Търговските банки имат разплащателни сметки при централните банки. Цялата
(свръх)ликвидност се държи или в тези разплащателни сметки при централните
банки. Иначе казано, свъхликвидността по дефиниция стои в централната банка.
Отделна банка може да намали своята свръхликвидност например като я заема на
други банки, като купува активи или като извършва преводи на средства за своите
клиенти, но това не е възможно за банковата система като цяло –
свръхликвидността така или иначе се озовава при друга банка и съответно в
сметка при централната банка. Средствата попадащи в тази графа на
свръх ликвидност се облагат от БНБ с 0.7% лихва. Иначе казано, банките заплащат
лихва на своите депозанти, но също така и на БНБ, за да съхраняват средствата,
които не са имали възможност да реализират под формата на кредити или друг тип
инвестиции.
През последните няколко тримесечия все повече и по-ясно се наблюдава
отказът на банките в страната от приемане на депозити, тъй като паричните
средства, които те получават от гражданите изпреварват като обем темпа на
кредитирането. Свръхрезервите обаче се облагат със споменатата вече отрицателна
лихва, което означава, че банките губят сериозни суми, за да държат парите в
БНБ. Ето защо някои банки като Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Юробанк
преустановяват приемане на депозити или обмислят въвеждане на отрицателни
лихви, чрез които да покрият тези загуби и регулират обема на депозитната си
маса.
Това се вижда и от статистиката на централната банка. През септември
2021 г. в сравнение с август 2021 г. средният лихвен процент по депозитите с
договорен матуритет в левове се увеличава с 0.01 пр. п. до -0.19%, а по тези в
евро – с 0.02 пр. п. до 0.03%. При
домакинствата през септември 2021 г. средните лихвени проценти по
депозитите с договорен матуритет в левове и в евро намаляват с 0.01 пр. п.
съответно до 0.06% и 0.07%. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в
левове и в евро остават на нива от 0.00%. Средните лихвени проценти по
депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро се
понижават с 0.01 пр. п. съответно до 0.15% и 0.21%.
Отношението на ликвидно покритие към 30 септември е 281.9% (при 272.5% в
края на юни). В края на периода ликвидният буфер е 36.3 млрд. лв., а нетните
изходящи ликвидни потоци – 12.9 млрд. лв. (при съответно 34.9 млрд. лв. и 12.8
млрд. лв. три месеца по-рано). На графиката по-долу се вижда, как сумите
непрестанно нарастват през последните 3 години. По-долу в анализа ще отбележим
и някои стратегии, които се вижда от данните, че банките използват, за да менажират
огромния обем от средства.
Графика: Обем на ликвидния буфер и нетните
изходящи ликвидни потоци в банковата система
Източник: БНБ
Към 30 септември 2021 г. активите на банковата система възлизат на 132.7
млрд. лв., като спрямо края на юни се наблюдава увеличение с 4.2 млрд. лв.
(3.3%). На годишна база ръстът се увеличава до 11.3%. Най-висок ръст на
активите и на тримесечна и на годишна база се отчита от Юробанк съответно с 861
млн. лв. и 2 523 млн. лв. В основата на този ръст стои увеличение за последните
12 месеца в перата, „Пари, парични салда при централни банки и други депозити
на виждане“ с 822.5 млн. лв., „Финансови активи, отчитани по справедлива
стойност в друг всеобхватен доход“ с 418 млн. лв. и „Финансови активи, отчитани
по амортизирана стойност“ с 1 206 млн. лв. Основната част от този ръст се
генерира от увеличение с 817 млн. лв. на годишна база в перото дългови ценни
книжа, а 704.6 млн. лв. е ръста в кредитните портфейли на банката към
юридически и физически лица. На трето място е От данните се вижда, че стратегията на Юробанк
за справяне с високия обем свободни парични средства е те да бъдат инвестирани
в ценни книжа, които да им носят доходност и кредити, които да покрият
разходите, които има банката по своите свръх ликвидни средства.
Втора по ръст на активите и на годишна и на тримесечна база е банка ОББ
съответно с 558 млн. лв. и 2 493 млн. лв. При нея ръстът отново се отчита основно в перо
„Финансови активи, отчитани по амортизирана стойност“, който за последните 12
месеца е в размер на 2 287 млн. лв. В това перо се включват, както обемът на
новоотпуснати кредити, така и депозити направени от самата банка, в други
банки. С други думи, явно банката има голям обем от средства набавени от
депозити, които не могат да бъдат реализирани към този момент на пазара като
кредити. В този случай трябва свободните средства да бъдат държани в БНБ при
отрицателна лихва, но годишният ръст в перото на банката е далеч по-скромен от
порядъка на 303.7 млн. лв. Същевременно обаче в кредитите и авансите на банката
се увеличават с 1.9 млрд. лв., като най-голям по обем е ръста към кредитни
институции с 1 347 млн. лв. Това подсказва, че стратегията на банката за
намаление по разходите, които има към високият нереализиран паричен ресурс е да
го вложи на депозит в други банки най-вероятно извън страната, при които има
или някаква положителна възвръщаемост от него или по-ниска загуба.
В подкрепа на изложеното по-горе разсъждение се вижда, че и двете банки
привличат най-голям обем депозити за последните 12 месец – ОББ с ръст от 2 405
млн. лв., а Юробанк с 2 345 млн. лв. За последното тримесечие обаче се вижда,
че ОББ значително успява да намали привлечените средства със скромен ръст от
68.5 млн. лв., докато Юробанк продължава с увеличението на депозитната си маса
с 808 млн. лв. На второ място по ръст за тримесечието е Уникредит Булбанк с 549
млн. лв. и Алианц България с 484 млн. лв. Общият депозитен портфейл на
банковата система се увеличава през третото тримесечие с 3.5 млрд. лв. или
3.4%, а на годишна база ръстът е с 11.7 млрд. лв. като достига до 101 млрд. лв.
В основата си този ръст се дължи на увеличението на депозитите направени от
домакинствата с 6.2 млрд. лв. за последните 12 месеца. Депозитите от бизнеса
нарастват също, но с двойно по-нисък темп от 3.7 млрд. лв. Ръст има и при обема
на депозитите от други финансови институции, който се увеличава с 1 157 млн.
лв. Половината от този ръст се формира именно от ОББ с 588 млн. лв. увеличение
спрямо септември 2020 г.
Кредитирането също продължава да се увеличава с бързи темпове като за
последното тримесечие ръстът е с 2 млрд. лв. или 3%, а на годишна база с 5
млрд. лв. или 7.9%. Най-висок обем отпуснати кредити през последното тримесечие
се отчита от Банка ДСК с ръст от 317 млн. лв., Уникредит Булбанк с ръст от 314
млн. лв. и Райфайзенбанк с 265 млн. лв. В основата си ръста в кредитирането е
се дължи на средствата отпуснати към домакинствата, които се увеличават с 3.1
млрд. лв. за последните 12 месеца, а тези към бизнеса с 2.1 млрд. лв.
При корпоративните кредити най-висок ръст през последното тримесечие отчита
Уникредит булбанк с 218.6 млн. лв., Райфайзенбанк с 162.6 млн. лв. и Инвестбанк
с 120 млн. лв. На годишна база обаче, с
най-висок ръст са Юробанк (498 млн. лв.), Райфайзенбанк (374 млн. лв.) и Банка
ДСК (322 млн. лв.).
При кредитирането на домакинствата водещи по обем остават жилищните
кредити, които са се увеличили за последните 3 месеца с 572 млн. лв. (3.9%), а
на годишна база с 1 864 млн. лв. (14%). Потребителските кредити се увеличават с 422 млн. лв. за третото тримесечие
и 1.2 млрд. лв. за последните 12 месеца. Като най-активи по отношение на
новоотпуснатите жилищни кредити през летния сезон можем да определим Уникредит
Булбанк, чиито портфейл се увеличава с 124 млн. лв., Банка ДСК с ръст от 113
млн. лв. и Райфайзенбанк с 63 млн. лв. На този фон Fibank се нарежда 8-ма по ръст за периода с 33 млн. лв.
При потребителските кредити най-активните банки, които се открояват за
тримесечието са Банка ДСК (121 млн. лв.), Ти Би Ай Банк (80 млн. лв.) и Юробанк
(61 млн. лв.). Трите банки отчитат и най-съществен годишен ръст. Първа
инвестиционна банка се нарежда на пета позиция по ръст като за последните три
месеца увеличава портфейла си с 35.5 млн. лв., а за годината с 113.6 млн. лв.
Продължаващият интерес към кредитите, въпреки несигурността, която се поражда
от пандемията от корона вируса, може да се обясни със задържаните през
последните години ниски нива на лихвите по кредитите. Според лихвената
статистика на БНБ през септември 2021 г. средният лихвен процент по кредитите
за потребление в левове се запазва на ниво от 8.40%, а годишният процент на
разходите (ГПР) по тези кредити спада с 0.02 пр. п. до 8.93%. При жилищните
кредити в левове средният лихвен процент намалява с 0.02 пр. п. до 2.68%, а ГПР
по тези кредити – с 0.04 пр. п. до 2.95%.
Нивото на печалба в банковата система се връща уверено към нивата от преди
разпростирането на пандемията от Covid-19 като в края на месец септември системата отчита печалба от малко над 1
млрд. лв. За последните 12 месеца ръстът е с 55.6%. Най-висок ръст на печалбата
се отчита от Банка ДСК с 203 млн. лв. до 343 млн. лв. На второ място е
Райфайзенбанк с от 76.4 млн. лв. до 99.2 млн. лв., а трети по ръст са Уникредит
Булбанк с 71.7 млн. лв. до 257 млн. лв. При последната ръстът е подкрепен от
получен дивидент от дъщерни дружества 64.8 млн. лв. Ефектът на този дивидент е
еднократен, но през последните години именно през третото тримесечие той се
включва към приходите на банката като през 2020 г. е бил в размер на 98.9 млн.
лв.
Ръстът на печалбата на банковата система се дължи два фактора: от една
страна по-висок нетен приход ( ръст от 176 млн. лв.), а от друга на по-малкия
обем обезценки, които банките са заделили към края на септември. Те са на ниво
от 448 млн. лв. и намаляват в сравнение със септември 2020 г. с 190 млн. лв.
Тук трябва да отбележим, че най-висок ръст на направените обезцени отчита ББР,
които в голяма степен бяха направени под политически натиск имайки предвид, че
банката се превърна за известно време в централен герой на нападки между
служебния кабинет и предходното правителство. Така банката завършва месец
септември с обезценки за 103 млн. лв. като това е ръст на годишна база от 80
млн. лв. Именно това е и в основата на отчетената от банката загуба в размер на
78.6 млн. лв. Същевременно при нетните приходи от дейността си ББР отчита спад
с едва 3.7 млн. лв., което ясно показва, че отчетената загуба идва не по
отношение на проблем при нейното функциониране.
Най-висок ръст в реализираната печалба отчита Банка ДСК, но в същото време
тя отчита и най-висок спад на направените обезценки с 128.5 млн. лв. по-малко в
сравнение с предходната година. На следващо място по спад на обезценките се
нареждат ОББ, които дори отчитат 6.5 млн. лв. обратно в портфейлите си и
Райфайзенбанк с 45.7 млн. лв. спад.
Разбира се в основата на ръста на печалбите не стои само спад в нивата на
обезценки, но и ръст по отношение на нетните приходи. Банка ДСК реализира ръст
в нетните приходи за последната година от 83.4 млн. лв. Той се дължи почти
изцяло на ръст в приходите от такси и комисионни (46.4 млн. лв.) и
по-значителен спад в разходите на банката, които тя има за лихви. На второ
място по ръст на нетните приходи се нарежда Първа инвестиционна банка с ръст от
29.7 млн. лв. до 292 млн. лв. В основата си този ръст се дължи на по-значителен
спад разходите на банката за лихви 9.3 млн. лв. като същевременно реализира
ръст от приходите си по това перо от 5.6 млн. лв. Приходите на банката от такси
и комисионни също се увеличават с 17.4 млн. лв. Същевременно тук се отчита и
ръст в разходите с 2.7 млн. лв., което показва, че ръстът е провокиран от по-голяма
активност на клиентите на банката.
Собственият капитал в баланса на банковата система през третото тримесечие
на 2021 г. нараства с 247 млн. лв. (1.5%) до 16.3 млрд. лв. с приноса на
увеличената печалба през периода.
Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември е 5.4 млрд. лв. (при 5.5 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.44% (при 6.72% в края на юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.8 млрд. лв. (при 2.9 млрд. лв. в края на юни), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.5% (при 3.71% в края на юни).