Анализ на Христо Христов

Пример за това е обемът на потребителски кредити, който нараства за последните 3 месеца с 1,4 млрд. лв или 13.3%. Това обаче посочват данните, а реалната картина е съвсем друга. Основната част от този ръст се дължи според БНБ на извършена корекция, отнасяща се до обхвата и начина на тяхното представяне през второто тримесечие. Това означава, че зад този ръст не стоят реално отпуснати нови кредити, а само счетоводни преквалифицирания на вече съществуващи кредити. Общите кредити отпуснати от банките към домакинствата в края на месец юни възлизат на малко под 23 млрд. лв. Те нарастват за последното тримесечие с 2.53%. Разликата в при корекцията от БНБ води до превишаване на сбора на потребителските и жилищните кредити спрямо общия обем на кредитите към домакинствата с 576 млн. лв. Тя засяга 4 банки като е на обща стооност около 1 млрд. лв. Ако направим съответното преизчисление, за да извадим ефекта от корекцията от отчетения ръст от 1,4 млрд. лв. в потребителското кредитиране ще видим, че ръстът тук е приблизително 394,5 млн. лв. В процентно изражение това прави тримесечен ръст при потребителските кредити от 3.7%.
Като индикатор за пазара на потребителски кредити тук можем да използваме публикуваната от БНБ парична статистика. Методологията, по която тя се изчислява се различава в малка степен, но като цяло включва основните компоненти. Според нея обемът на потребителските кредити в края на юни е 9,7 млрд. лв., а ръстът му за последното тримесечие е в размер на 3.5%, което е далеч под посочените 13.3%. Ръстът, от 10.3%, който се наблюдава в средата на 2018 г. при потребителските кредити се дължи на включването в банковата статистика на портфейла на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България (около 630 млн. лв.), която до този момент бе отчитана като не банкова финансова институция.
Тримесечен ръст на отпуснатите потребителски и жилищни кредити отчетени от паричната статистика на БНБ
Източник: БНБ
Най-активни в сегмента на потребителското кредитиране през последното тримесечие са били Райфайзенбанк с ръст от 53,2 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с ръст от 42 млн. лв. На годишна база юни 2019 спрямо юни 2018 г. Райфайзенбанк запазват лидерската си позиция с новоотпуснати кредити от 159 млн. лв. След тях са Юробанк (Пощенска банка) с 114 млн. лв.
При ипотечните кредити темпът на ръст се консолидира около 3.1% за тримесечието. Според паричната статистика ръстът за март-юни е около 3.4%, което показва, че двата модела за изчисление не се различават съществено един от друг. Най-активни през тримесечието са били Уникредит Булбанк с ръст на портфейла си от 71,8 млн. лв., Райфайзенбанк с ръст от 66,5 млн. лв. и Банка ДСК с ръст от 59,4 млн. лв.
Динамиката при корпоративните кредити също се запазва устойчива през последните 2 тримесечия на нива от 1.4%. За второто тримесечие на годината кредитите към бизнеса се увеличават с 496 млн. лв. На годишна база те възлизат на 1,6 млрд. лв. или ръст от 4.8%. Най-активни през последните 12 месеца са били Българска банка за развитие с 538 млн. лв., Първа инвестиционна банка с ръст от 315 млн. лв. и Уникредит Булбанк с ръст от 292 млн. лв.
От централната банка посочват в своето прессъобщение, че в края на юни 2019 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси възлиза на 6478 млн. лв. (при 6711 млн. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.2% (при 7.4% към март 2019 г.).
Активите на банковата система в края на юни възлизат на 108.6 млрд. лв., като през второто тримесечие на 2019 г. нарастват с 0.3% (332 млн. лв.). Печалбата на банковата система за първата половина на 2019 г. възлиза на 918 млн. лв. и е със 117 млн. лв. (14.6%) по-голяма, отколкото през същия период на миналата година. Най-висок ръст в печалбата за последните 12 месеца отчитат Първа инвестиционна банка с 48,7 млн. лв. до 94 млн. лв., Експресбанк с ръст от 16,6 млн. лв. до 69,3 млн. лв. и Банка ДСК с ръст от 14 млн. лв. до 131 млн. лв.
Общите приходи от лихви на банките нарастват на годишна база с 1.7% като същевременно разходите за тях намаляват за същия период с 4.6%. Най-голям ръст регистрират Ти Би Ай банк, Банка ДСК и Райфайзенбанк. Приходите от такси и комисионни също се увеличават спрямо юни 2018 г. с 7.5% или с 44,9 млн. лв. Разходите, които имат банките по това перо също нарастват, но ръстът е значително по-малък от 17 млн. лв.
Разбира се правейки анализ на състоянието на банковата система няма как да подминем и резултатите от приключилите преглед на качеството на активите и стрес тестове на ЕЦБ. Те обхванаха 3-те най-големи по активи банки в страната и трите най-големи банки с местен капитал. Резултатите затвърдиха позицията на БНБ, че банковата система в страната е стабилна, a имайки предвид, че тя и една от най-рентабилните, то отправените препоръки ще бъдат лесно реализирани. Банките, към които имаше такива вече обявиха, че към момента на публикуване на резултатите вече са отразили голяма част от тях.
Както самата ЕЦБ обяви, "прегледът на качеството на активите има по-скоро пруденциален, отколкото счетоводен характер и осигурява на ЕЦБ моментна оценка на балансовата стойност на активите на банките на определена дата (за шестте български банки това е 31 декември 2018 г.)". Казано по-ясно това означава, че прегледът има за цел да служи като инструмент за превенция на евентуални бъдещи събитие с негативен характер, а не да прави счетоводни корекции на показателите на банките.
Следва и големият въпрос кога страната ни ще се присъедини към банковия съюз и ще бъде допусната до така наречената чакалня на еврозоната. Отговор тук едва ли ще има преди есента и встъпването на новото ръководство на ЕЦБ.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.