През
последните 2 години светът се луташе от рекордно потребление до такова сведено
до най-общите нужди поради пандемията. Завърши 2020 г. с дефлация, а днес не
може да се избави от рекордна такава. Пакетите с количествените улеснения,
които използваха ЕЦБ и ФЕД, за да стимулират икономиката през предходната
криза, увеличиха практически и паричната маса, а това от своя страна генерира
след себе си инфлация. Именно това бяха и рисковете, за които се предупреждаваше
в самото им начало – не успяване да се изтегли тази допълнителна ликвидност в
икономиката преди тя да задейства инфлационни процеси. Това обаче някак си се
отлагаше във времето, тъй като нивата на инфлацията бяха в рамките на
поставените от ЕЦБ таргети или ги превишаваха минимално. Сега обаче към тях се
прибавиха и други външни фактори като военния конфликт между Русия и Украйна,
който доведе до забавяне на търговски доставки, показа в каква висока степен
Европа е зависима от Русия по отношение на доставки на природен газ и направи
пазарите неспокойни от самата непредвидимост. Именно последствията от тези
военни действия бяха катализатора на бързият ръст на инфлацията и с в основата
на ръста на цените.
Инфлация,
измерена чрез Индекс на потребителските цени (ИПЦ), по месеци
Говорейки за инфлация, че сто фокусът пада върху едно общо число (било то ХИПЦ или ИПЦ), но влизайки в детайлите зад това число можем да видим кои са факторите, които я движат и колко е реалната й тежест върху бизнеса и домакинствата. Ето защо общото число, което се гледа в момента (било то 14.8 или 17.6 в зависимост през кой от индексите гледаме инфлацията) не е релевантно. При газообразните горива средногодишната инфлация е близо 140%, при твърдите над 40%, при хранителните стоки варира между 20% и 30% в различните групи. Ето защо пряката инфлация, която усеща всеки един потребител реално е много по-висока и се получава ефектът, който всички сме чували от прогнозите за времето – „температурата е 5 градуса, но се усеща като минус 5 градуса“. Така е и с инфлацията. Тя е 17.6%, но се усеща като двойно по-висока. В страните от еврозоната данните не са по-различни.
Средногодишен
ИПЦ, предходните 12 месеца = 100 към края на септември 2022 г.
В
България данните още за октомври
месец отчитат спад в потребителските цени и инфлацията да се забави. От една страна основният фактор за ръста, който
посочихме по горе – поскъпването на горивата и в частност природния газ, обърна
посоката си след пускането в експлоатация на интерконектора с Гърция. Цената за
месец октомври намаля с 33.9% до 233.36 лв./MWh (без акциз и ДДС). За месец
ноември последва ново намаление на цената с 47% до 123.01 лв./MWh (без акциз и
ДДС).
Цени на
природния газ, по които "Булгаргаз" ЕАД продава на крайни снабдители
и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия
Източник: Булгаргаз
От друга
страна, чисто аритметически погледнато следващата година можем да имаме
и двойно по-ниска инфлация от тази в момента, защото тя ще се измерва от
по-високата база постигната през тази. В абсолютни стойности обаче това не
означава, че нарастването на цените ще бъде по-ниско. Ето защо забавянето на инфлацията трябва да бъде
обвързано и с ръст на доходите, който да може да я догони. Нещо, което обаче
трудно би могло да се постигне при забавяне на икономическата активност
доближаващо се до рецесия, а това от своя страна създава предпоставки за
влизане в спиралата на ниско потребление, ниско производство и високи бюджетни
разходи, а от тук и увеличение на задлъжнялостта на страните. България в тази
ситуация изглежда в много по-добра позиция тъй като е с едно от най-ниските
нива на дълг към БВП в ЕС. Остава отворен въпросът обаче как той ще се
управлява, защото видяхме че бързите темпове на нарастване с цел правене
основно на социални разходи, без инвестиции, прави страната ни рискова за
инвеститорите и последният аукцион за ДЦК се провали поради много висока лихва,
която бе поискана по новия дълг.
Въпреки
постигнатото диверсифициране на доставките на газ с такъв от Азербайджан (интерконекторът
с Гърция е първата тръба на България, по която не тече руски газ), цената му
все още остава над тази, която е била през изминалата зима. За ноември месец
цената може да е с 47% по-ниска от тази през октомври, но в сравнение с цената
преди една година тя продължава да е с 32% по-висока. Тук трябва да припомним,
че именно при по-ниска от днешната цена бяха въведени пакет от мерки, с които бизнеса
и домакинствата да бъдат компенсирани за високите си сметки. Въпреки че
основната тежест пада върху цената на ел. енергията, там също няма дългосрочно
успокоение. Към средата на година Министерството на финансите изчисли, че по разработените
и приети от правителството програми е изразходван общ бюджет от 3 461 255 000
лв., а към момента разходите са почти двойни. С други думи, цените може да са значително
по-ниски от пиковите си стойности, но остават на нива по-високи от тези за
предходната зима, което би довело до нови разходи за компенсиращи бизнеса и
домакинствата програми, а от тук и до висок бюджетен дефицит.
Всичко това
показва колко сложна 2023 година ни очаква, защото инвестиционната активност на
фирмите ще продължи да бъде ограничавана от повишената икономическа несигурност,
поскъпването на стоките с инвестиционно предназначение и затрудненото
финансиране със собствени средства в някои сектори предвид повишените разходи за
производство. Очаква се правителствените инвестиции да се повишат на годишна база с получаването на траншове по
плана за възстановяване, но темпото с което те ще проникват в икономиката е
твърде вероятно да не бъде достатъчно бързо, за да могат да бъдат алтернатива
на спадът на частните инвестиции.