Анализ на Христо Христов
През 2016 г. видяхмe съществено раздвижване на БФБ. Положителният полъх успя да изведе основният индекс SOFIX в началото на 2017 г. до нива, до които не се беше докосвал от 8 години. Индексът завърши първото тримесечие на 2017 г. на ниво от 633.99 пункта.
Въпреки не леките години за българския капиталов пазар, броят на инвестиционните фондове не намаля през годините и през 2015 г. и 2016 г. достигна своят пик. Основен двигател на този ръст са чуждестранните инвестиционни фондове като броят им нараства съществено през последните 10 години. Управлявани средства от инвестиционните фондове в страната достигат 2.9 млрд. лв.
Проведеното 3-то проучване показа, че зад положителните резултати постигнати от акции на БФБ стои солидна основа, която позволи положителният тренд да продължи във времето. Инвеститорите имат балансирани очаквания за възвръщаемостта, която могат да постигнат, което е предпоставка да смятаме, че спекулативните средства търсещи бързи и големи печалби са много малка част от пазара. От тук се налага и изводът, че моментните цени на акциите са в по-голяма степен отразяващи реалното представяне на компаниите, от колкото балонизирани като стойност.
Инвеститорите са успели да се възползват от положителните движения на цените и да увеличат стойността на своите вложения като управляваните от тях портфейли нарастват от между 10 хил. лв. – 50 хил. лв. до 50 хил. лв. – 100 хил. лв. Апетитът за ръст осезаемо започва да нараства като се наблюдава концентрация на средства в по-малък брой акции.
Активността на търгуващите на борсата намалява като честота, но не и като брой и обем изтъргувани средства. Това ни показва, че самите инвеститори са започнали да бъдат по-селективни в моментите на търгуване и се активизират при подходящи новини.
Търсенето на алтернатива на депозтите вече не е водещ фактор за инвеститорите, а на по-предни позиции те посочват, че вложенията им на БФБ са провокирани от търсене на допълнителна дългосрочна доходност и възможност за бързо натрупване на печалби. Ако обаче периодът на ниски лихви се запази по-продължително във времето, това ще намали средната постигната доходност и ще катализира нов процес на прехвърляне на средства от банковите трезори към БФБ.
Малко повече от една трета от респондентите (39.9%) посочват, че имат подходящо образование, което им дава увереността, че притежават познания, за да търгуват на БФБ. Доминиращ фактор за натрупване на познания за инвестиране на БФБ за всички обаче е самообучението на инвеститорите. 60.1% заявяват, че сами се обучават като четат специализирана литература и посещават курсове.
Въпреки че често в медийното пространство инвеститорите на БФБ са дефинирани като изключително рационални, първото по рода си проведено проучване през 2013 г. регистрира, че наред с рационалността при вземане на решение за покупка или продажба, те се ръководят и от собствените нагласи/усещания/ предчувствия към развитието на компаниите и секторите, в които те оперират.
През 2014 г. почти половината от инвеститорите на БФБ управляваха портфейли вариращи между 10 хил. лв. и 50 хил. лв., а една пета до 10 хил. лв. Актуалното проучване през 2017 г. показва, че делът на тези две групи намалява за сметка на увеличен брой инвеститори с портфейли между 50 хил. лв. и 100 хил. лв. (13% през 2014 г. – 26.1% през 2017 г.). Това показва, че инвеститорите са увеличили своите портфейли през периодът на двете проучвания и вече разполагат с по-голям обем от средства за търговия.
Въпреки че ликвидността на БФБ през последните години се повиши значително в сравнение с периода след 2007 г., тя все още не успяла да достигне до необходимите нива, които да осигурят безпрепятствено влизане и излиза от повечето позиции на борсата. На следващо място с близки резултати се откроява група от 5 проблема, които могат да бъдат определени като взаимосвързани: пропуски в законодателството, липса на нови инвеститори, липса на ангажираност от страна на държавата, липса на разнообразни инвестиционни инструменти и липса на нови компании. Действието на тези проблема въвлича българската борса в негативна спирала и възпира рязко развитието й. Пропуските в законодателството, които виждат инвеститорите ги кара да не се чувстват сигурни в справедливостта на пазара.
През 2013 г. за първи път бе проведено проучване на Профила на инвеститорите на БФБ. Към този момент единствено то предоставя публична информация, за участниците на българския капиталов пазар. През настоящата година проучването бе проведено за трети път като основната цел бе не само да провери дали характеристиките на инвеститорите се запазват и как се е изменил профилът им през последните години. Тъй като проучването предоставя голям обем информация за самите инвеститори, то за обработката и систематизирането й в посока оформяне на конкретни поведенчески профили, през 2014 година използвах по-сложни статистически похвати като един от методите за многофакторен анализ в статистиката – клъстерният анализ. Той раздели респондентите в три основни групи, които условно нарекохме по следния начин:
- Група – „Новобранци“
- Група – „Спекуланти“
- Група – „Инвеститори“
През 2017 г. проучването показа, че изградените профили остават статични във времето, докато от друга страна самите инвеститори започват да менят своето поведение спрямо пазарната конюнктура. През 2014 г. като най-голяма се оформи групата на „Спекулантите“ – 37,0% , на следващо място по-големина се открои групата на „Новобранците“ с дял от 32,4%. Последната група бе тази на „Инвеститорите“ с дял от 30,6%. Три години по-късно забелязваме съществени изменения между групата на „Новобранците“ и тази на „Спекулантите“. Делът на първата намалява съществено до ниво от 25,5%, докато при другата се регистрира ръст до 43,1%. Това се дължи от една страна на това, че проучването отчита спад на нови инвеститори, които са отворили позиции на БФБ през последните 1-2 години, а от друга страна тези, които са били прекрачили прага на БФБ през последните месеци преди предходното проучване, са предпочели пазарното поведение на спекулантите. Групата на Инвеститорите остава стабилна във времето като дял и дори регисрира минимален ръст с 0,8 пр.п. до 31,4%.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.