Основен проблем пред икономическото развитие на България е непропорционалността й. С годините регионалната икономика не бе развивана, а усилията се съсредоточаваха основно към нейното представяне на макро ниво. Централизирането на услугите, които държавата предоставя на бизнеса също изиграха своята роля в упадъка на местните икономики в различните области на страната. Структурата на бизнеса се промени от производство към предоставяне на услуги. Така в притегателен център за правене на бизнес и двигател на икономиката ни се превърна столицата.
Тук се изсипаха и най-големите инвестиции в образование и производство на квалифицирани кадри. Така малко по-малко вътрешната миграция се насочи от по-малките градове и населени места към по-големите и основно София. И докато тук икономиката работи на пълни обороти на други места тя се разпада. Все повече фирми по-страната преустановяват работа или спират своите планове за инвестиране и развитие поради липсата на квалифицирана работна ръка. Малкият пазар на труда, който има в различните области води и до ниски работни заплати. Диспропорцията за един и същи положен труд в столицата и в град Видин например се измерва в пъти. В края на второто тримесечие на тази година средните възнаграждения в София са 1411 лв. сочат данните на НСИ. Сумата е по-висока от миналогодишната с 10.3%. За сравнение средната работна заплата за страната в края на юни е била 1 040 лв. Във Видин пък средното месечно заплащане е най-ниското в страната като достигат 669 лв. Така и малкото останали специалисти
, за да не попаднат в капана работещи-бедни, се принуждават да потърсят своя просперитет в по-големите градове на страната и дори извън нейните предели.
, за да не попаднат в капана работещи-бедни, се принуждават да потърсят своя просперитет в по-големите градове на страната и дори извън нейните предели.
Масово българите в чужбина споделят мнението, че именно по-добрите доходи и невъзможността за „нормално“ заплащане в България ги подтикват да избягат. Подобна е ситуацията и с българите пренесли животът си в по-големите градове на страната.
За да се задвижи отново колелото на регионалната икономика на страната трябва да започне привличане и развитие на предприемачи и бизнеси в по-малките населени места. Тук обаче бариера се оказва липсата на квалифициран персонал, който трябва да бъде привлечен отново от чужбина или от по-големите градове. За да се случи пък това, той трябва да получи адекватно ниво на трудово възнаграждение и сигурност, че ще има професионална реализация не само в една фирма. С други думи, да им се осигури избор, който да не превръща работодателите в еднолични диктатури. Така стигаме до дилемата, няма бизнес, защото няма квалифицирана работна ръка. Няма квалифицирана работна ръка, защото няма професионална реализация и респективно бизнес.
Какво обаче може да се направи?
Нека проследим пътя, по-който младите напускат родните си места. След завършване на средното си образование те се насочват към университетите, които с малки изключения са концентрирани в големите градове и разбира се в София. Започвайки своето висше образование и придобиване на квалификационна степен, те започва да търсят възможности да се развиват професионално преди още да са приключили образованието си. Започнали веднъж своята професионална кариера, това ги задържа в големите градове и с времето се установяват и създават семейства. Всичко това е един канализиран път, от който много трудно можеш да се измъкнеш или да рискуваш да потърсиш професионална реализация в по-малък град в България.
Всички тези хора пък са потенциална работна ръка от професионални кадри, които могат да работят в родните си места. За да се счупи порочният кръг е необходима намесата на местната власт в лицето на общината и кмета. Първа стъпка, която трябва да се направи е един прост анализ, с който да се проследят завършилите средното си образование в населеното място, как са продължили своя път на развитие. Така лесно могат да се извадят данни кои младежи в кои висши училища са отишли и в какви специалности се обучават. Тази квалифицирана работна ръка има потенциал в себе си да се върне обратно в конкретното населено място, от което е родом ако й се осигури съответната професионална реализация.
На следващ етап, разполагайки с тези данни и анализ могат да бъдат таргетирани бизнеси, които биха имали интерес от релокация с цел намаляване на своите разходи. Към това могат да се прокарат и различни данъчни облекчения. Кметът и неговите наместници трябва да поемат ролята на медиатори като направят срещи с подбрани бизнеси и да им предложат възможност и съдействие при откриване на работни места. След това ще проведат срещи в различните университети с младите специалисти.
С усилена работа на местната власт могат да се достигнат до пресечни точки и да се даде гаранция, от една страна на бизнеса, че след инвестиция от негова страна той ще разполага с квалифицирана работна ръка, а от друга страна на младите специалисти, че връщайки се в своя роден град ще имат осигурена работа и възможност за професионално развитие. Това определено ще даде тласък на регионалната икономика. Стъпките не са трудни, но процесът просто трябва да бъде задвижен веднъж, за да започне да дава положителни резултати.
Хубавото на изложената от мен стратегия е, че тя може да бъде тествана предварително преди да бъде въвеждана. Аз може и да не съм политик, но все пак мисля, че в тези няколко реда има доста повече далновидност и решения, които могат да подобрят живота на българите, от колкото в икономическите програми и стратегии на всички парламентарно представени политически партии. Всъщност, причината да изложа тези си свои възгледи е просто, защото никоя партия не желае да представи или да извърши каквито и да било действия, за да се развива местната икономика и градовете да се превръщат в призрачни пустини.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.