По своята същност яйцето е дом. Докато протича процесът на развитие на зародиша и оформяне в пиле, черупката го предпазва от света, за който все още не са готови. Най-черният ден за яйцата обаче настъпи, когато човекът счупи черупката и опита съдържанието. Оттогава те присъстват под различна форма в неговото меню. За българите те са заемали централно място през годините на натуралното стопанство поради вкусовите си качества и лесното им отглеждане. Ежедневието на съвременния българин вече е далеч от самостоятелното отглеждане на кокошки, които да снасят яйца. Промишленият свят го е научил, че в магазина може да открие колкото иска яйца, които да заплати с част от дневната си надница.
Традицията да се боядисват яйца на Великден често се използва за злоупотреба и спекулиране с цените от страна на търговците на пазара. С наближаването на празника цената се покачва на равно с нуждата – ако искаш да празнуваш, както традицията повелява, трябва и да си готов да заплатиш по-висока цена за това. На това масово се разчита от страна на търговците, за да превърнат дните преди празника в едни от най-доходоносните в годината. От друга страна спекулативното изкуствено покачване на цените без то да бъде пазарно обосновано е престъпно деяние според законите на страната и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да следят за това потребителите да не бъдат изнудвани спекулативно в търсене на по-големи печалби, реализирани не на пазарен принцип, а под формата на изнудване.
Всяка година с наближаването на Христовото възкресение държавата, медиите и потребителите започват закани срещу спекулативно вдигане на цените. Играта на непрестанно дебнене на търговците и производителите започва. Политиците започват да успокояват обществото с масирани проверки, след които би трябвало да се налагат санкции. И така докато не премине празника и всички се успокоят, а животът започва да тече нормално.
И тази година фиаското с цената на яйцата не подмина празника. В началото земеделският министър Мирослав Найденов се подведе под натиска на производителите и без да прецени ситуацията спря вноса на яйца от Полша, които са на по-ниска цена от родното производство. След липсата на евтини яйца и алтернатива на доставяне на пазара цената започна да расте. Към оправданието за по-високо търсене и ограничено предлагане се калкулира и европейската директива, според която яйцата в ЕС трябва да бъдат снесени само от хуманно отглеждани и щастливи кокошки. Това от своя страна оскъпява разходите за производството. С тази теза редица експерти, производители и търговци се опитаха да докажат, че цената на яйцата не нараства поради спекулации, а е реално обоснована. Освен министър Найденов, в успокояването на нацията се включиха вицепремиерът Симеон Дянков и дори самият премиер Бойко Борисов, които преговаряха с производителите и ходиха лично да проверяват стойностите на цените в магазините.
Какво обаче всъщност се случи? Сред създадената суматоха трудно можеше да се открие пробойна във версиите, оправдаващи поскъпването. Няколко месеца след това обаче цените говорят сами за себе си. Според представените от НСИ данни за месечното поскъпване на основните хранителни стоки се забелязват интересни аномалии.
Графика: Динамика на цената на яйцата по месеци през последните 4 години*
*Показаните изменения са процентен ръст/спад в цената на месечна база
**Липсват данни за месеците октомври и ноември 2011 г.
Източник: НСИ.
Движението на цената на яйцата за последните 4 години показва, че през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. цените са нараствали с минимални темпове почти всеки месец, с което се избягва шоковото поскъпване преди великденските празници. Малко след тях през май и юни цените претърпяват дълбока корекция, с което пазарът стига до равновесна цена. Високият скок в цената на яйцата през 2012 г. бе мотивиран от производителите с необходимостта от допълнителни инвестиции, с които да се спазят нормите на европейското законодателство за хуманно отглеждане на кокошки. Всъщност преустройството на новите домове на кокошките не е начинание, което може да бъде извършено за ден или два преди влизане на закона в сила, а изисква повече време. Именно затова трудно може да бъде фактор, пораждащ рязък скок в цените в деня след влизане в сила на закона. Производителите от друга страна са информирани за новите изисквания месеци преди това, за да им се даде време да ги изпълнят. Графиката с динамиката на цените показва, че пазарната стойност на едно яйце е започнала да се увеличава от края на миналата година. Без да има определени фактори, пораждащи началото на ръста тогава, той може да се възприеме просто като калкулация в цената на налаганите преустройства. Казано с други думи, налице са основателни съмнения, които ни карат да смятаме, че новите домове на кокошките са били вече платени от потребителите преди рязкото повишаване на цените и то самото все повече заприличва на спекулация на пазара.
Друга причина, поради която може да се допусне това, е че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през 2008 г. направи анализ за периода 2002 – 2007 г., в който разгледа два основни пазара: производство на яйца и производство на пилешко месо. На база на него КЗК наложи санкции от общо 293 000 лв. на производители на яйца и пилешко месо за забранени споразумения. С други думи предишните провинения на производителите дават също основателни съмнения за проверка на пазара. Тук можете да прочетете пълния текст на постановлението.
Странно, но нито КЗК, нито КЗП реагираха на подскочилите цени. Техните ръководни органи повярваха на производителите и търговците, че цената на яйцата е справедлива. Не бе изготвен и технически анализ, който да докаже обосновано поскъпване. Както виждаме от графиката, те се оказват заблудени, както и всички ние. След огромния ръст на цената през март последваха месеци на дълбоки спадове, което реално води до цени по-ниски дори и от тези през месец декември 2011 г. (от когато имаме данни за поскъпване).
Едно от възможните обяснения на това странно мълчание от страна на компетентните органи, съблюдаващи за развитието на свободния пазар и бранещи интересите на потребителите е подхлъзването на правителството. Производителите и лобитата във властта около тях успяха да прокарат и наложат своите виждания за това колко трябва да струват яйцата. След намесата на самия министър председател в конфликта, комисиите вместо да си свършат работата, предпочетоха да замълчат, за да не се окажат в конфликт с властта. По-страшното в случая обаче не е цената на едно яйце. Опити за спекулация винаги ще има. Опасното е, когато властта се окаже подвластна на лобита, защитаващи определени икономически интереси. А това не само я злепоставя, но и й пречи да върши това, за което е избрана – да работи в интерес на народа. Ако тези действия не се прекратят, потребителите ще продължават да живеят затворени в изкуствена черупка, издигаща преграда между тях и принципите за свобода и конкуренция на пазара.