Откакто думата криза излезе от новинарските колонки на международната преса и се настани трайно в домовете на всеки, потребителите искат да получат едно просто обяснение: къде изчезнаха парите? Само до преди 5 години световната икономика бе във възход и всичко бе възможно за всеки, а правителствата отчитаха излишъци в бюджетите си. Мнозина чувстваха финансовата свобода да реализират всичко, което поискат без реално да разполагат със средствата за това. Да закупят собствено жилище или просто да притежават мечтания от тях автомобил. Днес обаче заявките на фирмите са свити, бюджетите орязани, заплатите намалени, а безработицата се увеличава. Търсейки отговор за това как се стигна до тук, потребителите виждат, че реална промяна в нуждите на хората няма. Те са си същите, но финансовата им свобода е ограничена, а огромните излишъци в икономиката се превърнаха в дефицити. Липсата на определени средства е довело до променените днес дисбаланси. Та да се върнем на въпроса къде изчезнаха парите?
Простата истина обаче е, че всъщност тези липсващите пари никога не ги е имало. Недостатъкът на съвременната икономика е, че тя в една или друга степен се уповава на очаквания за бъдещето, които се изграждат от миналото. Често това е близкото минало. За да планира бюджета си за следващата година, всяко предприятие, залага в него своите очакванията за бъдещите 12 месеца, които са пряко обвързани изминалата година. Така реализираните печалби създават очакванията за по-големи бъдещи такива, а това се трансформира в усещането за финансова свобода. Няма знание колко и за какво се харчи, тъй като новите печалби от следващата година, ще платят сметката. Докато това усещане се разпространява във всички субекти в икономиката, очакванията за високи печалби се оправдават тъй като плановете на всички се увеличават, а от там и оборотите на мощностите, с които се работи. Ако сте производител на лаптопи и очаквате търсенето да се увеличи, увеличавате и своите производствени мощности през следващата година. Така увеличавате и поръчките, които правите към вашите търговски партньори и това рефлектира по нататък по икономическата верига.
Финансова свобода на свой ред се пренася и върху потребителите, пред които се разкриват нови свободни работни места, а тяхното незаемане повишава цената на труда. Така те придобиват самочувствие в приходите си и започват все повече да разчитат на бъдещите си приходи и да използват заемни средства при необосновано дълъг период на падеж. Желанията им за осъществяване на покупки стават реални днес, вместо след определен брой месеци на спестявания.
Например, имате желание да закупите конкретна марка автомобил. Това може да се осъществи само по 2 начина. Единият е покупката да бъде реализирана след една или две години, в които сте заделяли средства от своите приходи, а вторият е да го направите още днес и в следващите една или две години да заделяте средствата. При първият начин, парите за осъществяване на покупката са вече произведени от икономиката и изработени от Вас самият. Във вторият обаче това тепърва предстои да се случи и сте подвластни на случайните събития във времето като това икономиката да не може да произведе необходимото количество блага, за да Ви предостави възможността да изработите заетите средства.
Проблемът обаче възниква, когато се стигне до момента, в който очакванията са нараствали прекомерно и финансова свобода се оказва неподплатена с реални средства. В този момент настъпва това, което всички днес наричат криза. Осъзнали липсата на средства и измамните размери на илюзорна свобода, с която са живели, икономическите субекти ограничават разходите си, за да успеят да изплатят разликата между реалната финансова свобода, която притежават и прекомерно използваната от тях.
И така стигаме да простият отговор, че икономическата криза не се обосновава на изчезнали средства, а на изчезнали положителни очаквания за бъдещето, които са ограничили финансовата свобода на икономическите субекти. Всичко това доказва само, че не е необходимо да притежаваш редица материални блага, за да се чувстваш по определен начин.