През миналата седмица партиите "Да, България" и ДСБ/Нова република излязоха с обща позиция за подновената за пореден път идея на правителството плащанията в брой да бъдат ограничени до 5000 лв. Според извънпарламентарните партии „Това е поредният пример, в който ГЕРБ облагодетелства големите играчи за сметка на допълнителни разходи за малкия бизнес и обикновения гражданин.“ Всъщност въвеждането на таван на разплащанията е опит ба правителството да ограничи размера на сивата икономика в страната. Аргументите на тези партии против законодателните промени, за мен обаче са доста нелогични и изпълнени с повече популизъм от колкото с реални доводи. Ето и защо:
1) Съществени допълнителни приходи за банките от такси и комисионни.
Според едно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, сивата икономика в България представлява 28,12% от БВП през 2016 г. и 31,08% през 2015 г. Това означава, че нейният размер е приблизително малко над 30 млpд лв. Да, някой ще спечели няколко милиона, но пък тов би могло да намали размера на сивата икономика с няколко милиарда. По същата логика нека настояваме да се премахнат годишните технически прегледи за автомобилите, защото от това ще спечелят автосервизите. Или да не си купуваме лекарства, защото от това ще спечелят фармацевтичните компании.
2) Не стигнаха 3 години на ГЕРБ и финансовия министър да изпълнят закона за акцизите и данъчните складове и да монтират контролни измервателни уреди на производителите на алкохол и цигари. Властта освобождава от контрол „големите” и прилага все по-рестриктивни мерки към „малките”.
Звучи ми като все едно в градския транспорт хващат човек без билет и той започва да се оправдава, че те политиците били откраднали милиони и никой не ги е хванал, а са тръгнали него да го глобяват за едни 1,6 лв. Или по - просто казано, абе вие не решихте тия и тия проблеми, а сте тръгнали да решавате този. Ако вървим по тази логика, то няма да решим нито един проблем.
3) Увеличаване на сивата икономика. Хората ще бъдат принудени да откриват сметка в банка за покупка на автомобил. В районите със слабо развита банкова мрежа това ще означава разходи за транспорт до друго населено място. Налагането на подобни разходи ще мотивира много хора да декларират по-ниски стойности на сключените сделки, за да си спестят разходи.
Близо 85% от населението има поне една банкова сметка или използва банков продукт. Почти няма банка, която да няма интернет банкиране или да не предоставя възможност да се банкира по телефона. Ако си купуваш автомобил не ти ли трябва нотариус? В тези така наречени слабо населени места имали нотариуси или те са в по-големите градове? Защо не отпадне и това изискване за покупко-продажба по тази логика.
Всъщност проникването на банковите услуги се ускорява през последните години. Ако сравним първото полугодие на 2017 г. с това на 2014 г. ще видим, че плащанията през ПОСтерминали нарастват с 20% делът на тегленията през банкомат - с 40%, внасянията на пари през банкомати - над 4 пъти. Общо плащанията през банковата система нарастват с над 25%. С 30 хил. повече са станали ПОС терминалите като брой за последните три години. Броят на операторите на ПОС терминали също е нараснал с около 50 на сто.
4) В по-слабо развитите икономически региони има и по-слабо развита банкова мрежа. Намаляването на прага за кешови плащания ще се отрази особено негативно точно на най-бедните региони.
В момента голяма част от пенсиите , майчински и социални помощи се плащат по банков път. Как ли се оправят сега хората в тези райони? Пенсиите не е задължително да се получават по-банков път, но близо 70% ги получават по този начин. Другият начин е да им ги раздават в пощата. Само, че там където се концентират много пари, се провокира интересът на престъпниците. В началото на 2016 г. крадци обраха пощата в Хасково и задигрнаха 1,8 млн. лв. предвидени за изплащане на пенсии.
И отново да припомня казаното по-горе, че във времето, в което имаш достъп до парите си от всяка точка на земното кълбо (а и извън него), да прокламираш плащанията в брой като единствена необходимост и възможно решение, си е просто липса на елементарна финансова култура.
И отново да припомня казаното по-горе, че във времето, в което имаш достъп до парите си от всяка точка на земното кълбо (а и извън него), да прокламираш плащанията в брой като единствена необходимост и възможно решение, си е просто липса на елементарна финансова култура.
5) Във връзка с горното, в районите със слабо развита банкова мрежа, възможностите за правене на бизнес съществено ще се затруднят, защото например дори седмичното зареждане на магазин е на стойност над 5 хил. лева.
Правене на бизнес с пари в брой е крайно несигурно. Като платиш едни пари кеш и после не получиш стоката си как доказваш, че ти реално си я платил и са те измамили? Малко познат финансов инструмент сред по-малкият бизнес в България са така наречените акредитиви, които се използват постоянно от големите бизнеси. Банката в случая се оказва медиатор между двете страни и следи дали са изпълнени поетите ангажименти от всяка от тях. Попитайте някой бизнесмен дали би сключил сделка дори и за 5 или 10 хил. лв. и би го направил с кеш. От друга страна по-сигурна ли бихте се чувствали ако си ходите по улицата с едни 5-10 хил. лв. кеш в джоба?
6) Гражданите, които стриктно спазват закона ще понесат значителни негативни последствия в сравнение с тези, които са склонни да декларират занижени стойности на сделките, защото ще бъдат принудени да убеждават другата страна за откриване на банкови сметки и понасяне на допълнителни разходи.
Виж коментарите на 4 и 5.
7) Намеса на държавата и банките в личното пространство на гражданите, за които ще се събира информация за повечето покупки. Ако тази информация не се съхранява достатъчно внимателно може да се превърне в обект на незаконна търговия и основание за изнудване и тормоз над граждани.
А до сега как беше? Какво отношение тук има прагът на разплащанията? Сигурността на личните данни трябва да бъде според закона една и съща без значение дали правиш превод за 1 лев или 1 000 000 000 лева.
А в интернет не ни ли следят. Facebook примерно събира информация от какви ли не други мрежи и изведнъж се оказва, че не си давал на Facebook телефонният си номер, но той го е намерил. Тези данни умело се продават после на рекламодателите. Да забраним Facebook? Във Facebook може да се правят плащания. Само едно плащане да направите и номера на картата ви е вече при тях. Facebook могат да ви поискат копие от личната карта, това копие къде отива според вас? Ако някой ги хакне ви източва сметките.
Нека обаче да видим малко по-обстойно ситуацията. Правителството иска да се бори със сивата икономика. Това го каза самият Бойко Борисов още в предизборната си кампания през 2009 г. Свършената работа в тази посока обаче не може да се каже, че е била особено ефективна при положение, че делът на сивата икономика се запазва на същите нива като тогава.
Всъщност сивата икономика е отражението на желанието на някои хора да не плащат данъци и осигуровки. Без да си дават сметка, че самите те ползват ежедневно обществени ресурси. Създавани именно от тези данъци и осигуровки. Ползват ресурси и от здравната каса, и от детската градина, и от училището. Получават пенсии, обезщетения и помощи. Ежедневно консумират изградената държавна и общинска инфрастуктура. Ето защо ограничаването на плащанията в брой не може да бъде основният инструмент за борба със сивата икономика. Нещо повече, тя намира плодородна почва при големите обеми парични потоци, а не толкова при плащания за 5 или 10 хил. лв.
Така възможните мерки за борба със сивата икономика трябва да се фокусират върху повишаване на събираемостта на данъците, както и намаляване на данъчните ставки, за да бъде обезсмислено тяхното укриване. Ако парите, които трябва да се платят за укриването на няколко милиона, са същите, които държавата би взела под формата на данък, би било нелогично някой да избере да оперира в сивия сектовр. Това именно беше и постигнатият ефект с въвеждането на плоския данък преди десет години.
Вследствие на бюджетните си излишъци, Румъния си позволи да намали ставката на ДДС от 24 на 19%. Въведе и преференциална ставка за хляба и хлебните изделия от 9%. Това е и ставката и за всички аграрни продукти, торове и агроуслуги. В резултат на тези държавни регулации, в бюджета на Румъния днес, с по-ниски ставки на ДДС, влизат повече средства, отколкото преди. Данните на Евростат пък показват, че през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година най-висок икономически растеж сред страните в Европейския съюз се наблюдава в Румъния - 5.7%.
Плащанията в брой няма да решат генералния проблем със сивата икономика в страната, но все пак са добра крачка в правилната посока. Самостоятелно обаче тя няма да промени порочната система. Тезата, че ще ни остават по-малко пари, защото ще плащаме такси за преводи пък е по-скоро изказана от хора в сивата икономика, от колкото нейни противници. Ще ви припомня тук времената, когато се плащаха редовно заплати в брой и без договори. Тогава работодателите опериращи умело в сивия сектор, поставяха работниците пред избор, че ако искат да им се плащат осигуровки и да имат трудови договори ще взимат по-ниски заплати. Защо вместо да плащат по 50-100-200 и повече левове за осигуровки да не си ги прибират те? Когато обаче кризата остави хиляди българи без работа, те трябваше да прибегнат до държавната система, но тъй като умишлено са избягвали или не са плащали в пълния си размер своите осигуровки, в системата нямаше обезщетения за безработица за тях. Чак тогава масата работници осъзнаха важността на това да плащат данъци и осигуровки и започнаха да го изискват от работодателите си.
Това, което искам да кажа по простичко е, че на цената на няколко стотинки или левове банкови такси, имаме възможност да извадим десетки милиони (ако не и стотици) левове от сивия сектор и те да влязат в реалната икономика. В следствие на тях ще можем да потребяваме повече обещствени блага и да получаваме по-качествени държавни услуги.
Обемът на картовите разплащания в Швеция например е нараснал десет пъти от 2000 г. насам. Само от 5 до 7% от стойността на плащанията днес се правят на ръка, пише The Economist. В Стокхолм дори и такситата предпочитат банкови карти и само 7% от всички таксиметрови плащания в шведската столица се правят кеш. В голяма част от Северна Европа ситуацията е подобна. Табели „без кеш“ все по-често се появяват по витрините. В Белгия пък е вече незаконно да се придобиват недвижими имоти или да се правят каквито и да са покупки на стойност над 3000 евро, с пари в брой, с изключение на употребявани стоки.
И все пак както казах, генералните решения трябва да бъдат в друга посока и минават през тежки и болезнени реформи. Колкото до безналичните плащания, това е просто нормалността във всяка развила се икономика. Законът за намаляване на тавана на плащанията в брой е просто един катализатор на това, което вече се случва. А банките се оказват удобните виновници за всичко въпреки, че те нито променят законите, нито взимат решения. Те са трета страна в случая, чиято единствена вина се изразява в това, че са изградили добра инфраструктура за осъществяване на безналични плащания. Дилемата ни тук май се оформя в посока искаме ли да вървим напред или да живеем в миналото, когато хлябът струваше 5 стотинки, а икономиката държавна.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.