Цяла седмица
драмата на южната ни съседка подхранваше въобръжението на родните журналисти,
експерти, коментатори и клюкари. Темата за съдбата на Гърция се обсъждаше във
всяка кръчма. Все едно влизаш и си я поръчваш небрежно между лютата ракия и
шопската салата. Какво се случва в Гърция? Как това ще ни засегне? И какви ли
не още въпроси мъчеха главите на родните „мозъци“.
Всъщност, а дали
преди 2 години гърците са си задавали тези въпроси, когато страната ни бе
залята от масови протести и нямаше стабилно правителство? Не, естествено. Не се
вълнуваха, не защото са „коне с капаци“, а защото това си бяха наши проблеи,
които засягат единствено и само българския народ. Колкото и да си блъскат
главите гърците, те няма да променят нещата или да ни накарат да взимаме
правилните решения. Всеки сам носи своя кръст. Въпреки това, всички медии
смятат, че гръцката драма е темата, която вълнува всички българи и ни я налага
от сутрин до вечер. Покрай нея всички родни новини някак си избледняват и все
едно не са се случили. Това показва за пореден път, че за медиите в България
новинарският поток се определя само от негативните новини. Колкото по-лоши,
толкова по-добре. Хубави неща не се случват в България.
Никоя медия обаче
не обърна внимание на няколко интересни технически подробности около гръцката
епопея. Насроченият референдум. Как така в България като се заговори, че трябва
да се правят референдуми и да се облекчи начинът на тяхното предизвикване,
веднага се създава отпор. Ама не може така, защото насрочването на референдум е
сложно и продължително във времето действие. Поне 2-3 месеца са необходими за
национален референдум. Е добре де, ама как така гърците могат да организират и
проведат легитимен референдум само в рамките на 5 дни, а в България не може?
Гърците притежават някаква много по-специална техника от България ли?
Вторият аргумент,
с който беше отхвърлено облекчаването на референдумите бе, че това е много
скъпо и ако се предизвикват постоянно референдуми това може да доведе и до
бюджетен дефицит. Хубаво, ама как пък фалиралата Гърция, която няма пари да си
плаща дълговете може да си позволи да финансира референдум, а България, която е
със завидно стабилни бюджетни показатели и генериран излишък, няма пари?
Друг аргумент бе,
че трябвало да има информационна кампания поне месец, за да може хората да се
запознаят с аргуентите за и против на един референдум. Въпросът, на който
гърците трябваше в неделя да отговорят бе: "Трябва
ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската
централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25
юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение?
Първият документ е озаглавен "Реформи за приключване на настоящата
програма и след това", а вторият е "Предварителен анализ на
устойчивостта на дълга". Дали според Вас всички гърци са се запознали
с този проект за споразуение? Дали са го изчели щателно и са изслушали мъдрите
им анализатори? Не, естествено. Е, тогава за какво гласуват? Отговорът е много
прост – защото имат какво да кажат по темата и имат правото да го направят.
Всъщност колкото и да го изместват, реалния въпрос е „Подкрепяте ли правителството на Сириза?“ На гърците не им трябва
толкова много мислене и чудене, за да си кажат мнението.
Все интересни
въпроси, на които ако се отърси от гръцките драми, си заслужава да се помисли.
За сега обаче изгледи за това няма. Медиите ни предават пряко зрелището в
Гърция и масово ни обясняват как случващото се там е по-важно от това в
страната ни. „Яще салата, сърбайте ракия и се радвайте, че има по-зле от нас,
вярно с много по-висок стандарт на живот.“
Ако някой обаче
си мисли, че напрежението в Гърция ще спре след проведения референдум жестоко
се лъже. Мненията „ЗА“ и „Против“ са толкова полярни, че при повторно проведен
референдум резултатът може да се обърне. Ето защо на референдума няма да бъде
легитимирано никое решение. Недоволни винаги ще има и те ще викат силно.