Анализ на Христо Христов
От доста време споря с мои познати любители на карането на велосипед, как трябва да се придвижват и трябва ли изобщо да спазват някакви правила за движение. Наблюденията ми са, че често именно велосипедистите са най-невнимателни. Разбира се, нека не слагаме всичко под общ знаменател, но доста това е доста често срещано явление. Поводът за тази моя публикация е една снимка, на която случайно се натъкнах в социалната мрежа Facebook. Няма да цитирам име, кой я е сложил или защо.
Снимката е от велоалеята на столичния булевард Цар Борис 3. Авторът на снимката риторично запитва своите приятели какво да прави в тази ситуация, тъй като има пешеходец, който не се движи в правилната страна. Някои от коментарите под снимката са меко казано доста груби.
Някои споделят, че заобикаляйки ги критикуват, че не са на правилното място, а други признават, че при подобна ситуация минават нарочно много близко до самите хора и дори се случва да ги бутнат.
Всъщност в конкретната снимка се вижда нещо важно, няма указание коя страна на тротоара, за кой е. През 100-200 метра има нарисувани клела, но ако си пресякъл по средата и не знаеш, няма как и да разбереш докато не се сблъскаш с велосипедист. От друга страна за възрастните и трудно подвижни хора не е толкова лесно, да се метнат в страни при наличие на велосипедист.
Нека обаче не гледаме едностранно на нещата. Самите велосипедисти също имат право да отстояват тяхната позиция. Все пак изграждането на велоалеи и насърчаването на използването на велосипед за придвижване има много положителни страни. Това е и основен инструмент, с който в много страни се борят с високия трафик и замърсяването на въздуха. Излишно е да споменавам за ползите на спортната активност за здравето на хората.
От програмата на столичната община за развитие на велотранспорта става ясно, че се предвиждат до края на 2019 г. да има между 150 и 200 км велоалеи. Въпреки че това звучи внушително, не може да се съпостави с Германия, която предвижда вече изграждането на първата веломагистрала с дължина от 100 км.
Но все пак защо се стига до конфликта велосипедист – пешеходец?
Проблемът не е в нито една от страните, а в криворазбраното от чиновниците понятие за това какво е велоалея. Моделът на повечето страни е, велоалеите да бъдат изграждани като част от пътното платно. Все пак нали като се създадат условия се очаква трафикът на автомобили да се ограничи, а с това и натоварването по улиците. Ето и снимки от други страни.
И в София също има участъци, които са част от пътното платно, но те могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Тук и нееднократно медиите са констатирали друг сериозен проблем – често паркиране на автомобили на самите велоалеи. Това се случва, поради това, че общината явно няма капацитет да глобява нарушителите, а ако си вършеше работата можеше с тези глоби да се финансира изграждането на нови алеи, а не да се чака на поредния европроект или да се взима от данъкоплатците.
Масово велоалеите са изградени отнемайки от тротоарите и мястото за пешеходците. На показаната първа снимка се вижда, че явно за велоалея се брои една жълта линия по продължението на целия тротоар.
Безумията с велоалеите са фрапантни. Ето например част от велоалея на столичния бул. Гоце Делчев, който води към Южния парк и трафикът на велосипедисти е интензивен. На снимката виждате, че при наличието на спирка и велоалея, то за пешеходците не се предвижда място. Така или трябва да минават през чакащите хора на спирката, или по уличното платно или по велоалеята. Така се стига и до сблъсъците с велосипедистите. След успешното преминаване на спирката, пешеходците трябва или да се сблъскат с телефонната кабина, която не се използва от години и само се украсява с плакати или да продължат по велоалеята, където някой засилен велосипедист ще им извика „Гааааазим!“. Ако успешно се премине това препятствие се стига до улична сергия с неясен статут, която също трябва да бъде или прескочена или отново да се продължи по велоалеята. И двете страни в случая са прави. Поради безумието на чиновника нямат друг начин да се премине участъка освен пешеходците да влязат в територията на велосипедистите.
По страната обаче могат да се открият и доста по фрапантни случаи на изградени велоалеи. Във Варна например, състоянието на тротоара пред 8-ми приморски полк се е влошило след изграждането на велоалеята. Както виждате на снимката то тротоар не е останал или трудно може да се различи, че е имало такъв. Така пешеходците са постоянно принудени да минават по велоалеята и да се сблъскват с велосипедистите. Снимката е показателна за това, че явно детските колички са били най-малката грижа на чиновниците. Важното е да се усвоят парите, пък хората да се оправят някак си.
В Плевен велоалеите пък са бутафорно очертани с кофа боя и то без много вложена мисъл от къде и на къде да минат. Както се вижда от снимките, опция за разминаване на велосипедисти и пешеходци просто не е предвидена на места.
В Добрич, след ремонта на центъра на града се появи още по-безумна велоалея свършва по средата на центъра. С други думи явно се е очаква влосипедистите от тази точка да нарамят колелата на гръб и да станат пешеходци до другата велоалея.
И така защо все пак написах този текст? Искам да обърна внимание на велосипедистите и на пешеходците, че не са две воюващи страни, а просто жертви на чиновническите безумия. Конфликтите между тях са заложени в грешно изработените велоалеи и ако искат да ги решат то трябва да насочат гнева си не един към друг, а към общините поставили ги в тази ситуация. Това да бутнеш възрастен човек, защото се намирал на неправилната страна на тротоара, не е геройство или отстояване на територия, а прост канибализъм. А какво ли щеше да стане ако шофьорите на атомобили започнат да газят хора, защото са решили да пресекат не на пешеходна пътека? След като институциите отсъстват и не решават проблемите ни, то няма смисъл ние сами да си създаваме нови и нови, а просто да ги накараме да работят.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.