В медийното
пространство лятото и по-специално август месец винаги са били най-интересни.
Причината е много проста. Тогава политиците излизат в лятна ваканция и можете
да ги засече по бански по родното и чужди крайбрежия. До толкова политиката и
медийната среда са се сраснали, че някак си те не могат да съществуват един без
друг и когато политическият живот спре през август медиите не знаят каква информация
да поднесат. Ето защо или новините спират или на преден план излизат други
скандали, на които в друг момент от годината едва ли щеше да им се обърне
толкова голямо внимание.
Миналата година
липсата на политически новини изведе на преден план насилието над жени и „случаят
Дебора“. Не че такива случаи не е имало и няма и в момента, но той до толкова
нашумя, че зави в посока, на линч над музикалния изпълнител Тото, който месеци
преди изобщо този случай да стигне до медиите, се засмял на история разказна в
неговия подкаст като забавна случка от Тити Папазов и случила се 30-тина година
по-рано. В която така или иначе няма жертви или наранени. Компания тук правеше
и новината за платилият 650 лв. „псевдо баровец“ сметка за пържоли. Разбира се поръчвайки
без да гледа менюто и какви са конкретните пържоли, накрая бил неприятно
изненадан от сметката. Това също нямаше да е особено голяма новина ако имаше
информационен поток захранван от политиците ни. Новината придоби такива мащаби,
че за очевидна глупост от страна на клиента, се самосезираха редица комисии и
инспекции да правят проверки, а телевизиите запращаха екипи да снимат и отразяват.
Този летен сезон
също започна обещаващо с един нов политически сериал, но с именитите и ненадминати
автори създали едни от най-хитовите турски сериали продуцирани от ДПС. Само за броени
месеци от феномен в българската политика, Делян Пеевски бе разжалван от
почетният председател на партията д-р Ахмед Доган, до простичкото „момчето прекали“.
Както бързо го направи съпредеседател на партията, така на бързо Доган го
изключи. Но „момчето“ не му остана длъжно и го остави „без покрив на главата“.
Този сериал мина през няколко встъпителни епизода, а сега започна и силен втори
сезон. И то с такъв старт, че дори безвкусното шоу създадено от певицата Диона,
хваната само няколко месеца преди това зад волана с положителен тест за
наркотици, днес рекламира пред подрастващите нова хитова енергийна напитка,
която се … шмърка през носа като наркотик.
Новият сезон на турската
сага дори „вдига от гроба“ позабравени и изтъркани вече лица като Николай
Бареков, който изведнъж се втурва и пъчи юнашки гърди в защита на Ахмед Доган и
Волен Сидеров, който се разполага в креслото на другия лагер и критикува Доган.
Ужасяващото в случая е колко много наброй политически марионетки и …. Все още
не са изчезнали, а подремват на резервната скамейка, чакайки отново да бъдат
сложени пред камерите.
С всеки ден
драмата в ДПС се заплита, като сега премина към това, коя от враждуващите части
ще успее да участва в наближаващите избори. За съжаление обаче, това няма да
бъде финалът и очакванията са да има още сезони, а борбата да бъде по-ожесточена.
Ахмед Доган изглежда далеч от своята митична сила и времената, в които само с
махване на ръка назначаваше и уволняваше хора в ДПС. В същото време напрежение и
недоволство в партията от години се прокрадва, но до този момент всеки опит за
бунт и оспорване на властта на Доган бе смазван в зародиш. Дори неговият пряк заместник
след оттеглянето му – Лютви Местан не успя да разклати ДПС въпреки че получи
публично одобрението и подкрепата от страна на Турция към него и политическият
му проект ДОСТ. Разбира се ясно е, че след като има опит за разцепление в ДПС
то явно има конкретни причини за неговата генерация. Може би най-емблематичен
за проблемите в партията е опитът за убийство на Доган през 19 януари 2013 г.,
когато на националната конференция на ДПС в НДК Октай Енимехмедов изскочи на
трибуната, насочи газов пистолет към главата на Ахмед Доган, който в онзи
момент изнасяше реч, и се опита да стреля. Пистолетът обаче засече, а делегати
събориха Енимехмедов на земята и му нанесоха жесток побой. Може би този
опит за покушение над Доган доведе до необходимостта той да се оттегли от
светлината на прожекторите в резиденцията си в Росенец и да продължи да
управлява партията от там.
Явно е, че напрежението
в ДПС расте и все повече са недоволни от силната ръка, с която Доган управлява
партията. Дали обаче Пеевски е новото начало? До колкото такова вече става все по-належащо
да има, но достатъчно силни лица да въстанат и да се борят за него там липсват,
то на този етап единствено той може да има успех. Неговата спорна история в
политиката и бизнеса обаче все повече му тежат в новата реалност, в която
живеем.
На този етап Делян Пеевски изглежда много по-актуален и силен за все по-голяма част от електората на ДПС, докато Ахмед Доган се символизира с миналото и силата му днес се оспорва и поставя под съмнение от все повече ключови лица в партията. Битката обещава да бъде тежка и епична. Въпреки че конфликтът е за вътрешното пренареждане на ДПС, той засяга цялата страна и икономиката й. Всички добре си спомняме думите на д-р Доган за обрачите от фирми, които тогава шокираха, а днес вече са приета реалност.
Сблъсъкът в ДПС показва и нейната тежест в политическият живот в страната. Обикновено при подобни вътрешни противоречия, останалите партии се опитват да се възползват, за да изведат дивиденти за себе си като привлекат разочаровани избиратели. Тук обаче виждаме как всички са се отръпнали в страни и дори никой не смее да заеме страна в този конфликт като подкрепи единия или другия лагер. Всичко това стана все по-видимо при регистрацията на двете ДПС-та в ЦИК. Цял ден комисията заседава и мили само над това как и дали те да бъдат регистрирани, а други политически партии и коалиции дори не се явиха да изразят желание за регистрация. През годините ГЕРБ винаги са били първата политическа сила, която бърза да подаде документите си за участие в изборите. Дори имаше случаи, при които членове на младежките структури на партията са стояли пред вратите на ЦИК денонощие преди те да се отворят, за да се регистрират първи. По всичко личи, че всички политически играчи ги е страх да заемат страна в конфликта и изчакват, за да видят кой ще надделее и към кого да се насочат.
И няма как да не завърша коментарът си с отговор на въпроса, който от 3 години броди из медиите и кой ли не се упражнява да разтяга локуми по него – Кога страната ни ще влезе в еврозоната? Мисля, че на всички е вече пределно ясно, че преди течащият турски сериал да приключи това няма как да стане. Още повече, че и двата враждуващи лагера демонстрират тотално надмощие на законодателството и правовия ред в страната. Еврото няма и да го видим в портфейлите си и на неговия финал, а поне 12 месеца след това. Разбира се, ако през това време в страната ни, политическата класа и обществото не покажат своята пълна нетолерантност към подобни безвкусни филми и не се установи най-после редовно правителство с ясна визия за поне 4 години напред.
Тази година влязохме Шенген, но не съвсем. Влязохме само по въздух, а по – нататък ще го мислим за водата и сушата. Страната ни от години изпълняваше всички технически критерии да стане пълноправен член на шенгенското пространство и заявяваше своето желание за това. Но пък и завяваше своя афинитет към турски сериали в политическия ни живот. Само, че там не ги обичат. Това е и бъдещето на България в еврозоната. Ако няма конкретни действия за промяна, то най-много след 5-6 години да влезем в еврозоната, ама само по въздух.