Анализ на Христо Христов
В края на второто
тримесечие на годината започват да се отчитат негативните ефекти от влиянието
на кризата породена от COVID – 19. Активите на банковата система към 30 юни
2020 г. са 115.3 млрд. лв. кaтo през месец юни се увеличават с 407 млн. лв.
(0.4%), а спрямо 31 март – със 158 млн. лв. (0.1%). Това са и едни от най-слабите ръстове
отчитани в периода между двете икономически кризи. За последното тримесечие най-голямо
увеличаване на активите отчитат Банка ДСК, поради обединението с Експтресбанк –
ръст от 1,3 млрд. лв. След тази финансова операция, Банка ДСК се
превръща в новия лидер по активи в страната с общо 21,948 млн. лв. На следващо
място са Уникредит Булбанк с ръст от 755 млн. лв. до 21,877 млн. лв., а трета
по ръст на активите е Райфайзенбанк с 351 млн. лв. Данните за второто
тримесечие във всички пазарни сегменти са повлияни от обединението на Експресбанкт
в Банка ДСК, което бе финализирано тогава. На годишна база пък данните са
повлияни от друго обединение, което се финализира в края на миналата година –
Банка Пиреос и Юробанк.
Размерът на
брутния кредитен портфейл на банковата система в края на юни е 67.0 млрд. лв. и
спрямо края на март 2020 г. отбелязва понижение с 52 млн. лв. (0.1%). Според
оповестената от БНБ статистика, за намалението оказват влияние извършените
продажби на кредити. През тримесечието намаляват кредитите за бизнеса (с 415
млн. лв., 1.1%), а се увеличават тези за домакинства (със 198 млн. лв., 0.8%).
По отношение на кредитирането на домакинствата данните също отчитат разминаване.
При потребителското кредитиране се отчита минимален спад от 52,2 млн. лв. на
общия кредитен портфейл, но жилищното кредитиране запазва положителен темп на
ръст с 1.9%. Основната причина за тези данните при кредитирането на
домакинствата може да се открие в ниските нива на лихви.
Според лихвената
статистика на БНБ през юни 2020 г. годишният процент на разходите по жилищните
кредити в левове се понижава спрямо юни 2019 г. с 0.32 пр.п. до 3.16%, а по
жилищните кредити в евро се увеличава с 0.16 пр.п. до 3.94%.
При кредитирането
към бизнеса най-голям ръст на портфейла си за последното тримесечие (след Банка
ДСК) отчита Прокредит банк с 91 млн. лв., а след нея се нареждат ИНГ Банк с
73,8 млн. лв. и ЦКБ с 37,6 млн. лв. Основната причина за спада в общия портфейл
на корпоративните кредити в банковата система е намаляването на техния обем при
две банки Уникредит Булбанк със спад от 182 млн. лв и Райфайзенбанк със спад от
136 млн. лв. При първата този спад се дължи основно на продажба на пакет с необслужвани
кредити, тъй като банката отчита приход от 9,6 млн. лв. като нетна печалба от
отписване на финансови активи и пасиви, които не се отчитат по справедлива
стойност в печалбата или загубата.
При кредитирането
на домакинствата след обединението на Експресбанк в Банка ДСК, последната се превръща
в недостижим лидер на пазара като при потребителското кредитиране формира
пазарен дял от 41.8%, а в жилищното кредитиране той достига 25.1%. При потребителските
кредити банките с най-висок ръст на портфейлите си за тримесечието са Юробанк с
52 млн. лв., ОББ с 33,2 млн. лв. и Общинска банка с 17 млн. лв. По-сериозен
спад в портфейлите си през тримесечието отчитат БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. - клон България с 32,3 млн. лв. и Райфайзенбанк със спад от 26,3 млн. лв.
Въпреки този спад при Райфайзенбанк на годишна база тя отчита ръст при отпуснатите
потребителски кредити с 74,6 млн. лв.
При жилищното
кредитиране най-активни през тримесечието са били Юробанк прибавящи 53,7 млн.
лв. към своя портфейл, ОББ с ръст от 51,7 млн. лв., Райфайзенбанк с ръст от
38,4 млн. лв. и Уникредит Булбанк с ръст от 32,7 млн. лв.
Депозитите в
банковата система се увеличават през второто тримесечие с 263 млн. лв. (0.3%) до
97.8 млрд. лв. в края на юни. Растеж има в ресурса на домакинства (с 937 млн.
лв., 1.6%) и на нефинансови предприятия (с 440 млн. лв., 1.6%) като ръстът близък
до нивата, които и преди са били отчитани. При домакинствата най-високо доверие
успяват да привлекат Уникредит Булбанк отчитащи ръст на привлечените средства
за тримесечието с 262 млн. лв., Райфайзенбанк с ръст от 158 млн. лв. и ОББ с
ръст от 148 млн. лв.
Общият нетен
оперативен приход в банковата система е в размер на 2,1 млрд. лв. като отбелязва
спад на годишна база с 22,6 млн. лв. Най-висок ръст в нетните приходи спрямо
юни 2019 г. могат да се похвалят Юробанк с 38,8 млн. лв., ОББ с ръст от 19,6
млн. лв. и Райфайзенбанк с ръст от 19 млн. лв. Приходите от лихви на банките
продължават да се свиват под натиска на ниските лихвени нива по кредитите. За
периода юни 2019 г. – юни 2020 г. той намалява 51 млн. лв. Въпреки това Юробанк
отчитат сериозно повишение по това перо с 22,9 млн. лв., който се дължи на високата
активност на банката при кредитирането на домакинствата. Разходите на банките за
лихви се увеличават с 23,6 млн. лв. за годината. Най-висок ръст на разходите за
лихви отчитат Българска банка за развитие с 4,5 млн. лв. като практически за
последните 12 месеца те се удвояват, Уникредит Булбанк с ръст от 2,9 млн. лв. и
Юробанк с ръст от 2,4 млн. лв. При последната се отчита значително по-висок приход
от лихви, което носи на банката ръст в нетните приходи от лихви в размер на 20
млн. лв. Нетният ръст на приходите от лихви при Райфайзенбанк също е висок 19,4
млн. лв. тъй като разходите на банката по това перо се увеличават минимално с
186 хил. лв.
При приходите от
такси и комисионни се отчита по-сериозен спад на годишна база с 65 млн. лв.
който в малка степен се компенсира от спад в разходите с 4 млн. лв. С най-висок
ръст на приходите от такси и комисионни на годишна база могат да се похвалят
Юробанк с ръст от 5 млн. лв., ОББ с ръст от 3 млн. лв. и Общинска банка с ръст
от 1 млн. лв.
Печалбата на
банковата система към 30 юни 2020 г. е 515 млн. лв. (при 918 млн. лв. за
първите шест месеца на 2019 г.). Това означава, че нивата на печалби в
системата са се свили почти двойно. Най-висока печалба към средата на година
отчита Уникредит Булбанк, която през първото тримесечие регистрира счетоводна
загуба. Сериозният ръст на печалбата през второто тримесечие на годината обаче
се дължи основно на получени приходи от дивиденти от нейните дъщерни дружества,
които са в размер на 98,8 млн. лв. Банката развиват няколко години стратегия да
сегментира част от бизнеса си в отделни дружества. Така например банката е изнесла
голяма част от портфейла си с потребителски кредити към Уникредит Кънсюмър
Файненсинг, което е дружество опериращо в сегмента с бързите кредити и по-този
начин банката може да бъде по-гъвкава в офертите към клиентите си. За последните
години това носи добри доходи на банката. През 2019 г. получените от банката
дивиденти от дъщерни дружества са в размер на 119,2 млн. лв. , а през 2018 г.
те са били в размер на 115,5 млн. лв.
Въпреки тези значителни
допълнителни приходи банката не изостава от общата тенденция на спад на
печалбите за последните 12 месеца като той достига до 41.2%. В основата си той
се дължи на спад на нетния общ оперативен приход с 28 млн. лв. и значително по-
ниски постъпления по графа друг оперативен приход като в края на юни 2019 г. банката
отчита 66,8 млн. лв., а сега едва 872 хил. лв.
На следващо място
по печалба се нарежда новият пазарен лидер Банка ДСК с 135,6 млн. лв. През първото
тримесечие на годината банката отбеляза своеобразен рекорд като записа ръст от
63,7% в реализираната печалба спрямо 12 месеца по рано. Към средата на годината
банката запазва темпът на ръст макар и значително по-ограничен до 3.3% е една
от 6-те банки в системата, които отчита ръст на печалбите си за полугодието. Нетният
оперативен доход на банката се увеличава за последната година с 122 млн. лв.
Основната причина за този ръст е получен дивидент от 74 млн. лв. от дъщерни дружества
на банката. Банка ДСК увеличава и приходите си от основна дейност като
приходите от лихви се увеличават с 46 млн. лв. при почти двойно по-малък ръст в
разходите за лихви от 24.6 млн. лв. Приходите от такси и комисионни на банката
също се увеличават с 11,4 млн. лв. при отново двойно по-малък ръст на разходите
по това перо с 5,5 млн. лв.
Най-висок ръст в
печалбата към средата на годината отчита Общинска банка, която завършва второто
тримесечие с положителен резултат от 13,8 млн. лв. при значително по-скромните
933 хил. лв. година по-рано. Ръстът на печалбата се формира основно от сериозен
ръст в нетната печалба от отписване на финансови активи и пасиви, които не се
отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата от 20 млн. лв. Тук
най-вероятно става въпрос за продажба на пакет от необслужвани кредити. Подобен
почти идентичен като размер приход по това перо бе отчетен от банката и в края
на първото тримесечие – 26,040 хил. лв. в края на март и 26,063 млн. лв. в края
на юни. В анализа на централната банка за второто тримесечие също се посочва,
че за намалението на общия кредитен портфейл на банките през тримесечието
оказват влияние извършените продажби на кредити.
Разходите за
обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в
печалбата или загубата, към края на юни 2020 г. са 380 млн. лв., като се
повишават със 197 млн. лв. (107.8%) спрямо отчетените към края на юни 2019 г.
(183 млн. лв.). Най-висок ръст на при направените обезценки се отчита (освен от
Банка ДСК поради обединението на дейността на Експресбанк) ОББ с ръст от 42
млн. лв., Райфайзенбанк, които през юни тази година са направили обезценки за
33,7 млн. лв., докато година по-рано са направили обратно възстановяване на около
4 млн. лв. и Юробанк с ръст от 20 млн. лв.
Въпреки ръста на
начислените обезценки през последното тримесечие брутеният размер на
необслужваните кредити и аванси запазва нивата почти без промяна – 6.017 млрд.
лв. в края на юни, при 6.013 млрд. лв. в края на март. Въпреки това влошаването
на икономическата обстановка в страната предполага и бърз ръст в необслужваните
кредити. Това обаче към този момент не се наблюдава поради въведения мораториум
по вноските на кредитите, чиито срок бе удължен до 31 март 2021 г. Ето защо
по-осезаем ръст при делът на лошите кредити може да бъде очакван да се отчете след
този период, ако срокът отново не бъде удължен.
По Реда за
отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им
дружества – финансови институции, към 30 юни 2020 г. са подадени общо 118,584
искания за задължения с брутна балансова стойност 9,772 млн. лв. От тях са
одобрени 98,499 броя за 8,117 млн. лв. Предприятията са заявили 15,068 броя за
7,539 млн. лв., като от тях са одобрени 13,156 броя за 6,207 млн. лв. От
домакинствата са подадени 103,516 броя искания за 2,233 млн. лв., от които са
одобрени 85,343 броя за 1,910 млн. лв. Спрямо 30 април 2020 г. общият брой на
одобрените искания от предприятия и домакинства е увеличен с 61,288 броя, а
брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, нараства
с 4,689 млн. лв.
Собственият
капитал в баланса на банковата система нараства през тримесечието със 141 млн.
лв. (1.0%) и възлиза на 14.7 млрд. лв. в края на юни. Отношението на ликвидно
покритие на банковата система е 258.0% (при 261.0% три месеца по-рано). В края
на юни ликвидният буфер е 30.5 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са
11.8 млрд. лв.