Анализ на Христо Христов
От миналата седмица насам истерията около сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ от българската компания Инерком придобива все по – чудовищни размери. Тя дори вкара в задочен спор властта и стана повод за прехвърчане на искри между Дондуков 1 и 2. Всъщност наистина ли никой не знае нищо за тази сделка и всичко всичко, което се разбра преди седмица ни шокира? Подалата си оставка като енергиен министър Теменужка Петкова на няколко пъти през годината бе коментирала процеса по продажбата.
Напускането на страната от ЧЕЗ бе в известна степен очаквано тъй като при раздържавяването на миноритарните дялове в енергийните дружества през 2012 г., компанията не последва примера на своите конкуренти и не се включи в придобиването на тези пакети. Така 33-те процента държавни дялове бяха изкупени основно от пенсионните фондове.
На 21 април 2017 г. в Прага бяха отворени предварителните оферти за активите на ЧЕЗ като след кратко проучване ЧЕЗ отся 4-ма кандидати. Това бяха групата на Христо Ковачки, местната фотоволтаична компания "Инерком", обединението между братя Бобокови и турската STFA Yatirim и чешката Energo-pro. Те са получили покани да продължат преговорите. В крайна сметка сред редица перипетии около процедурата ЧЕЗ избра в началото на ноември за купувач консорциум между включилият се на по-късен етап местен търговец на ток "Фючър енерджи" и индийската енергийна компания India Power Corporation Ltd (IPCL). Те са предложили 312 млн. евро за активите на чешката компания. Изведнъж обаче на 1-ви декември Фючър енерджи обяви, че се изтегля от пазара заради невъзможност да изпълни договорите си. Още тогава стана ясно, че сред останалите кандидати ЧЕЗ са дали ексклузивност на предложението на пазарджишката "Инерком". Цялата тази информация е публична и може да бъде намерена с два клика на мишката в интернет или със следене на специализирани медии като Капитал, телевизия Bloomberg или Инвестор.
Странното тук е, че Инерком и Гинка Върбакова присъстват от самото начало на процедурата по продажба, но никой до този момент не се поитересува да научи повече за компанията и собственикът й. Днес гордо някои медии развяват информация, че капиталът на Инерком е само 50 хил. лв. Всъщност той си беше такъв и преди половин година и преди една година, но никой не провери или не сметна това за новина.
Истерията обхвана цялото правителство и след новината за официалното сключване на договора, премиерът разпореди незабавна проверка на ДАНС и НАП. Интересното тук обаче е защо ДАНС ще проверяват сделката и българския купувач? Логична причина освен тяхната употреба за ПР цели няма. Сделката е между частна българска компания и друга, чиито мажоритарен дял е собственост на чешката държава. Тук по никакъв начин не е замесена нашата държава. Признак за нередности също няма тъй като документите са били проверени от чешката държава. Все пак са имали близо година за това. А ако енергийното дружество се определя от стратегическа важност за държавата, защо тогава тя го е продала? Та, какво всъщност ще проверяват ДАНС така и не е ясно.
Друг много често спряган упрек е, че Инерком и Гинка Върбакова са неизвестни лица за широката общественост. Да, това може и да е така, но фирмите на Върбакова не са една или две и имат дълга бизнес история, която може да бъде проследена. А това дали я познават всички българи или не, не е фактор, за да не участва и да не спечели определен конкурс. До преди дни и името на Петър Келнер също бе непознати за българите, но това не му попречи да придобие най-голямата (по приходи) медийна група в страната - тази около Нова телевизия. Тогава нямаше разследване на ДАНС нямаше нито правителството взе отношение. Все пак нали беше важно, #КОЙ говори чрез медиите?
Според Борисов Върбакова е получила „посма за компфорт“, с които доказва своята платежоспособност. Тези писма обаче демонстрират желание да бъде подкрепен клиент за краткосрочен заем, ако такъв бъде поискан, но това НЕ Е писмо с ангажимент че ще бъде отпуснат такъв кредит. Предстоят процедури по разглеждане на обезпечаващите кредита активи и оценка от страна на банката, така че тя може да даде и доста по-малко средства в крайна сметка. Тук реално няма драма, защото Върбакова може след сключване на договора да използва финансиране от съвсем различни банки.
Реално подобно финансиране е по схемата дълг срещу собственост. С други думи за средствата, които ще й бъдат отпуснати от банката, тя ще получи обезпечение в собственост от компанията. А имайки предвид, че в случая става дума за работещ бизнес с 3 млн. души клиенти и оборот от 2 млрд. лв. годишно, едва ли някоя банка би отказала участие под каквато и да било форма.
Истерията обаче не само не стихна, но взе и главата на енергийния министър Теменужка Петкова. Тя между другото също наблюдаваше процесите и обяви още преди месеци, че от изхода на тази сделка няма да има заплаха за енергийната сигурност на страната. В тази истерия обаче има нещо много гнило и може да се окаже, че не се казва Гинка Върбакова. Основните подозрения са, че тя е само подставено лице зад нея стоят интереси на хора, които може би не са с много добра репутация. Бойко Борисов дори съзря в скандала опит да бъдат възродени протестите от 2013 г., които го принудиха да си подаде оставката. Този сценарий също не е изключен обаче, защото от самото начало на европредседателството на страната, атаките срещу него идват една след друга и то по различни фронтове.
От БСП и Атака пък повдигнаха темата държавата да изкупи обратно активите на ЧЕЗ. Решение, което може да доведе до значително увеличение на задлъжнялостта на българите. ЧЕЗ влезе на българския пазар през 2004 г. като придоби 67% от активите на енергоразпределителното дружество за 281.5 млн. евро. От продажбата на миноритарния пакет от 33% през борсата, държавата получи скромните 115 млн. лв. Имайки предвид, че от 2012 г. до сега цените на акциите на ЧЕЗ Електро България и ЧЕЗ Разределение са се увеличили няколко пъти, държавата реално ще се принуди да даде няколко пъти повече средства, от колкото бе получила за своя дял. А може би именно това е в основата на скандала.
Истерията определено извива ръцете на Бойко Борисов. Чехите реално не успяха да получат средствата, които търсиха от продажбата на активите на ЧЕЗ. След отказа на Фючър енерджи, с които се бяха споразумели за 312 млн. евро, компанията остана без възможни опции. От останалите кандидати подобна цена бе предложена само от Гинка Върбакова. Въпреки че управлява според търговския регистър бизнес за 100 млн. лв. писмата за комфорт получени от банките не й осигуряват необходимата сума. Това е и много добре известно на самите ЧЕЗ и за това поражда и толкова въпросителни около техния избор. Дори чешкият премиер в оставка заяви, че държавната му като мажоритарен собственик на компанията не успява да влияе на нейния мениджмънт, а от там са го уверили, че както се пееше "всичко е точно".
Нека да допуснем, че ЧЕЗ сами разбират, че няма да получат средствата, които желаят. Избират офертата на Гинка Върбакова и натискат бутона на паниката. Нека не забравяме, че основните факти около сделката бяха оповестени именно от чека медия. След редица политически боричкания се приема общ консенсус, за да има мир, разбирателство и ток, българската държава да замени Върбакова в сделката и тя да плати тази колосална сума от над 300 млн. евро.
Разбира се това е само догадка. Какво ще се случи с Гинка Върбакова и сделката в тази бурна политическа среда, предстои да видим. Но все пак пропуск от българска страна има и той е бил допуснат още през 2004 г., когато е можело при продажбата на мажоритарния пакет на ЧЕЗ да се заложи клауза, в която евентуална бъдеща препродажба трябва да бъде на доказана компания с опит в областта и това да бъде одобрено от българската държава. Интересното е, че подобна клауза явно липсва и в изискванията от самата ЧЕЗ към евентуалните купувачи, а това позволява фирма регистрирана преди година да обслужи нечии интереси. Явно за чехите няма значение от къде ще дойдат парите за активите, важното е само да ги получат. В този процес за съжаление отново цялото българско общество бе замесено, за да се създаде допълнителна паника. А както всички много добре знаем - в мътна вода най-добре се лови риба.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.