Анализ на Христо Христов
Веселин Марешки извървя дълъг път от амплоато си на бизнесмен от прехода до незаобиколим фактор в политиката. Всички проучвания сочат, че неговата партия Воля ще намери място в новия парламент и ще води не лека битка за 4-та по ред политическа сила с ДПС. Все пак този текст няма предизборна насоченост и не цели нито да убеждава, нито да разубеждава потенциални избиратели в каква посока да насочат своя вот на 26 март.
Това, което ме провокира е кампанията срещу г-н Марешки и бизнеса му с бензиностанции. Миналата седмица късно вечерта в социалните мрежи бе обявено: "Изпълнихме обещаното! София, свободна си! Честито! Нашата ВОЛЯ за развитие надделя. Най-голямата бензиностанция на Балканите - VM Petroleum в "Люлин", вече работи". Предполагам, че може би е нормално след като градиш предизборна кампания върху своя бизнес, той да бъде и най-често атакуван от опонентите ти и … държавата. ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Компанията е основен доставчик на бензин и дизел за веригата на Веселин Марешки. Акцията бе под надзора на прокуратурата и бе срещу разпространението на нелегално гориво. Именно моментът, в който тази кампания бе проведена подставя под съмнение независимостта на институциите в страната и оставя впечатление, че те могат да бъдат използвани за саморазправа. Разбира се трябва да споменем и че подходящ момент за подобни акции никога няма и времето, в което е проведена е може би напълно случайно съвпадение.
От тази проверка се разпространи информация, че качеството на горивото зареждано от VM Petroleum е толкова ниско, че пред закона то не се води като гориво и по този начин се облага с по-ниски данъчни и акцизни ставки. В социалните мрежи обаче веднага се появиха коментари от редовно ползващи горива от VM Petroleum в защита на тяхното качество. Къде е истината предстои да се установи след проверките, но за близо 2 години работа на VM Petroleum не е имало масови случаи на повредени автомобили, каквито би било логично да се случат при толкова ниско качествени горива.
По - рано днес пък бе разпространена информация, че на 20.03.2017 г. в Софийска градска прокуратура (СГП) е постъпил сигнал от Централната избирателна комисия (ЦИК), за извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за политическите партии от страна на кандидата за народен представил Веселин Марешки.
По - рано днес пък бе разпространена информация, че на 20.03.2017 г. в Софийска градска прокуратура (СГП) е постъпил сигнал от Централната избирателна комисия (ЦИК), за извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за политическите партии от страна на кандидата за народен представил Веселин Марешки.
Бизнес моделът на Веселин Марешки с предлагане на значително по-евтини горива на пазара от тези на основните играчи на пазара, буди въпроси и съмнения от самото създаване на първата бензиностанция VM Petroleum. От тогава до сега в медиите излязоха какви ли не анализи по темата, които винаги завършваха с прокарване на нотка на съмнение у това до колко законен е бизнес моделът на Марешки. Още в края на 2015 г. обясненията за евтините горива на варненския бизнесмен варираха от свита до минимум надценка през съмнения за неплатени данъци и PR акция.
Още с появата на първата бензиностанция във Варна коментарите и анализите на хора от бранша бяха насочени към това, че моделът на Марешки е неустойчив и скоро ще рухне. Почти две години по-късно в страната вече има 15 обекта под бранда VM Petroleum (без най-новата в София). Отделно от това бизнесменът се похавли, че са закупени 20 нови камиона с 20 нови цистерни.
Валентин Златев, председател на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на "Лукойл България" коментира "Подозираме, че над Веселин Марешки тегне изключително тежък политически чадър". Според Марешки обаче са му правени над 20 проверки от митници, НАП, Инспекция по труда ,МОСВ и няма открити нарушения. Информация за тях може да се намери по медиите. Интересен момент е, че според анализ на в. 24 часа и базиран на информация от Българската петролна и газова асоциация, цените на които продава VM Petroleum не могат да бъдат достигнати без да се спестяват част от данъчните ставки.
В анализ от миналата седмица на в. Капитал се цитират данни, че средните месечни разходи на една бензиностанция са между 12 и 20 хил. лв. Там влизат разходи за персонал, като дори малка бензиностанция трудно може да мине с по-малко от 8 служители на месец, разходи за ток, за поддръжка на всички системи, наем и т.н. Тоест, ако няма поне 10 ст. разлика между доставната и продажната цена, и то на силна бензиностанция, която продава по 200 хил. литра на месец, един добър голям обект няма как да издържи. Според тези изчисления обектите на Веселин Марешки трябва да продават по 600 хил. литра на месец.
Щом 200 хил. литра на месец са определение за "голям" обект и се приема в бранша за "силно", то нека направим една разбивка. Това са 5 хил. зареждания по 40 литра за месец. Тук нека отворим и една скоба, че 40 литра е вместимостта на резервоарите на леки автомобили. Тези на джипове и камиони са с много по-големи вместимости, а именно те спестяват и повече средства от разликата в цените. Ако има 5 колонки (голям обект), това прави 1000 зареждания на колонка на месец. Или 35 зареждания на колонка на ден. Т.е. около едно зареждане на 40 мин. Освен с ниските си цени VM Petroleum са извести и с това, че почти на всеки обект има по 12-14 колонки. Конкретно обектът в София е с 50. С други думи с няколко прости сметки може се вижда, че Low cost моделът на Марешки базиран на по-високи обороти работи.
Анализите за това как и дали варненският бизнесмен печели от бизнеса си с горива, обаче не включват търговските обекти на бензиностанциите. Те също носят доста стабилни приходи на веригите имайки предвид, че цените на стоките са солидно завишени с поне 30% спрямо стандартните. Тези допълнителни приходи не се изключват от цените на горивата. Ако това се направи би било възможно намаление дори с повече на крайните цени.
Пак в анализ на в. Капитал от ноември 2015 г. се цитира информация, че със 100 млн. лв. могат да бъдат изградени 50 бензиностанции. Това прави инвестиция от по 2 млн. лв. на бензиностанция. Всички ние пътуваме и виждаме по различни краища на страната, че има какви ли не малки и никому неизвестни части бензиностанции. Толкова забутани и разпадащи се, че едва ли някой може да им даде оценка от повече от 20-30 хил. лв. Но те работят и успяват да явно да генерират печалби на своя собственик, който най-често не притежава повече от 1-2-3 обекта. С други думи няма как да реализира икономия от мащаба и на всичкото отгоре успява да продава на по-ниски с 2-3-4 стотинки цени своите горива.
Аз лично през изминалите почивни дни ходих до град Плевен. По пътя минах през село Златна панега. На изхода на селото в посока Плевен се намира бензиностанция, която до преди 4-5 години оперираше под бранда на Лукойл. Сега бензиностанцията работи, но вече е под друг бранд. Цената на дизела там бе 1.86 лв. за литър. Тази цена е далеч под цените на големите вериги и същата като на обектите на Веселин Марешки. Следва въпросът как един малък обект, който не е на топ локация може да продава на тези цени и да не фалира? Ако моделът на Марешки е неефективен и работи без надценка и на загуба как успява тази бензиностанция да съществува? Тя и нейните собственици обаче явно нямат за цел да влизат под прожекторите на медиите и срещу тях няма насочени атаки.
Каквото и да се пише и да се говори обаче Low cost ефектът на Веселин Марешки на пазара на горива е отчетлив. Конкурентите около обектите на VM Petroleum равняват цените си по техните, което показва че на пазара се заражда отчетлива конкуренция, а от това печелят потребителите. Остава отворен въпросът дали ако VM Petroleum затвори своите бензиностанции, тази конкуренция ще се запази или ще видим ръст и запазване на високи нива.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.