Анализ на Христо Христов
Брой гласоподаватели подкрепили основните политически формации през 2014 г. и 2017 г.
Данните за Реформаторски блок и Глас народен, както и за Патриотичния фронт и АТАКА са сборни за 2014 г.
На първо място резултатът за ГЕРБ показа, че неуспехът на президентските избори е бил по-скоро личностен провал на кандидата Цецка Цачева, от колкото солидно отслабване на подкрепата за водената от Бойко Борисов партия. Аналогичен коментар може да бъде направен и за представянето на БСП, които след победата на Румен Радев се виждаха като безапелационна първа политическа сила.Все пак въпреки дистанцията от 6% между левицата и ГЕРБ, червените показват съвземане, но не и задържане на високата подкрепа. С други думи на Корнелия Нинова й предстои още доста работа, за да съумее да запази и увеличи постигнатото.
С всичко това се изчерпват интересните новини около победителите на изборите. Тук обаче започва и интригата между по-малките политически формации и тяхната подкрепа. Обединените патриоти очаквано успяха да победят своят най-голям опонент ДПС и да се наредят като трета политическа сила. В сравнение с изборите от 2014 г., когато АТАКА получи подкрепата на 148 262, а за ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО гласуваха 239 101 или сумарно – 387 363 гласа, на 26 март общата формация получи 318 513. Това показва, че Обединените патриоти могат да разчитат на допълнителен резерв от гласоподаватели и увеличена подкрепа в бъдеще. Последната година бе доста силна за тях и те показаха, че са готови на диалог с всички политически формации (с изключение на ДПС и ДОСТ). Именно тяхната подкрепа ще е от ключово значение през следващите седмици за съставяне на правителство. От БСП още преди изборите подадоха ръка към тях като Корнелия Нинова заяви, че тяхната програма е най-близка до поставените цели на левицата.
ДПС бяха изместени от мястото си на балансьор и не заобиколим фактор по пътя към съставяне на правителство. На предходните парламентарни избори през 2014 г. партията получи подкрепата на 487 134 гласоподаватели. През 2013 г. пък са били 400 466, 2009 г. са били 592 381. При обработени 100% от СИК протоколи в РИК за ДПС са гласували 315 976, което показва значителен отлив на гласоподаватели. Постигнатият резултат е вторият най-лош в историята на партията и най-лошият за последните 20 години. Основен фактор за това е предвожданата от бившия председател Лютви Местан – Обединение ДОСТ. Това показва, че ДОСТ вече е фактор, който отнема от силата на ДПС. Обединение ДОСТ не успя да прескочи границата от 4% като взе 2.91% и получи подкрепата на 100 481 души. Този резултат може да катализира допълнителен отлив от подкрепящите ДПС и невиждащи дълги години нейна алтернатива. Така пред ДПС стои сериозният въпрос дали ще съумее да запази своята структура или на следващите избори ДОСТ ще увеличи сериозно позициите си и ще заплаши дори да надмине резултатите на ДПС.
Източник: ЦИК
Партията на Веселин Марешки – Воля, направи много силен резултат на президентските избори, но той не успя да се запази и при парламентарните. Все пак подкрепата за Марешки бе достатъчно силна, за да му отреди място в новия парламент. И тук идват въпросителните около бъдещето на партията. Тя успява да привлече подкрепата на 145 637 и 4.15%. За сравнение на президентските избори през 2016 г. кандидатурата на г-н Марешки бе подкрепена от 427 660. Тук интересното е дали този спад е продиктуван от силната негативна кампания, която се проведе срещу бизнесмена. Тук нека припомним, че имаше редица публикации в медиите за нередности при търговията с горива на Марешки и дори ГДБОП направи внезапна проверка в един от доставчиците, с които работи варненецът. Големият въпрос е дали Веселин Марешки ще успее да запази подкрепата за партията си, тъй като този резултат при невъзможност за съставяне на правителство или кратък негов живот, на едни последващи избори, партията му може да остане и под изискуемия праг от 4%. Това може и да се случи дори и при увеличена избирателна активност.
*Данните за 2017 г. са при обработени 100% от СИК протоколи в РИК
Дясно на три скорости
Резултатите на най-изявените партии обитаващи дясното пространство не отреждат място на нито една в новия Парламент. Сумарно обаче обединенията Реформаторския блок-Глас народен, Движение Да, България и Нова република биха взели 8.45% (а може би обединението би им дало допълнителен тласък за по-висок резултат) и биха били 5-та политическа сила с възможност да изместят дори ДПС. Дали подобно обединение ще се случи в бъдеще не е ясно, защото зад него стоят интересите на прекалено много политически формации, което прави раждането на широка дясна коалиция почти невъзможно. От друга страна Христо Иванов вече отклони подадената ръка от страна на Радан Кънев.
А сега на къде?
Първи възможност за съставяне на правителство ще получат ГЕРБ. За разлика от 2014 г., когато на Борисов се налагаше да търси широка коалиция с редица по-малки формации, за да заобиколи БСП и ДПС, сега нещата изглеждат много по-добре за него, тъй като евентуална коалиция с Обединените патриоти ще му позволи да постигне мнозинство. Още след депозирането на оставката на кабинета Борисов 2, националистите показаха, че са готови за диалог и подкрепа за съставяне на ново правителство. Въпреки това Борисов има горчив опит с коалиционната формула на предходното си правителство, в което се наложи да направи редица компромиси и пое на свой гръб негативите и скандалите покрай Реформаторския блок. Съвсем възможно е да Борисов да предложи правителство на малцинството като постигне договорка с Обединените патриоти за неговата подкрепа.
При невъзможност ГЕРБ да съставят кабинет топката ще отиде в полето на БСП. От там категорично отказаха да водят каквито и да било преговори с ГЕРБ за широка коалиция. Това поставя БСП в партерна поза. Корнелия Нинова вече намекна, че е готова за коалиция с Обединените патриоти. Тук обаче двойната коалиция няма да може да разчита на превес в парламента. Дори и включването на партията на Веселин Марешки в преговорите също няма да даде необходимия брой депутати. Така за БСП ДПС се явява незаобиколим фактор, но тя пък е категорично отхвърлена за коалиция от патриотите. Така най-вероятно при провал в преговорите за съставяне на правителство от ГЕРБ, топката бързо ще премине в ръцете на Обединените патриоти. Те вече веднъж не успяха да съставят такова преди половин година, но все още не е ясно до каква степен ситуацията се е променила от тогава и дали краят ще бъде същия.
Слави има последната дума
Шоуменът Слави Трифонов вече постави ултиматум, че според него новото правителство трябва веднага да приеме мажоритарният вот и да се разпусне, за да се насрочат нови избори. В противен случай телевизионният водещ ще изрази своето несъгласие с протест пред Народното събрание. Имайки предвид, че идеята му бе подкрепена от над 2,5 млн. българи може да предположим, че той отново ще получи подкрепата им и е възможно да надигне „цунами” от протести. Бойко Борисов обяви в изборната нощ, че неговата партия ще работи за приемането на мажоритарната система, но пък едва ли ще иска бързи нови избори. Предстои да видим дали Слави Трифонов и неговият екип ще бъдат готови на компромис.
Протестни настроения обаче не липсват. Провалът на десните партии ще ги направи много по-склонни към постигане на цели чрез езикът на улицата. Вниманието им ще бъде изострено и всяка грешна стъпка на новото правителство може да се окаже катализатор за протестна вълна.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.