Анализ на Христо Христов
Навярно много от вас, колкото и да се опитват не могат да забравят старият, но все още актуален виц, за това защо в около казана на българите в ада няма дяволи – защото всеки, който се опита да излезе от него е дърпан обратно на долу от другите българи. Докладите на Европейската комисия (ЕК) по отношение на това как се справя страната в приемането на основните европейски икономически и обществени ценности, винаги са повод да си го припомним. Всеки доклад е придобил своебразен облик на библейско писание. В дипломатичния изказ на Европейската комисия всеки политик съзира похвала за своята дейност и критика към опонентите си. След публикуването на докладите помедиите започват да се появяват лица и анализи, които с пяна на устата обясняват, колко трагично е положението в България и едва ли не как страната трябва да бъде закрита или просто предадена на чужденците изкупуващи всяка педя земя от бедния народ. Често тълкованията на докладите излизат извън текстовете и отиват към научната фантастика.
Последният доклад на Европейската комисия разгледа много аспекти от икономическото състояние на страната, но някои медии избраха фокус на техния прочит да бъде финансовият сектор. Тук обаче коментарите влизаха на места в противоречие с написаното в текста на доклада, а тълкуванията манипулативно насочвани в определена посока извеждаща като основен извод, че БНБ не се е справила със стрестестовете. В доклада обаче много ясно е записано, че тези тестове и проверката на качеството на активите са потвърдили стабилността на банковата система и ЕК приема резултатите като не ги оспорва по никакъв начин.
Според анализа експертите от комисията се съгласяват с оценките за като цяло стабилни резултати на банките, но също така изтъкват и конкретните слабости. За да се изобразя нагледно критиките е използван е цитатът "Към някои институции обаче трябва да се подходи с особено внимание, като сред тях е една банка от системно значение", като тук тълкованието в някои медии е, че „явно се визира ПИБ”. На първо място никъде в изречението не се споменава конкретната банка. Системно значими са поне първите 5 банки по големина на активите. На следващо място би било изключително странно Европейската комисия да визира в това изречение именно ПИБ. Все пак след атаката срещу банката през 2014 г. и отпусната държавна подкрепа, ЕК проведе пълен одит на банката и постави я под пряко наблюдение, а от банката назначиха независим член в надзорния си съвет, който пряко да докладва на комисията за състоянието на банката и дейността на нейното ръководство. Бе изготвен и приет от ЕК план за преструктуриране на банката, в който бяха назовани конкретни точки за изпълнение. На база на този план банката прие и нова организационна структура и засили партньорство си с Международната финансова корпорация (IFC).Освен това банката погаси през 2016 г. изцяло отпуснатата държавна подкрепа от 1,2 млрд. лв. и изплати над 20 млн. лв. лихви на държавата. Като се вземат предвид всички тези неща, е странно самата Европейска комисия да изразява съмнения именно в банката, която пряко наблюдаваше именно точно в момента на провеждане на стрестестовете от БНБ.
Според експертите на ЕК банковата ни система има и определени слаби страни. Според тях 12 от 22 банки (включително две от петте най-големи) са отчели спад в капиталовите съотношения по време на стрестестовете, което сигнализира за трудности при генерирането на печалба. Разбира се перфектни системи няма и ако всяка банка нямаше свои силни и слаби страни в политиката си за азвитие всички щяха да се представят по един и същи начин.
Наравената от ЕК констатация тук обаче е в пълен противовес с представянето на банките през 2016 г., когато те регистрираха рекордни нива на печалба от 1 262 млн. лв. и отчетоха ръст от 40,5% спрямо нивата от 2015 г. От топ 5 банките в страната единствено Банка ДСК регистрира спад в печалбата си с 7,4%, но въпреки това тя отчита печалба в размер на 282,7 млн. лв., като се нарежда втора по големина на печалбата. На първо място е Уникредит Булбанк с размер на печалбата от 291 млн. лв. и лек ръст от 0,5%. Останалите банки от топ 5 регистрират доста по-големи ръстове на печалбите си - Юробанк и Еф Джи България реализира печалба от 119,6 млн. лв. и ръст от 22,7%, ОББ пък отчита печалба от 111,2 млн. лв. и ръст с 63,2%. Първа инвестиционна банка пък записва седемкратен ръст на печалбата си до 90,2 млн. лв., като преди да направи обезценките предписани й от БНБ тя достига 255 млн. лв.
Така много ясно се вижда, че критиката на експертите от ЕК не е основателна. За съжаление обаче някои медии вместо да вярват на данните, приемат написаното в доклада от експерти, които дори не са стъпвали в страната ни, като много по-точна оценка. Вместо това можеше към ЕК да бъдат зададени уточняващи въпроси на база на какви данни са направени конкретните оценки и изводи в доклада, тъй като те очевидно се разминават с отчитаното ниво на показателите. Още повече, че и в частта с оценка за небанковия сектор също се индирани конкретни разминавания и неточности по отношение на коментарите на комисията за Еврохолд. Все пак анализите се пишат от хора, а безгрешни хора няма. За да може да имаме обективна оценка за състоянието на банковия сектор в страната, би било редно тя да бъде направена в диалог между международни и местни експерти. Всяка икономика и финансова система има своите особености и все още не е измислен модел за оценка, който да бъде изцяло приложим за всички страни.
От всичко прочетено в доклада на ЕК и анализите в медиите, можем да направим няколко прости и ясни извода. ЕК се съгласява с оценките от проведените стрес тестове и проверка на качеството на активите от БНБ. Потвърждава стабилността в системата и дава препоръки как тестовете да бъдат подобрени. Всякакви други интерпретации можем да ги възприемем по-скоро като опит да се възпроизведе изкуствена сензация, за да се заяви, както казваше Николай Бареков в амлиато си на тв водещ: „Имаме новина!“. Или просто да се използва докладът за трупане на политически дивиденти и рейтинг. Нека не забравяме, че политическите формации вече официално са в предизборна кампания. Ето защо е важно за медиите да не залитат в търсене на евтини сензации, а да се придържат към обективните данни.
Разбира се за проблемите трябва да се говори не зависимо в кой сектор са те, но това трябва да се случва, когато наистина ги има, а не когато някой допуска, вярва, подозира или си мисли, че може би, както гласи старата българска поговорка – много хубаво, не е на хубаво. За да създадеш смут в система изградена и зависеща от довереието на много хора, не е необходимо или важно в нея да има проблем, а просто да убедиш, колкото се може повече хора в това. Тогава те сами създават проблем като по този начин разрушават системата и в крайна сметка всички губят от това. За нещастие подобни циреи готови да жертват стабилността на всяка система, за да задоволят личните си амбиции винаги се появяват.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.