Анализ на Христо Христов
Изборите отминаха и сега дойде времето на равносметките. Както обикновено в центъра на обществения интерес са социолозите. През годините представяните предизборни проучвания си извоюваха славата не на средство за информация за обществените нагласи, а като форма на реклама и опит за манипулация на бъдещия вот. Дали обаче това е така? Отговорът на този въпрос може да бъде даден от специалистите, но някак си бродещите по медиите социолози не смятат за необходимо да отделят внимание на това и да го комуникират с обществото.
И така, нека започнем с една много проста истина – социологията не е точна наука. Тя борави с извадкови емпирични проучвания. С други думи, за да бъде регистрирана определена обществена нагласа чрез проучване тя трябва да има натрупване – критичен брой хора, които да я споделят. Колкото по-малко са хората с определена нагласа, толкова по-малка е вероятността някой от тях да попадне в провежданото извадково проучване. Ето защо при малките политически формации като "Да, България", „Движение 21”, „АБВ” и "Нова Република" е много по-вероятно да се получат разминавания между данните от извадковото проучване и тези от изборите.
Тук трябва да обясним, че при емпиричните проучвания се появяват и грешки, които няма как да бъдат избегнати, тъй като представителната извадка (подбора от представители на дадена група, която е обект на изследване) никога не съответства 100% на структурата цялата група. Тя не може да представлява перфектно копие на цялата изучавана група хора! В същото време е почти невъзможно да се изучава цялата група (всички 6 млн. имащи право на глас), тъй като това би било ужасно скъпо и времеемко. И така стигаме до понятието статистическа грешка. Ако да кажем, че проучването е регистрирало, че подкрепата за дадена партия е 10%, а статистическата грешка е изчислена в размер на 2%, това означава, че точният процент се намира между интервала от 8% и 12%. Колкото по-голямо натрупване на едно мнение има в обществото, толкова по-малка е грешката и доверителният интервал се стеснява. И разбира се обратното, колкото по-малко хора споделят едно и също мнение, толкова по-малка е вероятността те да попаднат в проучването и отклонението в получените данни е по-голямо. Ето защо ако разгледаме систематизираните данни от изборите ще видим, че при по-големите партии отклоненията от точните данни са по-малки от тези на по-малките.
С това мисля, че отговарям ясно на нападките на някои политици, които обвиняват социолозите за своите провали и, които гръмко обругават представяните проучвания, че те им отреждат 1-2 процента, а те взимат 3% например. Или нападките, че социолозите подценяват или надценяват определена политическа сила, която получава на изборите 1%-2%-3% повече или по-малко.
На следващо място трябва да отбележим, че структурата на политическите нагласи на населението е силно волатилна. Като пример за това можем да дадем НДСВ, които за няколко седмици само от регистрацията на партията станаха водеща политическа сила и бяха два последователни мандата в управлението на страната, а 5 години по-късно в съзнанието на избирателите няма и помен от тях. Бързото изгряване и залязване на политически формации ясно показва, че политическите нагласи на българите могат лесно да преминат от една в друга крайност. Може би само от ДПС могат да се похвалят с дългогодишен твърд електорат, който им осигурява всеки път едни и същи нива на подкрепа. В разгара на предизборните кампании предпочитанията на голям брой гласоподаватели могат да се променят и то не еднократно. Все пак ако политиците не успяваха да убеждават и впечатляват с аргументи и лична харизма избирателите, то нямаше да има и смисъл от провеждането на предизборни кампании и дори избори, а всичко щеше да е ясно месеци преди тях. Така по времето, в което е проведено проучването нагласите може да бъдат едни, но след седмица само да се изменят. Това както казах по-горе, се забелязва най-ярко при малките политически формации. Така могат да се разместят нагласите с няколко процента, а при лошо стечение на обстоятелствата самата грешка да усили разминаването. Именно на тази тънка струна по някога свирят ПР-ите или некоректни агенции изразяващи отявлени предпочитания към една или друга политическа формация.
Друг проблем, който влияе на резултатите са гласовете на сънародниците ни от чужбина. Съществена тежест те оказват на представянето на ДПС, както и на това на ДОСТ. Тук нека вметнем само, че половината от подкрепилите Обединение ДОСТ са всъщност гласове от Турция, което прави отчитането им чрез проучване в България невъзможно.
За съществените разминавания между данните от проучванията и тези от вота отговорни могат да бъдат и самите агенции, но не защото те са ги манипулирали в нечия полза, а просто поради ниското качество на работата на техните анкетьори. Нека си го кажем на глас – никой в България не иска да дава пари за проучвания. Според международната асоциация ESOMAR в България пазарната стойност на провежданите проучвания е една от най-ниските в света. Това кара агенциите да „изпиляват” цените си до санитарните минимуми. За да илюстрирам тезата си само насоча вниманието ви към това, че до преди 5-6 години всяка телевизия използваше различна агенция за провежданите Екзитполове в деня на изборите. Последните няколко избори обаче телевизиите си правиха коалиции и използваха едни и същи агенции – Алфарисърч и Галъп. Друг любопитен факт са трудовите възнагражденията в сектора. Анкетьорите провеждащи проучванията обикновено са хора работещи на друго място и правещи интервюта за допълнителни доходи. На тях им се заплаща на попълнена анкетна карта. А цената е около 1-2 лв. и може да варира в зависимост от продължителността и сложността на проучването. Така един анкетьор може на ден да проведе не повече от 10 - 15 анкети, ако спазва всички изисквания за случаен подбор на участниците в извадката. Това прави не повече от 20 лева надница на ден. Така на месец той може да вземе около 400 лева. При минимална работна заплата от 460 лв. всеки може сам да си направи извода дали анкетьорите са достатъчно стимулирани да извършват работата си съвестно. Още повече, че тя не им е основна и заетостта им не е постоянна.
Разбира се агенциите правят контрол на работата на своите анкетьори. Но при извадка то 1000 души, то няма как да бъде направен контрол на всички анкетирани, а се прави извадка от тях. При наличие на фалшиви или не коректно проведени интервюта, то обикновено анкетьорите трябва да ги повторят за собствена сметка и да не получат заплащане за тях, което в повечето случаи реално не се случва. Контролът при големите агенции е доста по-стриктен и те залагат по-голям брой проведени интервюта, за да може при открити некоректни анкети, които се изваждат от общата извадка, обемът и структурата й да не се променят и да няма съществени отклонения в оценките.
И за финал нека кажем и дебело подчертаем най-важното – Социолозите не са врачки. Всяко едно проучване представлява снимка на обществените нагласи към определен момент, през който се провежда проучването. Какви и как ще се изменят нагласите след седмица или две социолозите могат само да гадаят. Този анализ е в по-голяма степен в полето на политолозите. Така представяйки данните от едно проучване, то имайте предвид, че те са актуални към определения минал момент, не към бъдещите избори. Журналистите и политиците обаче често в търсене на новини и пр не обясняват това и жонглират с данните от проучванията като правят свои прочит нямащ голяма връзка с коректността.
И малко преди финала нека все пак да кажем и че наистина има социолози, които откровено всички подозираме, че манипулират своите данни в определена посока. За да не назовавам имена, може всеки да провери в Уикипедия какви са били отчитаните нагласи от агенциите за политическите сили на последните няколко парламентарни избори и да види, че има 1-2 агенции, които системно дават високи резултати за определена политическа сила. За съжаление обаче,както 1-2 капки вода могат да развалят цяла каца с мед, така и тук тези агенции навличат лоша слава на целия сектор. Единствената защита от подобни манипулации са медиите, които трябва да селектират своите гости и представяните данни. Най-логично е след като дадена агенция няколко пъти подред завишава ярко резултатите на определена политическа сила, тя да не получава медийна трибуна.
Ето това е малко дълъг, но според мен изчерпателен отговор на безсмисления въпрос защо социолозите непознават изборите. Но въпреки изброените от мен по-горе възможности за изместване на реалните данни, няма и как да минем без използването на проучвания. Нека обаче се знае, че те не са астрална прогноза, а просто ни ориентират за това какви са нагласите на обществото по един или друг въпрос към конкретен момент във времето.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.