Пазарната икономика у нас все повече придобива кръчмарски вид

Парното да стане задължително и хората да не могат да се отказват от него. Такава промяна в закона за енергетиката обмисля да предложи Министерството на икономиката. По думите на заместник-министъра на икономиката Валентин Николов, България е една от малкото страни в Европа, където клиентите са имали възможност да се отказват от парното. Според статистиката, в България потребителите на парно са 18% от цялото население. За сравнение в скандинавските страни и Полша е 55 на сто от хората. В други европейски страни процентът е 70.

Подобна новина може и да звучи интересно за някого, но всъщност за всеки трезво мислещ това предложение е меко казано … малоумно. Трудно могат да се намерят аргументи, с които да бъде защитена идеята, да се погазят принципите на пазарната икономика и свободата на избор на потребителите, за да се наложи като задължително използването на точно определена услуга. Но все пак, защо използваме определението „малоумно” за това предложение?

1) При приемането на подобно предложение сметките на използващите услугата в момента наистина ще намалеят, защото разходите по доставка на услугата и загубите, които се натрупват по пътя й, ще бъдат разпределяни върху по-голям брой потребители. Тук обаче възниква въпросът, защо потребителите трябва да използват услуга и да заплащат за неизправна мрежа, която постоянно генерира загуби?

2) Налягането, с което се подава топлоенергия в момента всъщност е по-ниско от максималното, защото не всички потребители използват постоянно своето парно. През студения месец февруари много от потребителите отвориха кранчетата на радиаторите, но от там се оказа, че нивото на топлинната енергия всъщност е по-ниска от преди, защото Топлофикациите няма как да подават на максимум енергия, поради опасността, че ако част от потребителите завъртят кранчето на своите радиатори в обратна посока, високото налягане ще доведе до спукване на тръби и аварии. С други думи няма никакви гаранции, че остарялата мрежа на Топлофикациите ще бъде в състояние да достави адекватно задължителната услуга;

3) Не е много ясно какво ще се случва с новостроящите се блокове. Дали няма държавата да започне да упражнява натиск върху строителните фирми като по подразбиране им изисква наличие на прекарани тръби за парно, за да получат сградите заветния Акт 16. Това от своя страна си е чисто и просто нова предпоставка за упражняване на чиновнически корекционен натиск;

4) А какво ще гарантира на задължените потребители, че отново няма да станат заложници на спорове между Русия и трети страни. Само преди 4 години, България въпреки, че плащаше на време всичките си задължения към руската страна, остана без газ и респективно парно, в средата на зимните месеци. Всичко това бе просто част от политиката на Русия за упражняване на натиск върху Украйна. Този акт сам по себе си показва, че да оставиш изрядни платци без да им доставиш заплатеното и договорено количество газ, при това през зимата, се класифицира от Русия като „косвени жертви”. А гаранции за повтаряне на ситуацията няма и никой няма да повярва, че би имало;

5) След газовата криза от онази зима през 2008 г. в България много силно се заговори за енергийна независимост и монополното положение, в което се оказва Русия при доставките на газ за страната ни. След като се обсъдиха редица проекти за тръбопроводи и българските политици изявиха желание да участваме по всички, накрая не стана ясно и каква точно ни е позицията и по кой можем реално да се включим и по кой не. Газовите дилеми по решението на България започнаха все повече да придобиват терзанията по решението за АЕЦ Белене, което 10 години тънеше в мъгла и прехвърляне на отговорност;

6) Аргументите за това колко бил процентът на потребителите на парно в скандинавските страни е спекулативен, защото в голяма част от тези страни, държавата субсидира домакинствата, за да използват услугите на Топлофикацията. Самият факт, че 18% от населението в България е избрало да използва този метод за отопление, ясно говори за това, че самият пазар отхвърля услугата по ред причини. Тя просто не е адекватна за потребителите;

7) Да изберем Топлофикациите, защото договорките между правителството и руската страна са довели до евентуално понижаване на цената на газа? Всъщност това предложение просто показва, не че българските политици са постигнали колосален ефект при своите преговори и демонстрират надмощие, а простата търговска максима, че ако потребяваш повече ще ти излезе по-евтино. Всички са срещали предложенията в магазините „Купи три за цената на две”.

8) А да не припомняме, че преди няколко месеца Топлофикациите поискаха от ДКЕВР да увеличи цената електроенергията, защото била ниска и поради това потребителите предпочитали да я използват нея вместо техните услуги?

Със същия успех въпросния зам. Министър може да реши и проблема с високите цени на горивата. Просто е. Всички вътрешни превози до населени места в страната да се извършват задължително от БДЖ. Гражданите няма да имат право да използват лични автомобили или услугите на частни превозвачи. Така колкото повече хора използват железницата, толкова по-малко ще струва и билета. Гражданите няма да плащат големи суми за гориво и така държавата ще им спести много разходи. От друга страна подобен закон ще изведе моментално БДЖ от финансовия колапс на неадекватното му управление през годините и ще стане едно най-печелившите дружества. Как ли все още никой не се е сетил да даде това предложение?

Подобни предложения изричани от зам. Министър принизяват политиката и ръководството на страната до кръчмарско ниво. Има няколко типа хора, които винаги имат компетентно мнение по всеки въпрос, без значение какъв е. Това са радушните пияници пред блоковете, които от сутрин до вечер пият каквото им попадне и дискутират теми от обществено и световно значение, шофьорите на таксита и … политиците. За нещастие гледайки произвеждащите новините днес в държавата хора, вече трудно можем да направим разлика между посочените три групи.