След почти 10
години на нулеви и дори отрицателни на моменти основни лихви Централните банки
предприеха ударното им увеличение като първи бе ФЕД, а ЕЦБ с известно
закъснение предприе същата политика. Целта е по този начин да бъде свито
потреблението и така да се намалят цените. Повишаването на лихвените нива ще
доведе до забавяне на икономиките, нещо което се отчита от самите централни
банки, но те са готови да поемат този риск в името на намаляване на инфлацията.
Обаче ще има
минимален ефект върху инфлацията в еврозоната. Подкрепа на тази теория е и
фактът, че ЕЦБ предприе вече 2 повишения на основни лихвен процент (с общо 1.25% през юли и септември), но въпреки
това инфлацията в еврозоната продължи да се ускорява до исторически връх от 10,6%
през октомври, почти шест пъти над целта на ЕЦБ от 2%.
Това ясно показва, че факторите, които я движат са както водената през последните години монетарна политика на централните банки, така и външни от гледна точка на военния конфликт между Русия и Украйна, довел до намаляване на доставките на газ, породил несигурност на пазарите и нарушил доставките на различни суровини.
Без изненада,
най-голям принос за движенията е имало поскъпването на енергията (+4,44
процентни пункта), следвано от храните, алкохола и тютюневите изделия (+2,74
процентни пункта), услугите (+1,82 процентни пункта) и неенергийните
индустриалните стоки (+1,62 процентни пункта). Покачването на цените е усетено
най-силно от жителите на Естония, Литва и Унгария, където инфлацията е в размер
на съответно 22,5%, 22,1% и 21,9%.
Разглеждайки в
детайли инфлацията, се вижда, че основният й катализатор за толкова бързо
ускорение не е монетарната политика. Именно за това и повишението на лихвените
нива ще смекчи, но по-скоро минимално инфлацията и тя ще остане и следващата
година далеч от таргетирани от ЕЦБ 2%. Разбира се това ще се случи ако не се
работи по основният фактор, които създава спад на производството.
Преки ефекти
ще имат постигането на политически консенсус в отношенията между Русия,
Украйна, ЕС и САЩ, бърза енергийна диверсификация, намиране на алтернативни
външнотърговски партньори, които да заменят Русия в доставките на суровини
поради продължаващи и възможно ескалиращи санкции. Високата степен на
несигурност, понижаване на
цените на енергийните
суровини и решение на
проблемите с веригите на доставка.
Към този
момент по никой от тези фактори не се вижда да има постигане на бърза промяна.
Пътят, по който се върви е към диверсификация на енергийните мощности и
доставки. Покачващите се лихвени нива практически ще ограничат кредитирането,
повишавайки изискванията и цената за достъп до заемен ресурс. За да бъдат
преодолени обаче съществените фактори, които вече изброих, движещи пряко ръста
на цените ще бъдат необходими инвестиции. Компаниите трябва да инвестират в
диверсифициране на енергийния микс, който използват. Да преориентират
производството си или да намерят нови доставчици. За да се случи това е
необходимо да направят съответните инвестиции, но при затруднен достъп до
финансиране, това няма как да се случи в мащабите и времето, които са
необходими.
По този начин
бизнесът ще бъде лишен от един инструмент, с който може сам да се справи и
адаптира към променените условия и ще остане практически зависим от държавата,
която от своя страна може да избере да му помогне с компенсации, което означава
продължителни във времето дълбоки дефицити и повишаване на дълга. От друга
страна ще зависи и от договорените доставки, обеми и количества на газ и други
суровини, чиито доставки са нарушени. И не на последно място от политическите
санкции, които са или могат да бъдат наложени на Русия.
Политиката на увеличаване на основния лихвен процент вече дава своите негативни ефекти върху икономиката в еврозоната. Последните данни на Евростат показват, че икономическият растеж в еврозоната и в целия ЕС се е забавил рязко през третото тримесечие на 2022 г. спрямо предходните три месеца и спрямо година по-рано, показват неревизирани данни на европейската официална статистика Евростат. БВП на еврозоната нараства през периода юли - септември 2022 г. с 0.2% спрямо второто тримесечие, когато се повиши с 0.8%. Забавянето на икономическия растеж през третото тримесечие е видимо при почти всички страни членки на ЕС, като на голям спад на БВП беше отчетен в Латвия - с 1,7%, в Словения с 1,4%, а в Чехия и Унгария с по 0,4 на сто.