Анализ на Христо Христов
Само няколко дни след като поредните парламентарни избори влязоха в историята, Комисията за защита на конкуренцията излезе със становище, че няма установен картел при определяне на цените на горивата. Констатацията този път дори не изненада никого, защото вече няколко пъти комисията се самосезира и в последствие установява, че цените са пазарни. В същото време всеки един от нас забелязва как цените на големите вериги бензиностанции са заковани на точно определени нива и дори да има 3-4-5 различни обекта струпани в радиус само на 1 километър, цените на всякъде са еднакви.
През октомври 2016 шефката на Комисията Юлия Ненкова заяви пред журналисти: „Имаме безспорни доказателства за картел на горивата” и отправи заплахи към големите вериги. Прозвуча като предизборна закана, да се види, че държавата се грижи за потребителя. Но изглежда след това някой е посъветвал Комисията много да не се ежи и тя се оттегли с обяснения, че имало „ценови паралелизъм”, а не картел. С други думи цените са еднакви, ама не са картел, ами просто си приличат.
Безспорно обаче ако това решение бе излязло седмица преди вота, резултатите щяха да бъдат доста по-различни. Водената от Веселин Марешки партия "Воля", чиято политическа платформа беше именно срещу високите цени на горивата, щеше да има много по-голяма тежест и съвсем спокойно дори можеше да се бори за мястото на 3-та политическа сила. А имайки предвид, че шефката на КЗК Юлия Ненкова, е в тежка политическа зависимост от победителите ГЕРБ, можеше да увисне като водиничен камък на шията на Бойко Борисов и да повлече резултата на партията надолу. Само набързо ще припомним, че кабинетът Борисов 2 назначи самата Юлия Ненкова преди около година като пренебрегна доста по-необвързаната кандидатура на икономиската Георги Ганев. Г-жа Ненкова е бивша съпруга на Румен Ненков, който е съдия в Конституционния съд и е такъв от времето на първия мандат на ГЕРБ. Синът и пък - Александър Ненков, е депутат от ГЕРБ. Такъв е откакто е навършил 26 години, т.е. това му е основния трудов стаж в живота.
При всички тези зависимости трудно можем да очакваме независимост от един държавен орган. Но не се отчайвайте, това все пак е добрият вариант и означава, че ако се назначат читави и наистина независими експерти КЗК ще заработи. Имаме обаче и един много по-лош и страшен вариант. Освен явната момента зависимост, може просто да се окаже, че самата КЗК няма, както експертния потенциал, така и законовите норми, с които да установи картел в цените на горивата. Или изобщо какъвто и да било картел.
Цената на горивата се превърна и в предизборно острие, с което Веселин Марешки успя да прескочи 4-процентовата бариера. Предизборно ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията бе под надзора на прокуратурата и бе срещу разпространението на нелегално гориво. От тази проверка се разпространи информация, че качеството на горивото зареждано от VM Petroleum е толкова ниско, че пред закона то не се води като гориво и по този начин се облага с по-ниски данъчни и акцизни ставки. За близо 2 години работа на VM Petroleum обаче не е имало масови случаи на повредени автомобили, каквито би било логично да се случат при толкова ниско качествени горива. В някои от медиите пък започнаха да се появяват пространни анализи и изчисления как цените не можело да бъдат по-ниски от тези на монополистите на пазара и за това Веселин Марешки нарушавал някъде закона, за да продава на по-ниски цени. Е, къде точно е това нарушение вече 2 години не могат точно да определят експертите обикалящи по телевизиите и пропагандиращи, че цените на горивата са екстремно ниски.
Всъщност атаката беше насочена основно към варненския бизнесмен и не се казваше обаче и дума как и други бензиностанции могат да продават на подобни цени. Даже след появата на първите обекти на VM Petroleum във Варна монополистите свалиха цените на своите бензиностанции в района на същите нива, в опит ценово да задушат появилият се конкурент. Тогава КЗК не само не откри нищо нередно в тази ценова война, но дори и не реагира. А схемата е изпитана и от години успешно се прилага, за да се брани пазарът от навлизане на конкуренти предлагащи по-добри условия и цени на клиентите. За това и изведнъж така ненадейно, след питане на бившия депутат Мартин Иванов се оказва, че „Лукойл“ държи 92% от складовете за бензин. По този начин руската компания е в позиция, в която ако пожелае може да диктува правилата на пазара и да определя поведението на своите конкуренти в България, тъй като те са принудени да работят с нея.
А знаете ли всъщност на какви цени продава горивата Полисан, от която Веселин Марешки зарежда своите обекти? Цените са публично достъпни на сайта на компанията в интернет. Последната промяна на цените е била на 17 април 2017 г.
И така излиза, че държавата всъщност явно намира за съмнително това, че някой може да продава на по-ниски цени горива и веднага решава да го респектира. В същото време обаче същата тази държава не вижда нищо съмнително и нередно в това, че една компания държи 92% от складовете за бензин.
Както виждате от самата таблица, крайната цена на дизела е между 1,85 лв. и 1,95 лв. за литър. Тук не са включени транспортните разходи, които са 3 лв. без ДДС на километър. Имайки предвид, че една цистерна събира няколко тона гориво, транспортните разходи не оказват съществена тежест в крайната цена. При тези цени обаче не е отразена и отстъпката за количества, която прави търговеца. По този начин доставната цена на горивата пада още.
Сега нека да видим и какви са цените на горивата по бензиностанциите към дата 17 април. Дизелът е бил най-скъп в бензиностанциите на Газпром – 2,13 лв. за литър и разбира се най-евтин във VM Petroleum на 1,88 лв. за литър. Като при най-големите вериги бензиностанции (OMV, Shell, Lukoil, Eko, Rompetrol) цената варира в диапазона 2,11 лв. и 2,09 лв. за литър. С други думи с над 20 стотинки над продажната цена от Полисан. А ако от цената се извади отстъпката за количества и допълнителните печалби от съпътстващите всяка бензиностанция търговски обекти, тогава маржът вече става много голям.
Ето и някои други нелогични прояви на свободния пазар на горива. Големите вериги бензиностанции би трябвало да продават на по-ниски цени от тези на по-малките или единичните бензиностанции. Логиката е проста, по-големите обороти позволяват да се работи с по-малки маржове на печалби в крайната цена. Припомнете си тук как влязоха големите търговски вериги Била, Кауфланд, Лидъл, Тмаркет и т.н. в България. Именно тяхната големина им позволи да предложат стоките на по-ниски цени и с това да убият в голяма степен дребните квартални тъговци, които нямаха възможност да достигнат техните цени. В сектора на горивата обаче цените са едни и същи, както на бензиностанциите на големите вериги, така и на единичните обекти на определени бизнесмени. Публична тайна е, че по описаната по-горе схема с дъмпингови цени се контролират дребните и единични търгоци на горива. Всеки свалил цените бива атакуван и изблъскван от пазара от големите вериги с ниски цени.
Друг нелогичен момент при цените на горивата е, че ако те бяха толкова ниски, че големите вериги бензиностанции едвам да издеянват, те нямаше да реализират печалбите си, а работещи на загуба, отдавна щяха да са продали бизнесът си в страната и биха потърсили по-рентабилни икономики. Подобен момент видяхме с напускането на няколко чуждестранни банки страната – Алфабанк, МКБ, ОББ.
Безспорен е фактът, че ако Веселин Марешки не бе започнал изграждането на своя верига бензиностанции, цените все още щяха да бъдат концентрирани около високите нива на пазара. Интересното е, че вече и други бензиностанции следват „low cost“ стратегията на варненеца и не ги е страх също да намалят цените. Например на изхода на град Златна панега в посока Плевен, се намира бензиностанция, която е частен обект и не е част от големите вериги, на която дизелът на същия този 17 април се продаваше за 1,88 лв. за литър. Е след всичките писания, че с подобни цени се работило на загуба, как ли им излиза сметката?
И за финал нека обясним на кратко защо е важно да се съблюдава за договорки в цените на горивата. Всяка стока трябва да бъде транспортирана до съответните търговски обекти в страната. При нереално високи цени на горивата транспортните разходи нарастват, а с тях и крайната цена на продуктите за клиентите. Така скъпите горива водят след себе си и скъпи стоки.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.