с 0.65 пр.п., а по тези в евро – с 0.17 пр.п. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.11 пр.п., а при жилищните кредити в евро се увеличава с 0.20 пр.п.

Ръстът на потребителските кредити за тримесечието се формира основно от по-голямата активност на Райфайзенбанк (+42,6 млн. лв.), Първа инвестиционна банка (+34,8 млн. лв.) и ЦКБ (+27,2 млн. лв.). При ипотечните кредити пък с най-висока активност могат да се похавлят ЦКБ (+21 млн. лв.), Уникредит Булбанк (16,8 млн. лв.) и Юробанк и Еф Джи (+16,1 млн. лв.).

Натрупаните от началото на 2017 г. разходи за обезценка по кредити и вземания възлизат на 125 млн. лв. (при 175 млн. лв. година по-рано). Това показва, че бизнес средата в страната се подобрява и вероятността за изпадане в просрочие на кредитополучатели е сведена до минимум. Интересен момемнт тук е, че Райфайзенбанк продължава да реинтегрира обезценки, с което подкрепя финансовите си резултати.

Ако оптуснат кредит не се обслужва повече от половин година, банките са длъжни да го обезценят взимайки средствата от реализираната печалба. Подобряващата се икономическа ситуация и задвижването на бизнес процесите позволяват на кредитополучателите отново да започнат да обслужват своите вземания от банките. По този начин кредитите отново стават редовни, но поради това, че банката вече ги е обезценила в един минал момент, постъпленията по тях се отразяват директно в печалбата й. Така от 31 млн. лв. печалба реализирана от Рейфайзенбанк за първото тримесечие, 13 млн. лв. идват от реинтегриране на обезценки. Този ефект може да се очаква да се отчете и в балансите на другите банки, които също да започнат да реинтегрират обезцеки, които ще подкрепят печалбите им през следващите 1-2 години.

Към 31 март 2017 г. банковата система отчита нива на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на капитала (ROE) съответно от 1.24% и 9.44%.

Данните за първото тримесечие на годината показват, че банковият сектор се намира в добра форма и моментите оказващи еднократен положителен или негативен ефект, са вече отминали. Това пък от своя страна подобрява предвидимостта в развитието на сектора и започва да генерира интерес от страна на чуждестранни инвеститори. В края на миналата година бе финализирана сделката между KBC и NBG за придобиването на четвъртата по големина на активите банка в страната ОББ.

Преди няколко седмици пък от третата по големина банка - Първа инвестиционна обявиха, че възнамеряват да се възползват от добрата пазарна конюнктура и са ангажирали Citigroup Global Markets Limited за финансов съветник относно стратегическите възможности за развитие на банката. От банката обявиха, че вариантите, които разглеждат са привличане на стратегически партньорства и/или консолидации, привличане на нови ключови инвеститори или емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката.

Не на последно място трябва да припомним и че в момента тече процедура по продажба на ТБ Виктория. На финала останаха две банки заявили интерес към нея - Търговска банка Д и БАКБ. Стратегията за бъдещо развитие на първата обаче бе отхвърлена от БНБ и това наклони везните към БАКБ като основен фаворит.

Имайки предвид, че годината е още в самото си начало, до края й можем да станем свидетели и на други новини подчертаващи протичащия процес на консолидация в сектора. Това не изключва и влизането на изцяло нови за българския пазар инвеститори. Със съставянето на правителство след изборите изглежда, че основният риск от изпадане в политическа криза, е преодолян. Постигната стабилност ще повиши интереса към българската икономика и възможностите за реализиране на печалби.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.