Анализ на Христо Христов
Новите предсрочни избори чукат на вратата, а по всичко личи, че политическите партии отново не са готови за тях. След 2009 г. когато ГЕРБ успя да спечели 117 депутатски места и да състави правителство на малцинството, но разчитайки на комфорта да е много близко до мнозинство в парламента, подобен резултат не може да бъде постигнат. Изборната ротативка се завъртя вече 3 пъти предсрочно за един президентски мандат, а резултатите ясно показват, че никоя политическа партия или коалиция не може да достигне до мнозинство в парламента, за да установи стабилно управление.
Последните проучвания на електоралните нагласи не дават светлина в тунела и очертават отново некомфортни коалиции между партиите. Лявото изглежда се е съвзело и набира подкрепа след победата на президентските избори. Въпреки това от БСП се борят вече дълги години с един фундаментален проблем за тях – липсата на разпознаваеми лица. Не са много силните личности, които са широко познати сред обществото и изявени лидери. Това си пролича и на вътрешните избори, които се водиха в левицата за неин председател. Това от своя страна би намалило политическото й влияние при преминаването към мажоритарна избирателна система. Липсата на свеж кадрови потенциал също така не позволява да се осъществи прераждането на партията в очите на избирателите и да набере свеж ресурс. Обезличаването на партиите в лявото пространство е най-видно през последните 5 години. От общинските избори през 1999 г. БСП не се явява самостоятелно на изборите, а като лидер на Коалиция България. В тази коалиция влизат голям брой по-малки партии, които много малка част от избирателите познават. На парламентарните избори през 2014 БСП - лява България се явява на в коалиция с още 13 партии. Колко от вас в този момент могат да изброят имената на поне три от тях?
На другия полюс е десницата. Партиите в това политическо пространство не могат да разчитат на силна подкрепа и самостоятелно не биха влезли в следващия парламент. При тях обаче силно изразените лидери и лица се оказват повече, от колкото партиите могат да поемат и това доведе до раздробяване на дясното на редица малки политически проекти. Само последния месец бяха обявени два нови такива. Единият на бившия правосъден министър Христо Иванов, а другият на лидера на ДСБ Радан Кънев. Фокусът и на двата е върху нарастващото ниво на корупцията в страната и се препокриват в своите цели. Дори и опонентите, срещу които възнамеряват да се изправят са едни и същи. Приликите между двете формации не свършват обаче до тук. Трябва да се отбележи, че лидерите и на двете в даден момент от своята политическа кариера са били част от изпълнителната власт, но въпреки това не са се осмелили да поведат назоваваните днес битки. Въпреки гръмките обещания и високите цели много малка част от избирателите припознават формациите като изразители на тяхната воля.
Партията на Христо Иванов, която влезе в коалиция със Зелените и ДЕОС получава към момента според последните предизборни проучвания резултат от едва 1-2%, а формацията оглавявана от Радан Кънев малко над 1%. Това показва, че и двете няма да наберат достатъчна подкрепа, за да бъдат парламентарно представени. Но коалициите в дясно имат и друг дефект, който народът е нарекъл преди много години с простичко – много баби хилаво бебе. При толкова много лидери на едно място свикнали да налагат волята си, трудно могат да се предприемат единодушни позиции. В това се убедихме последните 2 години при работата на Реформаторския блок, членовете на когото много рядко демонстрираха единомислие и еднакви позиции по конкретни въпроси.
Спрямо лявото и дясното ГЕРБ стоят най-балансирани като послания към избирателите. Не обещават чудеса, а лицата им не превишават правомощията си и не се конфронтират един с друг. Те обаче носят негативите на два мандата и разочарованието на хората доверили им се през 2009 г. и очакващи „генералната” промяна в България. Партията не е в особено благоприятна позиция имайки предвид, че само преди няколко месеца отнесе звучен шамар по време на президентските избори. Бойко Борисов се опитва да демонстрира, че е разчел правилно волята на избирателите и доста по-активно и дейно от предходните предизборни кампании се включва в новата като лично обикаля и разговаря с тях. Безспорно обаче най-трудната задача на ГЕРБ ще бъде да убеди избирателите, че загубата на президентските избори е била поради издигането на слаба кандидатура, а не наказателен вот.
На този фон най-стегнати изглеждат редиците на ДПС, "Обединени патриоти - НФСБ, Атака, ВМРО" и партията на Веселин Марешки – Воля. Докато ДПС продължават да държат изкъсо своите избиратели, другите две формации са открили печелившите послания и действия, с които да впечатляват избирателите. Тези избори обаче ще бъдат изпитание за политическата формация на Лютви Местан ДОСТ и обединението й с партията на Касим Дал. "Обединение ДОСТ – НПСД" ще се изправи в челен сблъсък с ДПС. На президентските избори ДОСТ подкрепи Цецка Цачева, докато опонентът им ДПС застана зад Румен Радев. Въпреки че резултатът ни е известен на всички, интерес събуди факта, че в подкрепа на Цачева масово гласуваха изселниците в Турция. Това показа, че ДПС започва да губи част от своите позиции в Турция. Касим Дал също е добре приет от турското управление. По отделно двете партии нямат шанс за влизане в следващия парламент, но заедно могат да извоюват своето място в него. Преминаването им на четири процентовата бариера обаче ще е силен знак, че хегемонията на ДПС върху електората им е към своя край и силно ще разклати позициите на партията влизаща многократно последните 25 години в амплоато на балансьор на властта.
По всичко личи, че към момента потенциал да заемат овакантената позиция има коалицията "Обединени патриоти". Продължителните години на мъчително разделение в политическото пространство, измориха избирателите. Ето защо обединението между трите най-ярки националистически партии катализира подкрепата за тях. Разбира се тук също така не трябва да изпускаме и факта, че само те предлагат конкретни и бързи мерки срещу надигащите се конфликти с бежанците.
По всичко личи, че към момента потенциал да заемат овакантената позиция има коалицията "Обединени патриоти". Продължителните години на мъчително разделение в политическото пространство, измориха избирателите. Ето защо обединението между трите най-ярки националистически партии катализира подкрепата за тях. Разбира се тук също така не трябва да изпускаме и факта, че само те предлагат конкретни и бързи мерки срещу надигащите се конфликти с бежанците.
Веселин Марешки пък залага основно на дела, а не на поемане на безброй политически ангажименти и много думи. Това към момента му отрежда сигурно място в новия парламент. Преди да обяви своя политически проект, той започна да изгражда верига бензиностанции VM Petroleum и превърна в умел ПР разликата в цените, на които работи спрямо своите конкуренти. Политическата версия на библейската история за Давид и Голиат се харесва на българския избиратели. Всъщност автомобилната тема се оказва доста печеливша политическа стратегия в страната ни. Нека припомним и че ГЕРБ дълго време (,а и все още) построяваха своите предизборни послания на база строителството на пътища и магистрали. Друга важна особеност при политическия проект на Марешки е, че от запътилите се към изборите, той единствено има възможност да въведе нови лица в политиката. Те за момента остават неясно, но с навлизането в предизборната кампания предстои да чуем и техните имена. Правилният подбор на доказани експерти, които се ползват с обществено доверие може да увеличи очакваната подкрепа за партията му.
Колкото и анализи обаче да правим на предизборна тема, резултатите ясно показват, че влизането от избори в избори не дава достатъчно време, за да се случи така желаната промяна в политическите нагласи на българина. Дори и след тези избори възможността да бъде съставено работещо правителство клони от нула към безкрайност. Единственото обединение, което може да гарантира относителна стабилност по отношение на политическата обстановка е това между ГЕРБ и БСП, но различията им изглеждат в момента непреодолимо големи, а времето твърде кратко, за да бъдат преодолени. Друг възможен сценарий е обединението на двете най-големи партии да бъде под натиска за приемане на резултатите от проведения референдум с цел преминаване към мажоритарна изборна система и отново разпускане на парламента и нови избори до края на годината. Дали това ще доведе до стабилно правителство не е ясно, но по всичко личи, че избирателите вече са се изморили от влизане от избори в избори.
Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.