За много хора
приемането на еврото не стои на дневен ред като тема, не защото не ги
интересува, а просто защото тя е отдавна е затворена глава. С приемането на
страната ни в Европейския съюз те се е съгласила да приеме и еврото. Въпреки
това, през определено време диспутът за и против еврото отново се съживява и в
крайна сметка вместо да предизвика съществени дискусии, служи просто като
поредната политическа дъвка, с която някои субекти се опитват да натрупат
внимание и подкрепа. Поредният епизод от тази драма бе подет от политическа
партия Възраждане, която гравитирайки върху своята стратегия за налагане на
имидж на патриотичен символ, реши да организира референдум за приемане на
еврото. Моментът, в който го прави ясно издава, че целите й са по-скоро
спечелване на внимание и по-голям изборен резултат, от колкото загриженост за
спасяването на българския лев. Причината за това е, че до този момент партията
почти не беше активна по тази тема, а в същото време, страната ни подаде заявка
за членство е еврозоната, влезе в предприсъединителния механизъм ERM II и получи пътна карта с дата за въвеждане
на единната валута. С други думи България вече е с единия крак в еврозоната и
точно в този момент се започва дискусия дали да влезе или не. Извън
политическите страсти, подобно поведение на – всяко решение е предпоследно и
казаното днес „да“, утре може да се превърне в „не“ просто защото на някой не
му е удобно, създава недоверие към страната ни и я прави трудно предвидима
среда за инвестиции и бизнес.
Проблемът обаче се
крие не толкова в липсата на правилна комуникационна стратегия, защото такава
всъщност има, но нейната насоченост е към това как ще се променят технически
нещата за хората след въвеждане на еврото. Проблемът е, че за по-голямата част
от политиците и експертите ползите са ясни и са назовавани веднъж, така че
темата с въвеждането на еврото е затворена и не се обсъжда. В това време обаче се
отваря „ниша“ за антиеврото настроения, която се използва умело от политически
формации и експерти желаещи изяви и внимание, които са активни в налагането на
своите тези без значение дали в тях има логика или не, дали са плод на невежество
и дали почиват на знания или просто „хъшлашки патриотизъм“. Разбира се няма как
гуверньорът на централната банка или финансовия министър или премиерът
постоянно да се обясняват в по медиите след всеки, който е решил да изкаже
невярно твърдение. Ето защо реших да дам малък принос в опровергаването на тиражирани
в социалните медии неверни твърдения от всякакви хора, които са далеч от темата,
но налагат шумно тезата с аргумента – „Една жена каза.“
И така, ето и
някои от тезите, с които се сблъсках в социалните мрежи и, по които се
спекулира.
1. Приемане на стабилизационния механизъм!!!
Що се отнася до
финансовата полза: България е внесла в бюджета на ЕС малко под 15,9 млрд. лв. от 2007 до 2022 включително - по данни на Министерството на финансите. Само до 2015 по
различни оперативни програми ЕС е разплатил проекти за над 13,2 млрд. лв. В
приключилия следващ период до 12 януари 2022 ЕС е разплатил проекти за над 10,4
млрд. лв., а заложените в плана за възстановяване и устойчивост са заложени още
13,5 млрд. лв.
2. Плановете за възстановяване са финансирани с пари на
кредит. Парламентът в ЕС ратифицира документ, с който страните членки стават
съдлъжници по заеми, които ЕЦБ ще тегли от тяхно име! Т.е., ако някоя страна
изпадне в невъзможност да си изпълнява задълженията, всички останали са длъжни
да покрият и нейния дълг.
Тук дори с малко
повече логическа мисъл можем сами да се убедим, че нещо не е много в час с
двете тези. Според първата, страните членки финансират и спасяват закъсалите
страни, а според втората, ЕЦБ го прави, а те са гаранти по кредити изтеглени от
ЕЦБ. Така ако първата теза е вярна то втората не е и обратното. Как стоят
нещата в действителност. ЕЦБ не тегли кредити, защото е кредитор от последна
инстанция.
Дори и при
вариант за необходимост от „спасяване“ на дадена страна членка от технически
фалит, то по отношение на финансирането на спасителните планове, всяка страна
членка участва пропорционално спрямо големината на своята икономика. Тези така
наречени спасителни планове обаче не представляват безвъзмездно изсипване на
пари на недисциплинирани страни, а са кредитни линии, чиято цел е да се избегне
фалитът на икономиката и да се смекчи натискът върху бизнеса и населението.
Освен, че сумите по тези кредитни линии се възстановяват във времето обратно с
определена лихва, то и конкретната страна се задължава да предприеме
изключително рестриктивно политики, за да стабилизира нейната икономика и да
намали задлъжнялостта си. Практически всъщност дори не се прехвърлят физически
средства по банкови сметки, а финансирането се извършва с гаранции и изкупуване
на дълг. Пример за това е Гърция, която преди няколко години трябваше да
използва подобен тип кредитна линия от ЕС и МВФ. В замяна тя трябваше да
ограничи доста разточителните си бюджетни разходи, нещо което се превърна в
сериозен проблем, докато се намери решение, но въпреки това сработи.
А ако се чудите
какво толкова се случва, когато страната фалира, се върнете 25 години назад и
се замислете, дали искате да преживяваме същото. Ето защо участието в
еврозоната, дава на страната сигурността и стабилността с наличието на кредитор
от последна инстанция, а това прави икономиката ни доста по-атрактивна за
инвеститорите. От тук и ръст в преките инвестиции в страната, създаване на нови
работни места и ръст в работните заплати.
3. Програмите
за количествени улеснения задължават България да изкупува външни дългове на други държави. Нещо, което не сме длъжни да правим извън еврозоната.
Да, като сме
извън еврозоната не сме длъжни да участваме в програмите за количествени
улеснения. Но пък участието ни в тези програми, дава на страната, бизнеса и
населението възможност да се възползва от тях. Именно наличието на тези
програми свали основната лиха на ЕЦБ до 0%. Това оказа косвено влияние и у нас,
но пък докато средствата взети на 0% лихва стигнат до България минават през
различни финансови институции, които начисляват своите лихви и комисионни.
Ще трябва
да продадем
част от облигациите
в БНБ и да ги заменим
с дългове
на кипърското,
гръцкото,
италианското и испанското правителство. Това са държави от периферията, които потъват много по-бързо и лесно от останалите. Такава страна е и България. Това са държави, които нямат достатъчно здрава икономика, която да ги храни, и единственият начин да оцелеят е да теглят кредити и да трупат дългове.
Това дори не знам
как да го коментирам, защото всяка дума е в противоречие със следващата.
Проблемите при цитираните страни не са в това, че нямат здрава икономика, а че
правителствата им са харчили повече, от колкото икономиките им могат да си
позволят, за да провеждат популистки политики. А твърдението, че и България е
такава страна – с страна без икономика, която може да живее само на кредит е
безумно. И тук отново можем да използваме здравата логика. В предходните тези
се акцентира на ниската задлъжнялост на България, а в тази се казва, че може да
се издържа само с кредити. Ако второто беше вярно, то първото нямаше как да се
случи.
Ако това ви се струва
пресилено,
погледнете
проектобюджета на служебното правителство, където е заложено двойно увеличение на нормата за задлъжнялост до 2025г. При влизане в еврозоната отпадат текущи механизми и автоматични спирачки за регулиране на нормата за задлъжнялост, с които в момента разполага страната ни.
Всъщност ръстът
на нормата на задлъжнялост идва по отношение на финансирането на повече
социални разходи, които до този момент не са били предвиждани. Единият от
критериите за стабилност в еврозоната е бюджетният дефицит да не надвишава 3%
на годишна база. Ако това се случи следва задействане на рестриктивни механизми
към страната ни.
4.
Преките задължителни резерви и хиперинфлацията.
Има
приети закони за ниво на минималните задължителни резерви, които в момента
пречат на банките да увеличават прекалено много парите в обръщение. В момента в
България 10% от всеки депозит трябва да се вкара в БНБ,
Да така е, но това няма и да се промени, защото по същия начин функционират и банките в еврозоната. Колкото до хиперинфлацията, подобно явление до момента не се е наблюдавало в нито една от всички 20 страни приели през годините еврото като своя валута.
5.
Коефициентът на ликвидно покритие.
Ще се
освободят голяма част от активните резерви, което още повече ще увеличи парите
в обръщение. Българските банки държат голям процент от активите си в ликвидни
активи, т.е. реални резерви. КЛП в България е над 260 (реални резерви), КЛП в
Европейските банки е 154. Това води до освобождаване на големи количества пари
и безкрайно теглене на кредити от държавата и народа. При държава с по-нисък
стандарт на живот от средния в еврозоната, кредитите, инфлацията и дълговете са
гарантирани.
Коефициентът на покритие на ликвидността (LCR) се отнася до дела на силно ликвидните активи, държани от финансовите институции, за да се гарантира тяхната постоянна способност за изпълнение на краткосрочни задължения. Това съотношение по същество е генеричен стрес тест, който има за цел да предвиди шоковете на целия пазар и да гарантира, че финансовите институции разполагат с подходящо запазване на капитала, за да се избегнат евентуални краткосрочни прекъсвания на ликвидността, които могат да поражда пазара.
LCR беше приложен
и измерен през 2011 г., но пълният 100% минимум не беше приложен до 2015 г.
Коефициентът на покритие на ликвидността се прилага за всички банкови
институции, които имат повече от 250 милиарда долара общо консолидирани активи
или повече от 10 милиарда щатски долара в баланса чужда експозиция. Такива
банки, често наричани "систематично важни финансови институции
(SIFI)", са длъжни да поддържат 100% LCR, което означава да притежават
сума на високо ликвидни активи, които са равни или по-големи от нетния му
паричен поток, над 30- дневен стрес период. Силно ликвидните активи могат да
включват пари, облигации на държавни ценни книжа или корпоративен дълг.
Или казано с
други думи това, което е записано като теза не отговаря технически на истината
и ефектът му би имал много малко влияние. Всъщност коефициентът на ликвидно
покритие има минимални нива, които се изискват от централната банка да бъдат
спазвани. Максимални обаче няма. По просто казано нивото за всяка банка е
различно спрямо нейната политика и пазарна стратегия, която има. Според тази
теза излиза, че това да разполага икономиката на една страна с повече пари е
нещо изключително лошо. А за това как ще се освобождават резервите, има
надзорни органи, които да следят за нивото. Но и тази теза пак си противоречи с
предходната. Според предходната теза ще в икономиката ще се излеят едни
мноооого пари, а според тази ще теглим якооо кредити и ще задлъжнеем. Е защо да
ги теглим тези кредити като ще имаме много пари?
6. Анализът
на БНБ за ползите
и негативите
от приемането
на еврото
не бе публикуван
публично,
защото
официално
показа,
че страната
не е готова
да влезе в еврозоната.
Това е част от очевидната
цензура
по темата.
БНБ прави анализи
за своите цели като надзорна институция. Решението да се приеме или не еврото е
изцяло политическо и не зависи от БНБ или нейните анализи. Каквото решение се
приеме от Народното събрание, тя ще го изпълни.
7. В европейският съюз ИМА клауза за излизане. В еврозоната НЯМА механизъм за излизане! Вход без изход = капан по всички критерии.
ЕС е съюз основан
изцяло на общи политики, докато еврозоната е финансово обединение. В
ситуацията, в която се намира България с Валутен борд, в голяма степен чисто
технически ще трябва да смени думата лев с думата евро и да пренастрои
платежните си системи. И така дали ще държим банкноти в джобовете си, на които
пише лев или ще държим такива, на които пише евро, няма никакво значение,
защото стойността и на двете се измерва в евро. Ето защо дори не си струва да
се разсъждава над тази теза. Истината е, че ако някоя страна иска да напусне
еврозоната, то никой не може да я спре, но както и при напускането на ЕС от
Англия, ще трябва да се изработи пътна карта как това да се случи по
най-безболезнения начин и за самата страна и за страните в еврозоната.
8. ЕЦБ използва
кредитите
като инструмент
за натиск
върху страните
членки.
Пускането
и спирането
на кранчето
е в техни ръце. Това е пряк контрол
и подчинение
на интересите
на европарламента. От тук идват и основателните твърдения, че България ще загуби сувернитета си.
България става част от един голям съюз, в който страната ни
има свои представители в единния орган за взимане на решения, който се нарича
най-общо - еврогрупа. Тя е неформален орган, създаден през 1997 г., в рамките
на който министрите на държавите членки от еврозоната разискват въпроси относно
общите отговорности на техните държави във връзка с еврото. Представители на
страните са техните финансови министри.
От друга страна
след приемане на еврото в надзорния съвет на ЕЦБ ще присъства (и вече
присъства) представител на БНБ. Към момента това г-н Радослав Миленков, който е
подуправител на БНБ.
https://www.ecb.europa.eu/ecb/orga/decisions/ssm/html/index.bg.html
Казано по-просто
след приемането на еврото, в контролните органи, които взимат решенията и
определят политиките, България ще има свои представители, чиито глас ще бъде
равен като тежест с този на всички останали страни членки в еврозоната. Още
един щрих, който можем да добавим тук е, че в страната вече 25 години действа
валутен борд. По своята същност той лишава БНБ от провеждането на парична
политика и свежда в голяма степен нейните функции до надзорен орган следящ за
стабилността на банковата система в страната. Така че, именно приемането ни в
еврозоната ще ни даде по-голяма гъвкавост при провеждането на парична политика,
като позволи да се запази постигнатата стабилност в системата.
9. С влизането
в еврозоната
БНБ ще може да кредитира
българското
правителство. Нещо, което в момента по закон й е забранено.
Валутният борд бе
въведен именно с идеята да се установи контрол над порочните практики
централната банка да финансира дефицитите на правителството, което доведе до
фалит на икономиката. След влизането на България в еврозоната, тази практика
няма как да се възобнови, защото БНБ на практика се превръща в контролен орган
за изпълнението на политиките на ЕЦБ, в изготвянето, на които участват и
представители на българската страна. Ето защо подобно финансиране няма как да
се случи. Това ни връща в тезите от самото начало, че за да има подобен тип
финансиране то трябва да бъде под формата на спасителна програма,
необходимостта от която и параметрите й ще бъдат определени от представителите
на всички страни членки.
10.
Кой ще спечели от еврото?
Финансовите
институции, банките, икономическият елит, политиците, корпорациите, слугинажа.
Богатите ще станат все по-богати, а бедните - по-бедни.
ЕС и в частност еврозоната са най-големият външнотърговски партньор на България. По данни на НСИ През периода януари - ноември 2022 г. износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 41.3% спрямо същия период на 2021 г. и е в размер на 58 448.6 млн. лева. Търговията обаче се извършва почти на 90% в евро, което означава постоянно превалутиране на средства от лева в евро и обратното, а това означава и допълнителни такси. С приемането на еврото тези такси ще отпаднат. Всъщност тъй като в България действа валутен борд, поради който курсът на лева спрямо еврото е фиксиран на 1.95583 лв. С други думи в джобовете си имаме банкноти, на които пише лев, но стойността на всяка една се измерва в евро, а таксите които плаща и населението и бизнеса за превалутиране са за запазване на този модел, от който се облагодетелстват именно цитираните в тезата лица.
11.
Кой ще загуби от еврото?
Обикновените
граждани. Малкият и среден бизнес.
Ако сте прочели предходната точка, вече ще знаете сами, че именно те ще спечелят в по-голяма степен, защото ще получат по-добри условия за бизнес и конкуренция.
12. Влизането в еврозоната и приемането на еврото нямат НИЩО общо с валутния борд и не трябва да се слага знак за равенство между двете. Приемането на еврото е като да си сложиш белезници за нещо, което не знаеш как ще се развие за в бъдеще, без да имаш право и механизъм да се отвържеш от него.
С първото
изречение няма как да не се съглася, че е така. Второто вече влиза в чист
„хъшлашки‘ популизъм без никакви сериозни аргументи.
13. Едно от малкото
доводи
за приемането
са, че ще отпаднат
таксите
за превалутиране... Това е толкова наивно. Няма банка, която ще започне да печели по-малко, само защото сме приели еврото. Просто таксите, които в момента се поемат от бизнеса за превалутиране, ще се разпределят под друга форма между всички граждани, които ползват услуги на банката.
Това пак може да
се каже, че е изключително евтина манипулация. Таксите ще отпаднат, защото няма
какво да се превалутира. Финансовите посредници ще трябва да намерят начин как
да компенсират тази своя приходна част, но дали ще бъде по-високи такси или ще
бъде с предлагане на нови услуги и възможности за клиентите си е въпрос на
избор на бизнес стратегия. Но при наличие на конкурентна среда съвсем нормално
е да се очаква, че компенсирането на тези приходи ще даде стимул за предлагане
нови и по-качествени услуги от финансовите посредници, което отново води до
извода, че полза отново ще имат потребителите.
14. Твърдение
за друг положителен
ефект са увеличаването на инвестициите, чуждестранния интерес и икономическия растеж... Кухи понятия без съдържание и разбираемост от широката публика. Инвестиция не е задължително да е равно на нещо хубаво. Инвестиране в един сектор може да значи унищожаване на два други.
Ако това беше
така, то никой нямаше да инвестира или да прави бизнес. Всъщност няколко години
преди приемането на страната е ЕС, в България чуждестранните инвестиции се
изстреляха нагоре и стигнаха до почти една трета от БВП или 25 млрд. евро. Това
доведе голяма част от чуждестранните компании в страната, доведе ноу-хау, нови
възможност и разбира се ръст на заплащането и стандарта на живот.
15. България
е ЕДИНСТВЕНАТА страна в ЕС, която не е правила референдум нито за влизането в ЕС, нито за премахването на паричната й единица!
Това твърдение не
е вярно, защото не малка част от страните не са провеждали подобни референдуми.
Да, определено един такъв би затвърдил и затворил темата, но в случая
въвеждането на еврото е повече в полето на експерти, финансисти и икономисти,
от колкото на обикновения българин. Тук темата е малко като да отидеш на
зъболекар, той да ти каже, че трябва да ти се извади зъб, а ти да искаш първо
да се допиташ до роднините, съседите и приятелите. Но пък има разлика ако се
допиташ до друг специалист. Ето това е тънкият момент, че един експертен
проблем при подлагането му на референдум ще се решава хора болшинството, от
които не са специалисти по темата и върху мнението може да се окаже влияние от
псевдо специалисти с подобни добре звучащи теми като тези, които сега оборвам.
16. Приемането
на еврото
е официален
отказ от националната ни валута и фискалната ни система с обещание, че друг ще се грижи за нашите интереси.
С въвеждането на
валутния борд в страната, за да се установи стабилност и да се повиши доверието
към България след фалита й, българският лев е с фиксиран курс първоначално към
германската марка. Това означава, че ние може и да запазваме банкнотите в джобовете
си, върху които пише лев, но реално тяхната стойност се измерва в друга валута.
След присъединяването на Германия към еврозоната, българският лев е фиксира към
еврото. И така дали ще държим банкноти в джобовете си, на които пише лев или ще
държим такива, на които пише евро, няма никакво значение, защото стойността и
на двете се измерва в евро. И не, друг няма да се грижи за нашите интереси. Ние
сами с представителите управителните органи на ЕЦБ и Еврозоната ще се грижим за
нашите интереси.
17. Губи се суверенитет,
защото
се вземат
централизирани решения от съвета на централните банки в еврозоната.
Виж отговорът на
теза номер 8
18. Не е вярно твърдението,
че трябва
да влезем
в еврозоната,
за да станем
част от клуба на богатите
Чехия и Словакия
са близки
държави,
но едната
влиза в еврозоната,
а другата
не. Докато
тази, която не е влязла
в еврозоната,
се развива
добре и гони по стандарт
развитите
страни,
то другата
потъва,
губейки
време и огромни
части от ресурса
си да поддържа
изкуствените стандарти, вноски и изисквания от това да бъде член в еврозоната.
Истината е, че
това, дали влезеш в клуба на богатите или не няма да те направи богат.
Влизането на страната ни в еврозоната не означава автоматично забогатяване. Еврозоната
ще даде повече бизнес възможности за страната ни и по-голяма сигурност. Как ще
ги използва българското правителство и бизнес зависи от тях.
19. България е длъжна да плаща годишна вноска от над 1 милиард лева за европейски механизъм за стабилност.
Стряскащо висока
сума нали? А как е изчислена и как авторът на тезите е стигнал до нея? За това
историята мълчи. Всяка страна заплаща вноска пропорционално на големината на
нейната икономика. По изчисления на Министерството на финансите вноската на
България в европейския механизъм за стабилност би била 300 млн. евро за
12-годишен преходен период след присъединяването на страната към еврозоната и
тя би трябвало да бъде направена на пет равни вноски. https://www.investor.bg/a/333-byudzhet-i-finansi/114533-vnoskata-na-balgariya-v-evropeyskiya-mehanizam-za-stabilnost-shte-e-300-mln-evro
20. Няма механизъм
и договор,
който да ни задължава
да влезем
в еврозоната
точно сега. Поели сме ангажимент
да го направим,
но не сме определили
дата.
Това е така, но
всъщност страната ни иска да влезе от повече от десет години в еврозоната, но
беше деликатно съветвана да не го прави, за да не й бъде отказвано. Защо –
въпрос на политики. Всъщност не еврозоната има нужда от България, а страната ни
има нужда от възможностите и стабилността, които може да ни предостави тя. През
последните 3 години бе постигнат ключов напредък на политическата сцена по
отношение на приемането на България в еврозоната и би било изключително
безотговорно той да бъде пропилян.
21.
Един от манифестите, когато влизаме под турско робство, е премахването на
паричната ни единица. Това е пряко свързано с националната ни идентичност и има
много исторически препратки към символите, традициите и народопсихологията.
22.
Думата „лев“, произхожда от „левъ“ – остарял вариант на съвременната дума
„лъв“. Лъвът е национален символ на България.
Е тук освен да
възкликна – Нерде Ямбол, нерде Станбул, друго не ми остава.
23
Хърватия влезе в еврозоната и цените хвръкнаха до небесата в магазините.
Според Евростат инфлацията в Хърватия за януари 2023 г. е 0,2% и забавя ръста си за втори пореден месец. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12,5%, през декември 2022 г. -12,7% а през ноември 2022 г. – 13%.
Евростат
прогнозната инфлация в Хърватия за февруари е 11.7% на годишна база и намалява
четвърти месец от ноември насам, когато бе 13%. Това далеч не е най-високата
инфлация в еврозоната, защото трите балтийски републики продължават да
поддържат високи нива в рамките на 17-20%. Тенденцията да намалява инфлацията е
обща за еврозоната, където прогнозата за февруари е, че тя е слязла на 8.5%,
след като през октомври бе двуцифена (10.6%).
24 България
трябва да изчака, защото не е готова да се присъедини към еврзоната
Съществуват четири икономически критерия за конвергенция.
1. Ценова
стабилност
Размерът на
инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на
инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.
2. Стабилни и
устойчиви публични финанси
Държавата да не е
обект на процедурата при прекомерен дефицит.
Процедура при
прекомерен дефицит (Европейска комисия)
3. Стабилност на
валутните курсове
Държавата трябва
да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение на най-малко две
години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е
осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо
еврото през същия период.
4. Дългосрочни
лихвени проценти
Дългосрочният
лихвен процент не трябва да бъде по-висок от два процентни пункта над размера в
трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.
България изпълнява
всички технически критерии за прием на страната в еврозоната. Всъщност
страната, ни ги покрива още от както е станала част от ЕС. Единствения критерий,
който страната ни не изпълнява е за нивото на годишната инфлация. Този критерий
обаче не го покрива и дори самата еврозона. Хърватия също имаше проблем именно
с този критерий, но тъй като проблемът е общ за всички страни и ЕЦБ вече взима
мерки за справянето с него, бе направено изключение и той не бе пречка.
С други думи кога
точно България ще бъде готова? А имайки предвид, че България се нуждае много
повече от икономическите ползи и перспективи, които може да осигури еврозоната,
то въпросът е, не кога страната ще пожелае еврозоната, а точно обратното.