Назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС бе може би не точно капката, която преля чашата на търпението на гражданите, но банановата кора, на която се подхлъзнаха управляващите, заслепени от собствената си самозабрава, че България днес е същата като тази от преди 8 години, когато отново БСП и ДПС редяха правителството.
Най-логичен изход от моментната ситуация изглежда оставката на правителството и насрочването на нови избори. Това обаче няма да реши проблемите в политическата система, които вече са очевадни и за децата в детските градини. Новите избори няма и да приберат всички протестиращи по домовете им, а просто ще спечелят време за политиците да се прегрупират и да бранят с още по-голям устрем статукството, което сами създадоха през годините на демокрация. Една част от протестиращите са на площада, защото търпението им срещу наглостта и безочието на политиците се е изчерпало, други защото пазят неприятни спомени за редица случаи на национална безотговорност на левицата, трети искат нов изборен кодекс, четвърти, защото им е писнало в животът им всичко да се повтаря и да живеят все по-зле, докато други забогатяват и т.н. и т.н. Именно пъстротата на протестиращите няма как да има еднозначно и просто решение. В моментната ситуация новите избори ако отново не ни изправят в патова политическа ситуация, ще доведат на власт правителство, което само преди няколко месеца също бе изметено от улицата. Нова алтернатива, която да консолидира гласовете на така наречените непредставени в парламента, липсва.
Това което показаха хората с протестите си обаче, бе силен шамар за политическата класа. Видя се ясно, че суверенът вече не спи, а е тук и ще защитава правата си. Ще изисква и ще наказва. Хората вече не са онази маса, сред която политиците слизат по време на избори и след това захвърлят като стари обувки. Хората ясно показаха, че всяко политическо решение трябва да бъде съобразено и одобрявано от тях, не кулоарно и обслужващо съмнителни интереси. Именно това е гигантската крачка към нормалността, която то години трябваше да бъде направена. Днес няма значение, кой ще управлява, защото всяко действие в ущърб на обществото, ще бъде наказано. Днес това го знаят вече и политиците и избирателите.
Има ли вариант обаче хората да се приберат по домовете си, а правителството да се стабилизира и да започне реално да работи?
Всъщност има няколко стъпки, които могат да доведат до стабилизиране на страната и туширане на обществения гняв.
1) Оставката на Делян Пеевски като ръководител на ДАНС е задължителна стъпка;
2) Правителството трябва да покаже, че работи независимо и не изпълнява задкулисни интереси. Това задължително минава през освобождаването на Делян Пеевски като народен представител, какъвто е и законът в момента. Всеки опит за нагаждане или промяна на закона, за да се спаси един човек събрал цялото обществено недоволство и компрометирал се не еднократно, ще умножи хората по улиците;
3) Оставка на Сергей Станишев. След като на няколко пъти в петък се опита да убеди гражданите да не протестират срещу абсурдното назначение на Делян Пеевски, за да може да се запази стабилността в страната, сега е време лидерът на левицата сам да подаде оставка именно в името на стабилността. Самият той натрупа много негативи след като през 2009 г. БСП бе изпратена от властта с „камъни и тояги”, а днес политическите му решения върнаха столетницата към един от най-тежките й периоди, а именно да получат членовете на партията отново етикетът „червени боклуци”. След онези мрачни дни от 1997 г. на БСП й бяха необходими 10 г., за да успее да възстанови част от загубеният си авторитет. Оставката на Станишев ще отвори нови хоризонти и ще даде възможност за стабилизиране на правителството. Най-подходящ нов лидер на партията в момента ще бъде премиерът Пламен Орешарски. С този ход, Орешарски ще се легитимира пред гражданите като независим и ще разсее съмненията, че е кукла на конци изпълняващ задкулисни интереси. Този ход обаче ще бъде плод на сложен политически гамбит, тъй като Пламен Орешарски не е член на БСП, а според вътрешния правилник на партията са му необходими 2 г. членство, за да може да се кандидатира за лидер. Това поражда въпроса дали столетницата е готова да задържи властта с промяна на своите собствени правила или ще се опита да постигне същото с промяна на законовите рамки на страната. Георги Първанов вече даде заявка, че "иска главата" на Станишев, но и при неговото избиране, съмненията за кукловоди ще останат.
Тези три хода могат да доведат до стабилизиране на общественото недоволство и да осигурят картбланш за правителството за работа. Разбира се всичко това има и своето условие – действията на правителството трябва да бъдат премерени, дискутирани в обществото и най-важното ясно обосновани. Всеки намек за задкулисие отново ще напълни площадите с гневни граждани.