През последните 20 години, правителствата в страната се лутаха из омагьосания кръг между добри идеи, но лошо изпълнени и добре реализирани лоши идеи. За нещастие и към днешна дата все още никой не е успял да се измъкне от водовъртежа. Още по време на предизборната си кампания, управляващите лансираха идеята да бъдат раздържавени няколко енергийни компании през борсата. Акциите на държавата в електроразпределителното и електроснабдителното дружество на EVN ще се търгуват обаче от утре (21 декември) на Българската фондова борса. Държавният дял от 33% в тях ще бъде пуснат на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв.
Добра идея
Няколко са характеристиките, които превръщат това в една добра идея:
- Държавата като стопанин се провали в управлението на много от своите фирми. Стратегически дружества като БДЖ и Български пощи изгубиха пазарните си дялове и натрупаха дългове към кредитори за милиони левове. По този начин държавата дава възможност управлението върху дружествата да бъде поето от пазарно ориентирани фирми и инвеститори, с опит в съответния сектор;
- Кризата оряза сериозно източниците на приходи в бюджета и трябва да се намерят нови такива. Раздържавяването на енергийните дружества бе записано и като антикризисна мярка от самото правителство през 2010 г.;
- Раздържавяването чрез борсата ще гарантира прозрачност като ще направи явен купувачът и цената ще бъде свободно определена от оценките на самите инвеститори. Така ще се избегне разпродаването под масата на държавни активи на нереално ниски цени на приближени до властта бизнесмени ползващи се с особен статут;
- По вече показаният пример от раздържавяването на БТК през борсата, може да се очаква, че предлагането на добри компании ще предизвика интересът на чуждестранните инвеститори и те ще влязат на българската борса. Тя е и най-лесният начин за чуждестранни бизнесмени да инвестират в българската икономика. Интересът на парите отвън към предлаганите компании се очаква да се разпръсне и върху акциите на други български дружества, а търсенето ще доведе до повишаване и на цените. Имайки предвид, че част от парите за пенсия на населението са вложени от частните пенсионни фондове в акции на БФБ, ръстът на цените ще доведе и до ръст в доходността на фондовете.
Лошо изпълнение
- Дълго протакане. Почти три години минаха от както управляващите (през 2009 г. опозиция) узряха за идеята. Когато за първи път тя бе лансирана, кризата все още не бе стъпила с цялата си тежест на врата на българската икономика, Евро-съюзът не бе затънал в дългова криза, кредитните рейтинги на страните бяха първокласни и със стабилни перспективи, а инвеститорите все още вярваха, че в Европа има стабилност. Ако в този момент бяха предложени на инвеститорите държавните дялове на енергийните дружества, желаещите щяха да бъдат много повече, така цената, която можеше да се постигне за акциите несъмнено щеше да бъде по-висока от тази днес. Вместо това стартът ще бъде даден на 21 декември 2011 г. В момент, в който бъдещето на Еврозоната и това на Европейския съюз е по-неясно от всякога, а инвеститорите панически напускат региона;
- В допълнение към икономическия натиск възпрепятстващ чуждите инвестиции в България, държавата поставя и още една бариера – липсва проспект или презентация на английски. Към това можем да прибавим и факта, че не бе проведена адекватна рекламна кампания сред големите инвеститори. Така ако правителството и местните брокери очакват, че листването на държавните дялове на енергийните дружества на борсата, ще привлече чужди инвеститори, които да подкрепят със средства местната икономика и борса, най-вероятно ще останат разочаровани. Така основните играчи, които може да се очаква, че ще се включат в записването на акции, ще бъдат местни представители и вече предварително избраният купувач;
- Държавният дял от 33% в тях ще бъде пуснат на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи стойности на една акция, ги превръщат в бутикови. Те са толкова скъпи, че малцина биха могли да придобият част от тях. При тези високи цени ликвидността на акциите ще бъде почти нулева, защото на практика свободна търговия с тях няма да има. Инвеститорите обаче се насочват основно към ликвидни акции, с които могат бързо и лесно да оперират. При подобни публични компании, собствениците на пакетите акции, предварително договарят извън борсово цената и използват БФБ само, за да осъществят прехвърлянето на собственост. Няма да бъде и изненада ако новият собственик се окаже и настоящият, който да придобие над 95% от собствеността и отпише енергийните дружества от борсата. Така отново работата на ключовите предприятия ще потъне в мъгла.
Така цялото изпълнение на тази добра идея отново оставя горчивия привкус на нещо нагласено. На продажба с предварително договорен купувач. Неправилно проведената приватизация в края на 90-те позволи на редица незаконно забогатели да си осигурят метаморфозата на добре облечени бизнесмени. Преди няколко месеца станахме свидетели на продажбата на Булгартабак на фирма, чиито собственици не станаха напълно известни, а поетите от тях ангажименти може и никога да не бъдат спазени. На този фон логично, както държавата се опитва да заобикаля прозрачността в прехвърлянето на нейната собственост, така и парите на чуждите инвеститори ще продължат да прескачат икономиката й. По предварителни данни преките инвестиции в страната за януари – октомври 2011 г. възлизат на 668 млн. евро (1.7% от БВП), при 1126.6 млн. евро (3.1% от БВП) за януари – октомври 2010 г. или спад за последните 12 месеца с (40.7%), а спрямо януари-октомври 2009 г. е (71.4%).
Материалът е с аналитичен характер и изразява собственото мнение на неговия автор.
*Роман от немския писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970), публикуван през 1929 г.