Първото тримесечие на годината не поднася изненади в банковия сектор, но дава сигнал за успокояване на динамиката и изнасяне на фокусът към подреждане в сектора. След серия сделки през последните години челната 3-ка по активи изглежда недостижима с органичен растеж. Дълги години Уникредит Булбанк бе едноличен лидер в сектора, но с придобиването на Райфайзенбанк от ОББ се сформира нов лидер 34.7 млрд. лв. активи. А сделката на Банка ДСК за покупката на Експресбанк й отрежда към днешна дата втора позиция с активи от 33.5 млрд. лв. Така Уникредит остават трети с 32.7 млрд. активи. Тук обаче трябва да се отбележи, че почти цялостното потребителско кредитиране на банката е изнесено в дъщерното й дружество УниКредит Кънсюмър Файненсинг, чиито активи към края на 2022 г. са били 2.2 млрд. лв. Заедно трите банки концентрират в себе си 57,2% от активите в сектора.
След тях се нареждат Юробанк с активи от 20 млрд. лв. и Fibank с 14 млрд. Надолу дупката става все по-голяма, защото 6-ти са ЦКБ с 8.4 млрд. лв. активи, а след тях са Прокредитбанк с 4.2 млрд. лв. Тази подредба ясно показва, че консолидацията в сектора ще продължи и тепърва ще видим неговото пренареждане. На скоро бе обявена една по-малка сделка, в която БАКБ придоби Токудабанк. Двете банки са с активи съответно 2.9 млрд. лв. и 500 млн. лв. обединението им обаче няма да доведе до съществени промени на пазара.
През първото тримесечие на 2024 г. активите на банковата система нарастват с 4.3 млрд. лв. (2,5%) и в края на март възлизат на 176.3 млрд. лв. Увеличават се кредитите и авансите като делът им в структурата на активите се повишава до 62,9% спрямо края на 2023 г. На-висок ръст на активите за първото тримесечие отчитат Банка ДСК със 768 млн. лв., Юробанк с 684 млн. лв. и ОББ с 635 млн. лв. Интересен е и ръста на активите на малката Търговска банка Д с 581 млн. за първото тримесечие, което е ръст от 35%, а на годишна (спрямо март 2023 г.) ръстът на активите е с 48,1%. Основна част от този ръст идва от инвестиции в ДЦК 215 млн. лв., както и 100 млн. лв. кредити към кредитни институции.
В края на първото тримесечие отношението на ликвидно покритие в системата е 243,3% (при 246,7% в края на декември 2023 г.). Ликвидният буфер е 52.3 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 21.5 млрд. лв. (при съответно 53.0 млрд. лв. и 21.5 млрд. лв. в края на декември 2023 г.). Въпреки лекия спад през тримесечието, банковата система продължава да бъде силно ликвидна и добре капитализирана. Собственият капитал в баланса на банковата система в края на първото тримесечие на 2024 г. възлиза на 20.7 млрд. лв., с 641 млн. лв. (3,2%) повече спрямо края на декември 2023 г.
Печалба
Към 31 март 2024 г. печалбата на банковата система е в размер на 818 млн. лв., с 33 млн. лв. (4.3%) повече от реализираната за първите три месеца на 2023 г. През последните години свикнахме тук да виждаме двуцифрени ръстове, но забавянето ни води към пандемичните години. Като сума обаче размерът на печалбата на банките остава на най-високите си нива до този момент. За сравнение през първото тримесечие на 2018 г. той е бил далеч по-скромните 267 млн. лв.
Източни: БНБ
Ако разгледаме малко по-детайлно източниците на реализираната печалба се вижда, че би могла и да бъде още по-висока. Основен фактор за продължаващият ръст са приходите от лихви, които банките реализират през първото тримесечие. Спрямо същия период на миналата година нетният лихвен доход се повишава с 291 млн. лв. (27.3%) до 1.4 млрд. лв., а нетният доход от такси и комисиони – с минималните 18 млн. лв. (5.1%) до 373 млн. лв. Това е логично имайки предвид тенденцията за ръст на лихвените проценти, та дори и в минимални размери.
В края на първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същия период предходната година средният лихвен процент по кредитите за бизнеса до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0.62 пр. п. до 4.25%, а по тези над 1 млн. евро се повишават с 0.12 пр. п. до 3.79%. Средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, нараства с 0.77 пр. п. до 5.45%, а по кредитите над 1 млн. евро – с 1.16 пр. п. до 6.00%.
При домакинствата за периода март 2023 г. – март 2024 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.03 пр. п. до 8.22%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0.01 пр. п. до 8.77%. При жилищните кредити в левове, средният лихвен процент се понижава с 0.06 пр. п. до 2.56%, а ГПР по тези кредити остава без промяна на 2.85%.
С най-висок ръст на приходите от лихви са ОББ поради обединението й с Райфайзенбанк, което прибавя нови 108 млн. лв. нетни приходи от лихви. На следващо място е Банка ДСК, която прибавя нови 77,6 млн. лв. за последните 12 месеца. Интересното при нея е, че този нетен ръст не се формира само от по-високите приходи, защото те се увеличават с 49 млн. лв. Банката отчита и спад от близо 29 млн. лв. в разходите, които има по лихви в сравнение с 12 месеца по-рано. На трето място по ръст е Юробанк с 57,2 млн. лв. като тук данните също са повлияни от вливането на БНП Париба Пърсънъл Файненс, които в края на март 2023 г. са 22.5 млн. лв. нетни приходи от лихви. След тях се нареждат Уникредит Булбанк с нетен ръст от 43.8 млн. лв., Ти Би Ай Банк с ръст от 23,6 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с ръст от 17 млн. лв.
Нетният доход от такси и комисиони се увеличава с минималните 18 млн. лв. (5.1%) до 373 млн. лв. Забавянето на ръста в това перо е в голяма степен очаквано поради широко навлизащото дигитализиране на банковите услуги и факта, че те в по-голямата си част са или безплатни или на много по-ниска стойност от стандартните.
Според публикуваните тримесечни отчети на банките се вижда, че отчетената печалба от тях има възможност и за по-високи нива. Това идва по отношение на нивата на направени обезценки и приходите, които са имали от дивидент. Към края на март тази година банките са направили обезценки за 135 млн. лв., което с 49% по-вече спрямо година по-рано. С най-голям обем обезценки са Първа инвестиционна банка с 36.9 млн. лв. и Ти Би Ай Банк с 36 млн. лв. Докато при ПИБ кредитният портфейл надхвърля 7.5 млрд. лв. и подобен размер на обезценките не е нещо странно за нея, то кредитният портфейл на Ти Би Ай е в размер на малко над 2 млрд. лв. и е почти изцяло съсредоточен в потребителско кредитиране (1.8 млрд. лв.). Прочитът на това може да бъде влошаване на качеството на портфейла поради по-високия рисков фактор, но имайки предивд опита й в тази сфера банка едвали би имала проблем в менажирането му. Друг интересен момент е, че Банка ДСК управляваща най-големия по размер кредитен портфейл от близо 20 млрд. лв. отчита минимална обезценка от 4,2 млн. лв. и по този показател отчита спад в сравнение с март 2023 т. когато обезценките й са били в размер на 10,7 млн. лв. Подобно нещо се отчита и от ОББ, които извършват обезценки за 3,5 млн. лв., а преди година те са били много по-високи в размер на 26 млн. лв. Друг интересен момент, който може да се отбележи е поведението на Уникредит Булбанк, които отчитат 24,3 млн. лв. обезценки, като преди 12 месеца са възстановили 22,4 млн. лв. обратно от направени в предходни периоди обезценки. Именно това е в основата на по-високият общ размер на направените обезценки, а не влошаване на качеството на кредитните портфейли.
Данните на БНБ показват, че брутните необслужвани кредити и аванси в края на март 2024 г. възлизат на 4.27 млрд. лв. (при 3.85 млрд. лв. в края на декември 2023 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3.74% (при 3.63% в края на декември 2023 г.). Именно от размера на направените обезценки можем да си направим извода, че ръстът на необслужваните кредити, не е неочакван за системата и голяма част от тях вече са били провизирани.
Друг елемент, който подкрепя печалбите на банките последните години е разпределянето на дивидент от страна на техни дъщерни дружества. По това перо регулярни средства получават най-често Банка ДСК и Уникредит Булбанк. За първото тримесечие Банка ДСК отчита 46,6 млн. лв. приходи от дивидент като той е с малко над 10 млн. лв. по-голям в сравнение с година по-рано. При Уникредит Булбанк обаче в графата се отчитат едва 11 хил. лв. като преди 12 месеца там са фигурирали 109 млн. лв. Това логично създава очакването, че този постоянен приход на банката ще бъде получен през следващите тримесечия като най-вероятно това ще бъде през следващото.
Именно липсата на този дивиден през първото тримесечие води до това, че Уникредит отбелязва спад на печалбата си със 103 млн. лв. до 154.6 млн. лв. в сравнение с година по-рано. С най – висока реализирана печалба към края на месец март е Банка ДСК с 253 млн. лв. като отчита ръст от 66,6 млн. лв., който е почти изцяло реализиран от по-добрите лихвени приходи. На второ място е Уникредит Булбанк, а на трето и четвърто с много близки стойности са Юробанк с 95 млн. лв. и ОББ с 92 млн. лв.
Депозити
Спрямо края на декември 2023 г. депозитите на нетърговски организации и домакинста в банковата система се увеличават с 1.6 млрд. лв. (1.2%) и достигат 138.4 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2024 г. Нарастват депозитите на домакинства (с 1.7 млрд. лв., 2.1%), на кредитни институции (с 1.1 млрд. лв., 10.5%), на сектор държавно управление (с 416 млн. лв., 11.0%) и на други финансови предприятия (със 120 млн. лв., 2.9%). Намаляват депозитите на нефинансови предприятия (с 643 млн. лв., 1.4%).
С най-голям ръст на депозитите при домакинствата за тримесечието се отчитат Банка ДСК с 543 млн. лв., Уникредит Булбанк с 274,7 млн. лв. и ОББ 210,4 млн. лв. ПИБ са на шесто място по ръст за първото тримесечие с 120 млн. лв.
След няколко увеличения на основната лихва от страна на ЕЦБ, лихвите по новопривлечени средства в банковата система започват своя плавен, но сигурен растеж. Последните данни на БНБ сочат, че за последните 12 месеца депозитите от домакинствата са се увеличили с 11.4 %.
Според сайта Моите Пари най-изгодните депозитни предложения се предоставят от по-малките на пазара банки като Биг Банк и Ти Би Ай Банк. Последната бе една от първите, които започнаха да увеличават лихвените нива по привличаните от тях средства и в момента, най-доброто им предложение достига до 3,2% за 36 месечен депозит направен през мобилното й приложение. Банката е 5-та по привлечени средства през тримесечието с 161 млн. лв.
При депозитите интерес предизвиква ръста на портфейла на Търговска банка Д от 556 млн. лв. за последното тримесечие. Той се равнява на близо 40% от стойността му към края на годината. Основната част от този ръст е от депозити идващи от бизнеса 519 млн. лв. Това е най-високият ръст отчетен за тримесечието. Възможното обяснение за този ръст е, че банката традиционно обслужва турския бизнес в България, а в момента турската икономика е в една от най-тежките си ситуации. На годишна база през март инфлацията е 68.5%, а месечната инфлация е била 3.16%, съобщи Турският статистически институт. Именно, за да предпазят стойността на свободните си средства някои фирми предпочитат да ги прехвърлят в друга валута и изнесат извън икономиката на страната.
Кредити
Най-горещата и обсъждана тема остава кредитната ктивност на банките в страната. Брутните кредити и аванси нарастват през тримесечието със 7.8 млрд. лв. (7.3%) до 114.1 млрд. лв. в края на отчетния период. Вземанията от кредитни институции се увеличават с 5.1 млрд. лв. (56.9%) до 14.0 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл на банковата система – с 2.7 млрд. лв. (2.8%) до 100.1 млрд. лв.
При кредитите за домакинства се отчита растеж на тримесечна база с 1.8 млрд. лв. (4.5%), а тези за нефинансови предприятия – с 930 млн. лв. (1.9%).
Домакинства
Обемът на потребителските кредити се увеличава с 710 млн. за първото тримесечие като той е най-големият за последните години за този период. Най-висок е ръстът при Банка ДСК с 215 млн. лв., Юробанк с 158,4 млн. лв. и Ти Би Ай Банк с 120 млн. лв. На годишна база най-висок ръст отчита ОББ с 1,6 млрд. лв. и Юробанк с 1,5 млрд. лв. В основата си и двата ръста на портфейлите са генерирани от окончателното поглъщане на придобитите от тях Райфайзенбанк и БНП Париба лични финанси. След тях с най-висок годишен ръст се подреждат Банка ДСК с 624 млн. лв. и Ти Би Ай Банк с 479 млн. лв.
Потребителски кредити
Източник: БНБ
Най-изостреният фокус през последните години е към пазара на недвижими имоти и жилищните кредити. За последното тримесечие ръстът им е с 1 млрд. лв. или 4.8%, а за последните 12 месеца той е 4 млрд. лв. или 21%. През първото тримесечие на годината най-висок ръст отбелязват Банка ДСК с 337,5 млн. лв., ОББ с 271 млн. лв. и Уникредит Булбанк с 194 млн. лв.
Източник: БНБ
В своя публикация в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България гуверньорът Димитър Радев заявява готовност на БНБ да прибегне до макропруденциални мерки, за да охлади бума в жилищното кредитиране. Без да влиза в детайли, той посочва като пример "налагане на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата".
Най-често използвани са съотношенията на обема на отпуснатия кредит към стойността на обезпечението (loan to value, или LTV), на поетия от клиента дълг към дохода му (debt to income, или DTI) и на разходите по обслужване на дълга към дохода му (debt service to income, или DSTI). Също така се срещат и други разновидности, като например ограничение за максимален матуритет или пък за скорост на амортизация на първоначалната главница. Като цяло конкретика по отношение какви ще бъдат мерките и как и кога ще се прилагат няма. Те обаче ще се сблъскат със силното платежоспособно търсене на кредити от страна на потребителите, което се генерира от ръста на работните заплати, ниската безработица и традиционният за българина афинитет към недвижимата собственост. Ето защо ефектът им във времето е трудно да бъде прогнозиран като мащаб.
Спадът в броя на сделките с недвижими имоти, който продължава вече година и половина, плавно дава отражение върху цените на жилищата, чиито ръстове намаляват. Ако през 2022 г. нарастването варира между 11.5% и 15.6% на годишна база, през 2023 г. то вече е между 9.2% и 10.7%. През четвъртото тримесечие на 2023 г. въпреки тенденцията на успокояване на цените жилищата все пак са с 10.1% по-скъпи, отколкото през същия период на 2022 г. Това сочат най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ). В съчетание с продължаващия ръст на обема отпуснати жилищни кредити можем да се направи извода, че той се генерира от по-малко сделки, но на по-висока цена. Данните за жилищните кредити по количествени критерии на БНБ показват непрекъснатото нарастване на средния размер на кредит, което води до общият извод, че може броят на кредитите да се забавя като прираст, но размерите на търсените от потребители кредити се увеличават.
Източник: БНБ
Бизнес
Кредитирането към бизнеса продължава да следва тенденцията си за по-слаб ръст като обеми в сравнение с това към домакинствата. Общо (жилищни и потребителски кредити) обемът на кредитите към населението през последното тримесечие е нараснал с 1,8 млрд. лв., докато този към бизнеса с 930 млн. лв. Това води до намаляване на техният дял в общите кредити от 63.8% в началото на 2018 г. до 54.1% през тази. Основен принос за забавянето на растежа на кредитите към нефинансовите предприятия през 2023 г. имаше динамиката на овърдрафта, която отразяваше по-слабото търсене на оборотни средства от страна на фирмите и отчетеното намаление при запасите спрямо по-високите им нива в предходните две години, което се отрази и в по-голямо търсене на оборотни средства тогава.
Източник: БНБ
С най-голям обем отпуснати средства през тримесечието са Уникредит Булбанк с 438 млн. лв. След тях се нареждат Първа инвестиционна банка с 145,4 млн. лв. и Прокредитбанк с 109 млн. лв. В този сегмент ПИБ отбелязва по-висок от средния за пазара тримесечен ръст.
През 2024 г. очакванията са растежът на вземанията от частния сектор общо се прогнозира да бъде около 9.7%. Очакванията на Министерството на финансите изразени в пролетната макроикономическа прогноза са, че в периода 2024–2027 г. търсенето на кредити от фирмите ще продължи леко да се забавя през 2024 г., като общо растежа на вземанията от фирми ще бъде около 8.1% в края годината. В периода 2025 г. – 2026 г. годишното нарастване на вземанията от фирми се очаква да започне да се ускорява в контекста на по-засилено усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост и в синхрон с очакваното ускоряване на частните инвестиции. Очакванията са растежът на общо вземанията от предприятия в края на 2025 г. да бъде 8.7%., а в края на 2026 г. – 9.2%. Общо ръста на вземанията от частния сектор ще се забави от 9.7% през 2024 г. до 8.2% в края на прогнозния хоризонт.
Икономическата активност в страната е в основата на търсенето на кредити от страна на бизнеса. Реалният растеж на БВП през 2023 г. достигна 1.8%. Растежът бе движен от потреблението и положителния принос на нетния износ. През 2024 г. Министерството на финансите очаква реалният растеж на БВП да се ускори до 3.2% поради по-високо нарастване на публичните разходи за инвестиции и потребление. Очаква се също така и активизиране на частните инвестиции в синхрон с по-силното външно търсене. По-слабото нарастване на заетостта и забавянето на растежа на потребителските кредити ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата, което ще продължи да бъде подкрепяно от реално нарастване на разполагаемия доход. Подобрението на външната среда ще подкрепи нарастването на износа. Нарастването на вноса, в резултат на силното вътрешно търсене, ще е по-високо от това на износа и приносът на нетния износ към растежа на БВП ще е отрицателен.