Покрай разразилата се предизборна кампания нашумя и един скандал относно кой как чете и тълкува българската история. На прицел тук бяха схващанията на учителят по история Емил Джасим. Той разбуни духовете със своите схващания за това по какъв начин е преминало турското робство. В своя лекция на TED, Джасим разказва за това че турското робство е литературен термин, а не исторически. Вглеждайки се в изворите на историята той прави прочит, че присъствието на български църкви, наличието на чорбаджии и водене на спокоен живот при плащане на данъци, не са признаци за робство или издевателство над българския народ. Най-шокиращо за масовият читател е схващането на Джасим, че по времето на цар Симеон Велики не е имало „Златен век”. Българската територия не се е разпростирала на три морета, защото държавата ни е имала много малък излаз по бреговете и ги е владяла само няколко години.
Проблемът тук според мен освен, че думите на Джасим се преекспонират политически в момента, е че той прави своите изводи на избрани от него факти, а не на база цялото. Да, определено са интересни идеите му, но удобно пропускат доста голяма част други факти като насилственaта промяна на вярата. "Кръвният данък" също трудно ще мине за литературна хипербола или пък Баташкото клане.
Това, на което акцентира е процес на покоряване на една страна от друга. Естествено, че турците няма да започнат да избиват населението от единия край до другия на страната. Те просто го използват, за да подсилват икономическтата си (със събиране на данъци) и военна (с вземане на деца за еничари) мощ. Иначе полза от това, че са завладели една територия нямат. Всичко това обаче не изключва издевателствата и зверствата над българския народ и всеки, който изяви желание да бъде свободен и да не живее по правилата налагани от Турската империя.
В основата на теориите му стоят уж исторически сведения, а не литературни произведения. Относно Баташкото клане например въчинението на Робърт Джаспър Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз“ се казва:
„Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите.“
„Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство.”
„Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.”
Продължавайки аналогично разсъжденията на Джасим можем да кажем, че България в момента изживява своя най-голям Златен век. Като част от Европейския съюз можем да кажем, че сме с излаз на няколко морета, много българи се прославят по целия свят с постиженията си в редица области, БВП-то на страната ни или това, колко сме богати, е най-голямото до сега постигано и т.н. Но всички знаем каква е реалността.
Идеите на Джасим са интересни и дръзки тълкования на исторически факти, но те само показват, че Турската империя е позволявала относително нерепресиран начин на живот на всеки, който изпълнява нейната воля и се подчинява безусловно. Това обаче не е пълната картина, а просто избрани моменти от историята поднесени в добре опакован вид.
Въпреки че Джасим не акцентира върху тези си схващания в опита си за политическа кариера, те бяха използвани от опонентите му и се стигна до там, че той смята да съди медии, които са го атакували неправомерно.
Аз лично смятам, че всеки има право да вярва в каквото си пожелае, включително и в това, че турците са били извънземни, които са искали да колонизират земята. Все пак публичното пропагандиране на подобни схващания, които изкривяват историята като поставят акценти само на избрани моменти, е вредно.
На скоро гледах едно интервю със Светлин Наков (създател на "Софтуерен университет" ООД), който каза, че дигитализацията на книгите е предпоставка за промяна на историята в бъдеще. Днес много от нас помним написаното в книгите и те не могат да се изтрият. Както се е доказало във вековете, колкото и много книга да са били изгорени, написаното винаги е успявало да се запази и да си пробие път. Когато книгите бъдат изцяло дигитализирани обаче с лекота тяхното съдържание може да бъде променено във всяка една.
Именно за това е и важно да познаваме и съхраняваме историята си. Преди няколко години от друга политическа партия се опитаха да наложат схващането, че по-българските земи не е имало турско робство, а турско присъствие. Тогава обществото реагира остро на това схващане, защото познаваше историята си. Днес остротата изглежда претъпена. След няколко години отново ще ни залеят с подобни схващания. Ако не се противопоставяме категорично, след няколко поколения историята ни може да бъде до такава степен изменена, че да се окаже, че българите от онова време са били варвари, които са избивали невинно турско население случайно преминаващо през страната ни.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.