„Е, писна ми!” възкликна в припева на едноименната си песен, рап изпълнителят Спенс преди малко повече от десетилетие. Песента бе неговият своеобразен бунт срещу заобикалящата ни реалност. Срещу беззъбата съдебна система и извратената форма на демокрация, която се налага последните години. Срещу свободията и необходимостта ако искаш да живееш, а не да преживяваш да бъдеш бандит.
Една държава с общ език
един народ не с една идея!
Днес на все повече хора душата им крещи „Писна ми!” срещу безброй многото години, през които са им налагали да бъдат такива каквито някой друг иска. Днес те искат съдбата им да бъде в техни ръце, защото най-добре от всеки друг знаят какво е най-добро за тях. „Писна” им да ги делят, на леви и десни, на турци и българи, на столица и друга България, на пенсионери и млади.
„Сам решаваш, багажа стягаш и заминаваш
но в случай че оставаш бъди пасивен.”
Българските граждани не искат повече да бягат. Не искат повече да са далеч от близките си. Не искат и вече да бъдат пасивни. Смятат, че е нормално всяка страна да може да предостави минимални условия на живот, а не на преживяване. Смятат, че е нормално парите от техните данъци да бъдат харчени прозрачно и в техен интерес. Не могат да разберат, след като системата работи добре, защо единици са облагодетелствани от нея, а масата мизерства. А след като не работи, защо се наливат пари, а промяна няма? Защо дрипави некадърни и необразовани бандити стават народни представители, а след това забогатяват незнайно как? Хората виждат случващото се пред очите им и искат да го променят. Колкото и да им се обяснява, че това е мираж, те са готови повече от всякога да стигнат до край.
Преходът не е завършил. Той всъщност започна, за да създаде някаква уродлива икономика, която на външен вид, хем да бъде свободна и пазарна по дефиниция, но същността й да си остане обвързана с държавата. За никого вече не е тайна, че за да развиваш успешен бизнес в България трябва да си погален от политиците. За никого вече не е тайна, че ако си успешен бизнесмен в България, неминуемо политическата класа ще почука на вратата ти, за да те направи насилствено част от кръга или … ще работи активно за фалита ти. Корупцията се превърна в мазната грес, с която се задвижва машината политика - бизнес. Депутатите не коват закони, а изпълняват задкулисни поръчки, за унищожаването на конкуренти в конкретен бизнес сектор. Магистратите вместо да прилагат законите в полза на обществото, търсят вратички в тях, за да ги заобикалят в полза на определени интереси или своите лични.
В песента Спенс има един въпрос:
И от богат ще станеш ли беден,
щом разваляш общия пъзъл,
без значение докъде нареден?
Едва ли някой от хората срещу, които се протестира биха дали положителен отговор. Те са готови да разрушат страната, но да вземат насилствено това, което са решили, че им се полага. Те знаят, че си отиват, но не искат да признаят истината, защото това ще е краят за тях. Краят на порочната уродлива система, която са изградили. Ето защо предпочитат да си живеят в реалността, която сами са си изградили. Естествено, че всичко в системата ще е наред, след като техните собствени деца не живеят в България, не учат в българските училища, не ходят на почивка в България, не използват болничната помощ в България, практически нямат досег до тази система, за да разберат сами как тя (не)работи.
Ето защо отричат случващото се на улицата. Предпочитат да продължават да го игнорират с мнението, че всичко е платено и нагласено. Вярват в това, защото те самите са готови да го приложат, за да се докопат до властта. За тях няма нищо ценно и свято, думите са изпразнени от съдържания. Нямат морал нито ги е срам. Редица народни представители от БСП сами се обявиха за оставка на правителството и избори, но не подкрепят думите си с дела и не декларират нито желание за разграничаване от парламентарната група на левицата, нито такова да напуснат уютните си депутатски банки.
Безочливо е поведението на управляващите, които са застинали в годините преди демокрацията. Не е нормално в една съвременна държава, политиците да взимат властта с измама, да управляват в тайни договорки и да смятат, че обществото трябва да мълчи. Не е нормално и политолози и политици да показват цялостно неразбиране за това какво е гражданско общество и да го възприемат като политическа партия опонент. Хората на площада не искат да бъдат политици, а просто политиците да работят в интерес на народа, а не в техен личен или задкулисен. Не е нормално, да има медии, които да се опитват да изкривяват истината в полза на едни или други интереси. Не е нормално, когато си лазил по корем под народната любов, да твърдиш с гордо вдигната глава, че всичко е измислица и те харесват. Не е нормално властта да е фикс идея. Не е нормално да те бият докато ти обясняват, че такова нещо не се случва. Не е нормално и за това и аз искам да изкрещя:
Писна ми от всичко
най-вече от играта дребна
Писна ми да се крия и дебна
и да вярвам че ще дойде моя час,
когато своя удар ще направя и аз.
Нагло е месец и половина да оставаш глух и сляп за това, което се случва под носа ти, докато в същото време целият свят говори за него. Колкото и да е неприятно, истината е, че ако не бяха камъните и кръвта по главите на протестиращите, „керванът щеше да си върви, а кучетата да си лаят”. Не може да искаш, да се запази протестът мирен като демонстрираш арогантно малодушие към него – „Протестирайте си, ама да е по тихичко, че да не ни нарушавате седянката!”.
Управляващите умело повтарят думите на либийския диктатор Муамар Кадафи, който казваше на разгневените хора, че той трябва да остане на власт, че протестите срещу него са финансирани от вън и искат да прокарат чужди интереси, а ако той падне бъде свален, страната ще рухне под тежестта на хаоса, който ще се създаде. БСП със страшна сила върви към своята политическа смърт и го знае, но не иска да го повярва, защото ще разбере, че тя вече е умряла.
Въпреки че в края на песента лирическият герой заключава под натиска на заобикалящата ни съвременна реалност:
и затова съм открит,
по-добре ми е да съм бандит!
то протестиращите залели улиците на София застават с гордо вдигнати глави, че не са се пречупили под фалшивите ред и законност. Готови са да се борят с кръв срещу въоръженото до зъби статукво, за да извоюват своето утре, в което ще могат да виждат нормалността навсякъде и ще живеят добре, защото не са бандити.