Анализ на Христо Христов
През последните 2 години банките в страната регистрираха рекордни нива на печалбите. През 2019 г. тя бе в размер на 1.675 млн. лв, а през 2018 г. 1.678 млн. лв. В голяма степен тези печалби бяха повлияни от събития оказващи еднократни ефекти. Банките в страната работят под натиска на исторически ниски лихви по кредитите, което намалява лихвените им приходи и логично в началото на 2020 г. се вижда и негативното влияние, което оказва върху печалбите на банките. Общата печалба в системата за месец януари е в размер на 52 млн. лв. За сравнение 12 месеца по-рано печалбата на банките е била с близо 25 млн. лв. повече или отчетеният спад за първия месец на годината е в размер на 32%.На пръв поглед може да се каже, че това намаление в реализираните печалби на банките е в резултат на по-високите разходи за обезценки, които са направили. Те се увеличават с приблизително същата сума от 24.6 млн. лв. (до 48.6 млн. лв.), с която намалява общата печалба. Въпреки че сумите са близки обаче, в по-дълбок исторически план от 4 години, подобна зависимост не се наблюдава. Например, от графиките по-долу се вижда, че през първия месец на 2019 г. се е регистрирал спад на направените от банките обезценки спрямо предходната 2018 г., но това не е довело до увеличение на печалбата, а тя е намаляла с 34%. Друг пример в тази посока е, че сумата на направените от банките обезценки през януари тази година (48.6 млн. лв.) е почти равна на тази отчетена през месец януари 2017 г. (47.4 млн. лв.), но печалбата в началото на 2020 г. е почти двойно по-ниска в сравнение с отчетените тогава 94.2 млн. лв.
Източник: БНБ
Спадът в печалбата на банковата система реализиран през първия месец на годината е в размер на близо 25 млн. лв. Управление “Банков надзор” групира банките в 3 отделни групи. Първа група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период, втора - от останалите, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България. Така разглеждайки групирано данните обаче се вижда, че този спад се формира почти изцяло от банките попадащи в първа група на банковата система. Това 5-те най-големи банки по активи в страната – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Юробанк и Първа инвестиционна банка. В останалите две групи нивата на печалби се запазват почти непроменени.
Поглеждайки разбивката по групи на направените обезценки от банките виждаме, че при най-големите банки сумата заделена за обезценки през януари се е повишила с близо 17 млн. лв. Вторачвайки се само в тези числа логично може да се направи прибързаното заключение, че по-високите обезценки са потопили печалбите на банките. Ако разширим малко кръгозора си и погледнем извън удобната рамка, която обрисуват тези данни, ще видим, че ръст на обезценките се наблюдава и при банките от втора група и то с близо 9 млн. лв., което е почти тройно по-висок ръст в сравнение с януари 2019 г. В същото време обаче това не оказва никакво влияние на реализираната от банките печалба. По-голямата сума на обезценките направени от първа група е логична от гледна точка, че в петте най-големи банки в страната се концентрират над 60% от отпуснатите кредити.
Друг момент тук, който може да се отбележи е, че в края на миналата година, Юробанк (намираща се в първа група) официално погълна Банка Пиреос (намираща се във втора група). Според статистиката на БНБ към края на септември 2019 г. обезценките начислявани от Банка Пиреос по нейния кредитен портфейл е в размер на 9 млн. лв. Логично след присъединяването на кредитния портфейл на Банка Пиреос към този на Юробанк, последната се очаква да започне да заделя повече средства за обезценки, което може да е оказало влияние върху ръста им за първа група.
Разбира се нивата на направените обезценки имат своето влияние, но то както се вижда от данните не е чак толкова съществено, за да доведе до цялостна промяна в картината. Логично след всичко казано до тук следва въпросът на какво се дължи сериозният спад в печалбата на банките в сравнение с година по-рано.
За да си отговорим на този въпрос е необходимо да тръгнем по пътят на формиране на печалбите или просто да разгледаме приходите и разходите им, защото именно разликата между двете определя печалбите. Нетният оперативен доход на банковата система през януари е в размер на 251.8 млн. лв. като намалява с почти 7 млн. лв. спрямо първия месец на 2019 г. В същото време се отчита ръст в разходите на банките в перата: административни разходи – ръст от 4.4 млн. лв. и амортизация ръст от 3 млн. лв. Сумарният ефект от всичко това е спад в печалбата от около 14.484 млн. лв., което означава, че ефектът на направените по-големи обезценки през първия месец на годината не е толкова голям.
Разгледани резултатите на банките по групи виждаме сходна картина. В първа група нетният оперативен доход на 5-те най-големи банки в страната намалява с близо 8 млн. лв. Основната причина за този спад е разликата в перото „печалба или загуба от курсови разлики“. В отчета за януари 2019 г. се посочва положителна стойност от 61 млн. лв., докато в началото на 2020 г. стойността е отрицателна (-18.3 млн. лв.). Административните разходи се увеличават с 6.2 млн. лв. като в основата на това увеличение е ръстът на разходите за персонал в конкретните банки с 5.3 млн. лв. Разходите им за амортизация също нарастват с 1.5 млн. лв. за последните 12 месеца. Така сумарният негативен ефект върху общата печалба на банките от групата е 15.7 млн. лв. При спад то 23 млн. лв. в печалбата на групата, то тежестта на направените 17 млн. лв. обезценки върху печалбата се свежда до малко над 7 млн. лв.
При банките от втора група ситуацията е доста по-различна. При тях общият нетен оперативен приход се увеличава с 361 хил. лв. В същото време административните разходи намаляват с 2.8 млн. лв. като това се дължи на спад на разходите за персонал, които те са направили в размер на 2.2 млн. лв. Ръст се наблюдава единствено в перо амортизация с 1.5 млн. лв.
При чуждите клонове на банки в страната формиращи трета група в банковата система, не се наблюдават съществени промени в стойностите за последните 12 месеца.
Разбира се обезценките направени от банките също формират натиск върху отчетените от тях печалби. Те се увеличават с 24.6 млн. лв. до 48.6 млн. лв., но както вече показахме не са основният водещ фактор за понижаване на отчетените печалби. Според паричната статистика общите кредити отпуснати от банките в страната към края на януари 2020 г. са в размер на 62.9 млрд. лв. В сравнение с 12 месеца по-рано техният обем нараства с 9% или 5.2 млрд. лв. Най-съществен ръст отбелязват кредитите към домакинствата с 10% като възлизат общо на 24 млрд. лв. При кредитите към бизнеса ръстът е с 5.4% до 34.7 млрд. лв.
Въпреки благоприятната икономическа обстановка в страната, то реално нямам как да се очаква, че всички кредити ще бъдат безрискови, така че е нормално на 5 млрд. лв. новоотпуснати кредити да се наложи да се наложат нови обезценки за 24.6 млн. лв., което представлява около половин процент рискови кредити. Друг фактор водещ до увеличението на обезценките е влизането в сила през миналата година на МСФО 9. Казано най-общо той заменя модела на „възникналите загуби” в предходния стандарт МСС 39 с модела на „очакваните кредитни загуби”. Това означава, че банките започнаха да признават загуби от обезценка по кредити и други финансови инструменти на много по-ранен етап. Досега това се случваше при просрочия по кредита, нарушаване на условията по договора или друго неизпълнение, сега още при отпускането на кредита банките трябва да залагат бъдещата обезценка на базата на риска да не получат изцяло договорените погашения.
Освен обезценките в балансите на банките в страната от края на миналата година тежат и средствата заделяни от тях за изграждането на така наречения антицикличен буфер. Той е 0.5 на сто от базовия капитал. Това означава, че банките ще трябва да заделят повече пари, за да си осигурят буфери, ако заради влошаващата се икономика част от кредитите не се обслужват. Буферът към момента е 0.5 на сто до края на март догодина, от април ще се покачи на един процент, а за първото тримесечие на 2021 г. се предвижда той да бъде на рекордното ниво от 1.5%.
Въпреки че правя своя анализ само на първия месец от годината и това може да не бъде изцяло показателно или определящо за следващите, то съвсем ясно се откроява тенденцията на забавяне на печалбите на банките. Върху тях все по-голяма тежест ще оказват, както новите изисквания по МФСО 9 целящи да се трупат обезценки на редовно обслужвани кредити, така и ръст в разходите им (не малка част за трудови възнаграждения на персонала) и допълнителни изисквания за буфери. Задържането на лихвите по кредитите за бизнеса и домакинствата на рекордно ниски нива, пък прави трудно компенсирането на увеличаващите се разходи. В края на миналата година редица банки обявиха увеличение на таксите и комисионните, които удържат от клиентите за своите услуги. По-голямата част от тях ще влязат в сила през първото тримесечие на тази година, така че ще окажат известна подкрепа на балансите на банките. Все пак това не е панацея, а и нивата на таксите и комисионните няма как да се увеличават до безкрай. Още повече, че и Европейският парламент смята да регулира техните нива.
Виж още - Гледай телекомите и мисли за банките
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.