С рекордно ниска избирателна активност изпратихме и третите парламентарни избори за тази година. Резултатите са донякъде очаквани, донякъде подценявани, а донякъде водят и доникъде. Разбира се големият победител е Продължаваме Промяната. Само до преди седмица партията на светите братя харвардски Кирил и Асен, както се шегуваха много хора в социалните мрежи, беше според социолозите в битка за втора политическа сила и то много зад първите. Резултатите обаче показаха огромен спринт в последните дни и това им донесе първия мандат за съставяне на правителство.
Всъщност това, което наблюдаваме е върхът на политическата криза, в която изпадна страната ни през последните няколко години. ГЕРБ през своето управление успя удобно да задуши опозиционните партии и да не позволи развитието на нови. Тази политическа хегемония ги представяше дълго време като единствена партия, която може да управлява страната, но и доведе до самозабравяне в голяма част от техните действия. След приключването на мандата им се създаде политически вакуум. Голямата част от обществото не искаше управлението им да продължи във формата, която е било до този момент, но не искаше да даде властта и на другите политически играчи, защото им нямаше доверие. Така този вакуум изстреля новосформираната и обвита в тайнственост партия на шоумена Слави Трифонов до втора, а след това и до първа политическа сила. Получили възможността да сформират правителство Слави и сценаристите му показаха колко са неопитни на политическата сцена и самоувереността и наивността им изиграха лоша шега.
Другите две партии на протеста, както обичат да се наричат, Демократична България и ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ! Също не успяха да стигнат до консенсус в управленските си възгледи и тези на останалите партии. И разбира се няма как да е иначе при положение, че политиката на всички партии беше „анти“. Те бяха срещу ГЕРБ, БСП и ДПС, но без тях не можеха да направят нищо сами. Така в един парламент, в който всеки е срещу всеки кризата се задълбочи, а вакуума стана все по – силен. Имаше крещяща нужда от нов политически субект, който да е умерен и диалогичен, за да може да обедини около себе си, партии и коалиции, които не биха седнали сами на една маса или просто не бяха готови да направят отстъпки в името на по-голяма цел.
Ето как се стигна и до фамозната победа на Продължаваме Промяната. Нека погледнем фактите, това е партия без история, създадена на крак за два месеца. Партия без лица освен лидерите й Кирил Петков и Асен Василев. Е, разбира се трябва да отбележим и популярния изпълнител Ицо – Хазарта. Партия с много добри намерения, но без ясни политики как те ще се осъществят. Все пак едно е да заявиш, че ще спреш корупцията, но друго е да кажеш как. Едва ли през последните 20 години е имало политическа формация, която на избори не е обещавала същото на гражданите, но въпреки това нивата се увеличаваха. Самата неподготвеност на Кирил Петков и партията му за „тежестта на короната“ се вижда от казуса с неговото гражданство. От това, че на всеки конкретен въпрос, който му е зададен, то няма отговор, а ще прави работни групи, екипи, ще анализира и ще мисли. Тези неща обаче се правят преди да се явиш на избори и предлагаш в своята кампания именно резултатите и изводите, до които си достигнал. Но по детски наивната усмивка на Петков и неопетненото политическо реноме, кара хората някак си да не виждат тези недостатъци и просто да вярват. Изморени от толкова лъжи, те просто искат да повярват отново на някого. Трябва да отбележим и че рекордно ниската избирателна активност ясно показва обезверението на обществото. Така стигаме и до въпроса за легитимността на изборите. Как партия избрана от малко над 400 хил. души ще решава съдбата на 7 млн. лв.
Партията на Слави се срина от първа политическа сила до 5-а и то само за 3 месеца. Демократична България пък продължиха с анти-говоренето и проведоха една изцяло негативна кампания. В голяма степен погледнати от страни изглеждаха като щрауси, които са забили глави в земята и громяха само Борисов, Пеевски и Доган. Нито дума за политики, цели и средства, с които ще бъдат постигани. За това и те се сгромолясаха на изборите.
А сега на къде?
Кирил Петков заяви твърдо решението си България да има работещо правителство, за да го състави обаче има два пътя. Според разпределението на броя депутати, той може да търси коалиция с ГЕРБ. Заедно двете партии имат мнозинство в новия парламент. Борисов изглежда готов на отстъпки и няколко кратно заяви, че няма да настоява за премиерския пост, а Кирил Петков се е насочил именно към него. Единственият проблем пред подобна коалиция е как тя ще бъде легитимирана пред обществото, тъй като Продължаваме Промяната се фокусира върху думичката „промяна“. Промяна от това, което е било до вчера, а до тогава управляваха именно ГЕРБ. В голяма степен този ход ще бъде в известен смисъл политическо самоубийство за Петков, но пък ще има 4 години, в които да докажа правотата на предприетото решение. На този етап обаче Кирил Петков и Асен Василев заявиха, че няма да търсят разговори с ГЕРБ и ДПС. Разбира се какво ще стане след анализите им остава неизвестна.
Другият вариант за правителство е Продължаваме Промяната да търсят сформиране на широка коалиция с Демократична България, Има такъв народ и БСП. До този момент първите две политически сили отбягваха по всякакъв начин да седнат на масата за преговори с БСП, но с Кирил Петков като медиатор и благословията на президента Радев, нещата изглеждат по-позитиви в тази посока. Още повече, че след поредният провал на избори столът на Корнелия Нинова начело на БСП е все по-разклатен. Дори и да се стигне до подобно широко обединение то ще има две много големи резерви.
Първата е, че общият брой на депутатите не им дава мнозинство. Разбира се, не е невъзможно да бъде представено и правителство на малцинството, което да бъде подкрепено от гласове от Възраждане или ДПС, за да може да функционира. Вторият голям проблем при подобна широка коалиция е, че Кирил Петков трябва да менажира между много голям брой интереси. Самите ДБ са коалиция включваща 3 партии, към тях трябва да прибавим и БСП, ИТН и разбира се интересите на самите ПП. Подобно сформирование изглежда твърде крехко, а Петков като премиер ще понася всички негативи и рано или късно ще разбере, че бизнесът и политиката са различни неща.
Безсъмнено ребусът е сложен и е лесно да се каже – ще преговаряме, но как ще стигнем до решение, което да удовлетворява всички? Нови избори обаче без нов политически субект на терена в голяма степен биха върнали Борисов и ГЕРБ на бял кон във властта показвайки, че без тях нито някой друг може да състави правителство, нито страната да върви в някаква посока. До тогава обаче можем да сме сигурни, че ГЕРБ ще бъдат остра опозиция.