След повече от 14 часа агонизиращи преговори министрите на финансите на страните от Еврозоната постигнаха споразумение да предоставят на Гърция заеми за още 130 млрд. евро, за да я спасят от фалит. Споразумението ще намали гръцкия дълг до 120.5 % от БВП на страната до 2020 г. Съгласуваното ниво е малко увеличение на целта от 120%, поставена по-рано от ЕС и МВФ. Това означава, че е запълнена липсата на 5,5 милиарда евро за намаляване на сегашното ниво на гръцкия дълг от 129 % от БВП.
Постигнатото споразумение несъмнено е признак за единство на между страните от Еврозоната, но тази политика на обсъждане на всеки спасителен транш заеми за Гърция е … откровено малоумна. Благодарение на нея съюзът се върна в рецесия като в края на четвъртото тримесечие на 2011 спрямо третото, темпът на ръст е отрицателен (0.3). Вместо да бъдат вземани генерални и бързи решения, които да спомогнат за излизането от кризата, в момента икономиките на страните агонизират в очакване на всеки пореден заем за Гърция. Преговорите за последния бяха водени в продължение на няколко месеца. Проведени бяха десетки срещи между финансовите министри, между лидерите на страните членки, между Ангела Меркел и Никола Саркози и кой ли още не. Всяка среща трябваше да бъде решаваща и пазарите тръпнеха в очакване на резултат, но той все бе отлаган. Всеки път исканията бяха за нови рестрикции в Гърция, а протестите на гражданите отправяха ясното послание, че всичко си има пределни граници. На фона на тази ситуация, при дългите преговори за всеки нов транш, обявяването на фалит изглежда все по-реално. Продължителната неяснота за пазарите, обаче вдига постоянно цената за спасяването на страната.
Проблемът идва от това, че лидерите на ЕС и Еврозоната се опитват да решават икономическите си проблеми с политически инструменти. Основното оръжие са преговорите и обсъждането в постоянно търсене на компромисно решение. За съжаление в политиката предприеманите мерки са видими с известен лаг във времето и ефектите от тях се подлагат на нови и нови преговори. В икономиката обаче се изискват бързи, конкретни и целенасочени мерки. Ако в политиката могат да бъдат търсени с години решения удовлетворяващи всички страни, в икономиката някой трябва по един или друг начин да плати сметката. Политиката на говорене доведе до неразумно раздуване на дълговете на някои страни членки на ЕС. Този начин на действие ясно показа на света, че не работи. За съжаление политическите лидери се опитват с продължаващо говорене да намерят решение за кризата, която сами забъркаха с бездействие срещу нарушаващите споразумението за членство в съюза, страни.
Ударното наливане на средства в американската икономика посредством спасителния план от над 700 млрд. долара, бе остро критикувано от лидерите на ЕС. То обаче измъкна бързо най-голямата икономика в света от рецесията, в която бе изпаднала. Ръстът на БВП на САЩ за последното тримесечие на годината спрямо предходната година е 1.6%. Именно бързите и целенасочени решения дават резултати, а дългите преговори само надуват сметката, която за нещастие ще трябва да платят всички данъкоплатци във валутният съюз (и звън него). И така "лидерите на празните приказки" закрепиха положението пред избирателите до следващия транаш и дилема: заем или фалит.