През миналия месец НСИ и БНБ изнесоха редица положителни данни за възстановяване на икономиката на страната. Според правителствените политики, точно те са и в основата на повишаване на чуждите инвестиции в страната. По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари – април 2012 г. възлизат на 407.2 млн. евро (1.0% от БВП), при 63.2 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – април 2011 г. Основен тласък в обема ПЧИ бе даден през месец март, когато се регистрира увеличение на приходите от еврофондове с 437 млн. евро. Отбелязвайки тази малка подробност картината на увеличаване на инвестициите отвън се променя от положителна в отрицателна.
Основен индикатор за интереса на чуждестранни инвеститори към икономиката на една страна е свободният пазара на нейната борсова търговия. Желанието на всеки инвеститор е свързано с увеличаване на неговото състояние. С други думи инвестирайки в една страна, той очаква да получи по-висока възвращаемост от вложените от него средства, която да надвишава колкото е възможно повече размера на инфлацията. Инвестирането в бизнес може да се извърши най-общо по два начина. Първият е традиционното основаване на компании в страни, които са с перспективен пазар или стратегически добре разположени за конкретен бизнес. Другият начин започна да се налага все повече и повече като предпочитан от инвеститорите. Закупуване на акции от компании, които имат силен потенциал за развитие. Предимствата за чуждите инвеститори са много. На първо място така те лесно могат да се сдобият с бизнес в определена страна, без да е необходимо да минават през скъпо струващата им бюрократична машина на местните правителства. Не е необходимо да чакат с години, за да построят собствена фабрика или компания, а я придобиват за един банков превод време. И най-важното, акциите са ликвиден актив, който те могат лесно да препродадат и напуснат бизнеса ако решат или им се налага. С други думи, борсата осигурява бърз вход и изход към една икономика. Дори инвеститорите, които са решили да инвестират в собствен бизнес в конкретна страна, първо „опипват почвата“ като придобиват малки пакети акции в интересни за тях компании, за да наблюдават какви са условията за бизнес и да могат да направят правилна преценка, дали, в какво и колко да инвестират в конкретната страна.
От казаното тук може да се види, че преди да бъде регистриран ръст в ПЧИ в България, той ще бъде индикиран месеци преди това от нарастване на борсовите индекси. Една кратка справка на моментното състояние на БФБ обаче ни кара да бъдем по-скоро песимисти в очакването на скорошно възстановяване на потока ПЧИ в България.
Графика: Ръст / спад от началото на годината
Източник: http://www.bespokeinvest.com/
На графиката ясно се вижда, че българският капиталов пазар се е понижил от началото на годината с (10,1%). Това ни отрежда място сред най-зле предствящите се пазари в света. В тази група компания ни правят технически фалиралата Гърция и бързо настигащите я Италия и Испания. Всъщност тези данни показват подобрение, тъй като месец преди това пазарът ни е бил на по-лоши позиции. През последните 4 години средно дневните обороти на БФБ спаднаха с над две трети, а ликвидността на пазара бе почти изцяло задушена. Апатията, с която гледат инвеститорите на българския пазар не потвърждава очакванията на правителството, че само със стабилна макроикономическа рамка ще бъде реализиран ръст в ПЧИ. Въпреки че страната премина през икономическата криза с леки ожулвания и е една от малкото страни в ЕС със стабилни фискални показатели, инвеститорите я оценяват като също толкова неперспективна, колкото високорисковите и почти фалирали икономики на други страни.
Новините от последните 2 седмици ясно показват защо само изпълнението на определени норми за стабилност не едостатъчно за чуждите инвеститори, за да извадят икономиката на България от кошчето на техните провалиени проекти. На първо място съдебната система избълва редица спорни решения: оневини бизнесмена Христо Ковачки за окриване на ДДС в особено големи размери, невинен получиха и магистратите облагодетелства ли се с държавна собсвеност на безценица чрез измама, невинен се оказа и лобистът, който можеше да назначава и уволнява кадри в съдебната система – Красьо черния, обвиненията за злоупотреба и присвояване на служебни средста на Вальо топлото също се оказаха не състоятелни и т.н. Съмненията в качеството на съдебната система са достатъчно основателна причина, за да бъде отблъснат всеки чужд инвеститор от страната. Все пак никой не инвестира в страна, в която може да се окаже ограбен и след това виновният да бъде постановен за невинен и всичко това да стане по поръчка законно.
Протестите блокирали столицата разкриха друга слабост. От една страна или правителството предприема прибързано гласуване на закони, които не е обмислило добре как ще повлияят в бъдеще или се огъва в решенията си при всяко събиране на повече хора на едно място. Тук отново идва въпросът, кой би инвестирал в страна, чиито закони се променят често, не обмислено и под нечий натиск.
Третата случка бе изявлението на собствениците на торовия завод Агрополихим, че ще преместят производството си извън страната и ще освободят 1 100 заети. Причината е, че за да продължи работата си заводът трябва да построи депо за отпадъци, но държавата бави вече 8 години разрешението за това. След като се стигна до медийното отразяване на случая необходимите документи, за които предприятието чака с години, бяха разписани още на следващия ден от министъра на земеделието Мирослав Найденов. Административните чиновнически спънки, породени от незнание и нехайство (или просто опит за натиск и прокарване на интереси) не са привлекателни за никой, който иска да развива бизнес в страната.
Само тези три фрапиращи нарушения са в състояние да обезсмислят всички усилия за постигане на макроикономическа стаболност на страната и я изпращат в графата junk на инвеститорите. Ако правителството, както казва само, иска да повиши притокът на чужди инвестиции в страната, трябва да обърне повече внимание не само на цифрите, а и на качеството на правене на бизнес, което предлага.