Може би най-споменаваното име вчера бе Киро. ТВ водещ и блогър, той написа в своето лично пространство в интернет какво е преживял преди броени дни. Описа как в опита си да направи забележка на популярния оперен певец и телевизионен водещ Юлиан Константинов, е получил юмрук в лицето. Случката взриви социалните мрежи.Тихи и обвити в своите неразбираеми за повечето хора проблеми, когато решат да бъдат активни, няма сила, която да ги спре или да може да ги контролира. Именно това е и причината все повече компании и политици да им обръщат активно внимание и да се съобразяват с тяхното мнение - страхът от ударната вълна, която могат да създадат в обществото. Зараждането й е непредвидимо, но мигновено. Всичко се случва толкова бързо, че дори и тя да не бъде насочена в правилната посока, ще помете всичко по пътя си още преди да бъде ясна истината, а след това вече нищо няма да има значение.
Следящите активно социалните мрежи си спомнят как публикациите за митниците на друг блогър и журналист – Еленко Еленков, доведоха до намеса на вицепремиера Симеон Дянков и до промяна в политиките на страната. В началото на годината се появи и друга публикация, която разпали социалните мрежи. Тя бе по повод на проведената акция от полицията срещу семейство Начкови. Авторката Павлина Паунова, също блогър и журналист, представяше от първо лице приятелството си с въпросното семейство. Постът, публикуван в нейния блог „System of errors”, описа случая как трудещи се в собственото си магазинче ден и нощ, за да изкарат пари за насъщния са брутално пребити от полицията по погрешка. Родните барети пребиват семейството уж по подозрение за продажба на цигари без бандерол, а намира само 2 кутии. Това бе достатъчно, за да взриви социалните мрежи и недоволството на хората. Всъщност след проведено разследване се оказва, че историята не е точно така, както бе представена. Семейството от години се занимава с търговия на цигари без бандерол, има редица сблъсъци със закона и полицията зад гърба си и само щастливата случайност, че е нямало нелегални цигари в дома им в конкретния момент, ги спасява. Обвиненията в полицейски произвол и насилие също се оказват безпочвени след като се намират и видео кадри на въпросната случка. Развръзката обаче нямаше тези мащаби, които получи първоначалния бум на образа на отруденото семейство и лошата полиция, която бие.
Именно това отключва и историята на Киро - образите. Големият, висок над два метра, известен водещ, каращ черен джип и паркирал неправилно срещу малкия, слаб, имащ активна гражданска позиция, младеж с очила. Класически лошия образ, с който всеки ден сме свикнали да се сблъскваме по улиците и класическия образ на младеж, искащ да направи родината си по-добро място за живеене. Допълнителен щрих към историята добавя и случайността на съдбата, в която Юлиан Константинов е водещ на телевизионна игра, наречена „Аз обичам България”. Историята на Киро просто се явява повода, за да се отключи едно обществено недоволство срещу богати и известни лица, които са дали много причини за това със самочувствието си на безнаказаност поради финансовите си възможности и положението си.
Историите описани от Киро и в последствие от Юлиан, изглеждат неясни. Отива един млад човек и преви забележка за неправилно паркиране на друг човек, каращ черен джип и понася круше между очите без нищо, ей така без нищо. Още повече, че не се касае за сблъскване с кварталната мутра, налагаща гледната си точка чрез побой и всяване на страх. В историята на Юлиан той намира Киро, озверено трошащ чистачките на джипа му и проявяващ необяснима агресия. А ако героите на тази история не бяха блогъра Киро с позиции в социалните медии и 2-метров, популярен ТВ водещ каращ черен джип, как ли щеше да се тълкува и възприема тази случка тогава от тях? Не познавам Юлиян нито Киро, но ми се струва просто наивно да се приема страна в спора само защото единия е висок и кара джип, а другият е слаб и носи очила. Надявам се, че компетентните органи, които са уведомени, ще си свършат качествено работата и ще приложат законово разрешение на този сблъсък. Надявам се и че публичното внимание, което привлече този конфликт, ще бъде правилно разтълкувано от властите – в обществото е нагнетена до точка на кипене нетърпимост към хората с положение, за които законите не важат еднакво. (Помните ли футболната ни легенда Христо Стоичков как си караше колата със синя лампа, защото така се придвижва по-лесно в задръстванията?)
Ако застанем безпристрастно в страни от развилнелия се ураган, ще видим, че социалните мрежи са могъща сила, която може да обединява за секунди толкова много хора, за да защити определена кауза, но и след това също толкова бързо да потънат в анонимността на мрежа и сякаш нищо не се е случило. Всички като деца сме гледали филмите от далечния изток, в които кунг-фу учителите обясняват, поглаждайки брадите си, че учениците им трябва да внимават как боравят с огромната сила, която имат, защото тя както може да носи добро на хората, така може да носи и нещастия. Със сигурност прибързаното публично линчуване, на когото и да било не носи добро на никого. Често именно социалните мрежи са влизали в ролята си на коректив на медиите, като са изваждали наяве фактите, които, в бързината си да произведе скандална новина, просто никой не си е направил труда да потърси.
Не пиша този текст, за да бъда коректив на социалните мрежи. Именно в това е чарът им – никой не може да бъде. Все пак като пишещ човек вярвам, че думите са сила, с която трябва да се внимава. Ако не ги насочиш в правилната посока, те могат да причинят необратими вреди на някого. Думите са отговорност, зад която трябва да заставаш. В противен случай ще се превърнем просто в едни „лаещи кучета”.