„Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.“
Тези стихове на Вапцаров най-точно могат да опишат опитите ми като данъкоплатец и загрижен гражданин, да накарам институциите да обърнат внимание на един сериозен проблем – освидетелствана през 2018 г. за опасна постройка за премахването, на която от Район Красно село не желаят да направят нищо. В първата ми публикация по темата ви разказах подробно за мъките и епичните опити да получа отговор от район Красно село, защо въпросната постройка е оставена без ограждения да се руши и защо след като по план на нейно място е предвидено да има зелени площи те не се изграждат. След около половин година непрестанно питане от моя страна по всички възможни канали, от район Красно село ми отговориха, че въпросната сграда е обявена официално за опасна за живота и здравето на живущите още през август месец 2018 г., но незнайно поради какво причина Дирекция „Общински строителен контрол“ към Столична община знаейки, че сградата е опасна, не предприемат никакви действия за нейното премахване.
На 07.01.2020 г. изпратих запитване към въпросната дирекция „Общински строителен контрол“ към Столична община, за да попитам защо не се издава година и половина заповед за премахването на освидетелствана като опасна сграда и кога ще бъде издадено такова. За съжаление и тук се оказаха доста некомуникативни и отново започнаха да си правят оглушки като никой по никакъв начин не желаеше да ми отговори. Все пак благодарение на съдействието на г-жа Фандъкова, която забеляза казуса в социалните мрежи и два пъти напомняне от нейна страна на въпросната дирекция (последният път бе на 10.04.2020 г. следете датите), аз най-после на 16.04.2020 (след 4 месеца) получих отговор. Е, е то не беше точно отговор, а по-скоро обратна връзка от от г-жа Мариела Георгиева. Тя най-общо ми пише, че поради това, че били изпратили някакво писмо до район Красно село, но тъй като аз не съм си предоставил адрес за кореспонденция, копие от него било оставено в деловодството им за мен до поискване. Разбира се и като никой не ме е информирал за това, че има писмо за мен в деловодството им, аз няма как да знам за неговото съществуване.
Ами да, не съм си предоставил адреса, защото първо никой не ми го е поискал. След като постоянно им пиша и те явно получават моите електронни писма, то можеше просто да ми го поискат и да им го предоставя. Второ чувал съм, че имало едно революционно откритие, което много хора наричали скенер. На него можело да се сканират някакви документи и да се изпращам по електронен път. Та явно от там не са чували за това чудо на съвременната техника и за това не могат да сканират въпросното писмо и да ми го изпратят по мейла. Още по-забавното в този казус е, че точно по времето, в което той се развива, страната ни беше в извънредно положение и два пъти на ден ген. Мутафчийски ни набиваше канчетата от телевизора да не излизаме от домовете си, ако не е крайно наложително. В същото време от въпросната дирекция пък ме карат да отида лично до тяхното деловодство, защото някой явно го мързи. Ама хайде, нали сме в България, някак си нормално е едните да ти казват стой си вкъщи, а другите излизай навън. Отидох лично и си взех писмото. То е било изпратено към г-жа Росина Станиславова – кмет на район Красно село на 15.04.2020 г. Ето тук датите са важни. Според комуникацията ми с г-жа Фандъкова на 10.04.2020 г. тя за втори път ми каза, че ще провери случая и ще ми съдейства за отговор. С други думи, ако не беше нейната намеса, то от дирекция „Общински строителен контрол“ щяха да продължават да си го местят успешно от единия в другия крачол при всяко мое питане и да се правят, че такова няма, а аз не съществувам.
Писмото обаче разкрива, че още на 22.10.2018 г. дирекция „Общински строителен контрол“ към Столична община издава предписание на кмета на район Красно село за премахването на въпросната опасна постройка. Това се случа с писмо с изх. N САГ18-ТК00-2144-(1)/22.10.2018. Трябва да отбележи, че по това време кмет на район Красно село е Христо Апостолов от СДС. В писмото си от дирекция „Общински строителен контрол“ иска от настоящия кмет Росина Станиславова, да разпореди проверка по случая и в законоустановен срок да уведоми, както тях така и мен в качеството ми на заинтересовано лица, за резултатите от проверката, довели до неизпълнението на това предписанието. Хайде, да кажем, че старият кмет е проспал нещата, но защо и новият вече 9 месеца продължава да спи при положение, че гражданин (в мое лице) непрестанно повдига въпроса. А и как така в първият отговор на районната администрация, който съм получил след встъпването в длъжност на г-жа Станиславова, пишат че нямат издадена заповед за премахването на опасната постройка, а от Общински строителен контрол заявяват, че има издадена такава преди 2 години. Кой лъже в тук?
На 15.05.2020 г. аз се обърнах към г-жа Росина Станиславова като й писах, както на официалния мейл за кореспонденция на района, така и на официалния й профил в социалните мрежи, през който тя активно комуникира. Честно казано, не просто не очаквах, но и бях страшно изненадан от това, че получих едно голямоооооооо мълчание от нейна страна. Уж беше много активна, уж щеше да води активен диалог с жителите, уж ново начало, уж искаше гражданите да са активни, уж не знам си какво. Но, нищо. До 20.07.2020 г. писах около 5-6 пъти, за да разбера какво се случва. Направена ли е проверката, какви са резултатите, от къде мога да ги получа, кога ще се премахне опасната постройка и ще видим градинка, както е по градоустройствения план. Нищо. Нито дума.
След като не желае да ми отговори на 20.07.2020 г. подадох и сигнал през колцентъра на софийска община с номер 213607, но и към настоящия момент пише, че той се обработва. Не е ясно нито колко ще се обработва, нито в последствие колко време ще трябва, за да ми бъде отговорено. Само да кажа, че целият процес по тази безумна комуникация го започнах на 9.07.2019 г. Ако трябва да чакам и от тук отговор още половин година, то накрая въпросната постройка ще вземе сама да си падне под натиска на времето.
Този случай не е много заплетен на пръв поглед. Може би се касае просто за небрежно отношение на институциите, а може би да има и доста по-сериозни интереси зад него. Не веднъж сме ставали свидетели как институции работят не в интерес на гражданите, а в интерес на частни субекти. Така че може мълчанието на кмета г-жа Станиславова или на дирекция „Общински строителен контрол“ да е провокирано от опит да се осигури време на поредния бизнесмен, който да прокара промени и градинката, която трябва да се появи на мястото на тази порутена постройка да се окаже ново блокче. Разбира се това са само догатки без доказателства.
По-важният въпрос обаче е след като постройката е обявена за опасна за живота и има от близо 2 години указание за нейното премахване, ако стане нелеп инцидент, то кой ще понесе отговорност за бездействието си? Кметът на района, който до тогава може и да е друг? Дирекция „Общински строителен контрол“, която може да е подменила изцяло пероснала си? Към момента живущи в непосредствена близост споделят, че в малките часове на ноща рушащата се постройка приютява наркомани или бездомници. Е вярно, че така могат да се разнасят болести и зарази, но карай нали заради Корона вируса всички носим маски, това сигурно се води като превенция и загриженост към жителите.
На фона на антиправителствените протести в момента, конкретният казус започва да придобива и политически уклон. Протестите се водят от коалицията Демократична България и нейните съпредседатели Христо Иванов и Атанас Атанасов непрекъснато в социалните мрежи заявяват, че знаят как могат да рестартират корозиралата система на страната. Можели да водят ефективна борба с корупцията и да накарат държавните структури да работят в интерес на гражданите, а не за частен такъв. Кметът на район Красно село, г-жа Росина Станиславова пък е именно представител на Демократична България. И сега следва моят глупав най-вероятно въпрос как от ДБ ще ме убедят да ги подкрепя, защото те могат, като техният представител в качеството му на кмет на район Красно село игнорира умишлено сериозни проблеми и реално излага на риск живота и здравето на жителите на района. Тъй като вече повече от година се опитвам да комуникирам с администрацията на район Красно село и срещам просто дебелокожо мълчание и безхаберие, в своето отчаяние да се случи нещо ще се обърна и към господата от Демократична България с думите на Васил Левски – „Дела трябват, а не думи“.