Интервю по темата за искания референдум в Гърция с Христо Христов в предаването INVESTBOOK на телевизия BULGARIA ON AIR
1. Г-н Христов, как оценявате вие решението на гръцкия премиер Папандреу?
Един изцяло политически ход. Така да се каже, това, което подмитаха през последните години Европейските лидери под килима, е на път да излезе. Фокусът до момента беше основно върху спасяването на Гърция от останалите страни членки на Еврозоната. За неразумното поведение на страната трябва да плати европейският данъкоплатец. Основният проблем обаче е, че Европейските лидери се опитваха да избягат от въпроса на данъкоплатците – защо продължихте да давате пари на Гърция и защо нямаше санкции за страната след като не е спазвала правилата за стабилност. Това някак си преекспонира спасяването на Гърция като знак за стабилност в Съюза и постави нещата като: или спасяваме Гърция, или всички фалираме. Така се стига и до днешната ситуация. Когато опрощаваш на някого 50% от задълженията му, защото той е прекалено голям за теб, за да го оставиш да фалира, нормално е той да поиска и останалите 50% или просто да поиска още.
2. Изпадането в незабавен фалит на Гърция и евентуално връщането им към драхмата няма ли да им помогне в последствие по-бързо да наваксат спада си вместо да се подлагат на десетилетие затягане на фискалната дисциплина?
Не. Това ще доведе страната до цялостна икономическа и политическа изолация. След като си обявил веднъж фалит и не си платил дълговете си, трудно някой ще ти повярва, че при търговски взаимоотношения с теб ти ще спазваш своята част от споразумението. Така страната ще трябва да разчита основно на вътрешния си пазар, който не може да й осигури необходимите ресурси. Например, много гърци в момента казват, че ще отидат да работят в друга страна, но забравят, че като членове на ЕС сега това е лесно тъй като не им трябват визи, но ако излязат от Еврозоната и ЕС с обявяването на фалит, тогава границите за останалите страни ще бъдат затворени за тях.
Еврото дава стабилност като валута, което привлича инвеститори тъй като им позволява предвидимост на разходите. Ако Гърция се откаже от еврото, тя няма да бъде по-конкурентна в момента, а дълговите й ще нараснат много, тъй като са трупани в Евро, а при връщане на драхмата поради състоянието на страната, стойността на валутата й ще бъде много по-ниска от еврото. На практика 160 млрд. евро ще се превърнат в няколко пъти повече милиарди драхми
3. Фактът, че не е разписана точна процедура за излизане от Еврозоната означава, че никой не е предполагал, че може да се стигне до подобна ситуация. Какви ще са последиците, ако Гърция реши да излезе от валутния съюз за самия него? Няма ли да се изкушат да го напуснат и други държави?
Тук има две ситуации. В едната Гърция да напусне самостоятелно. Това ще обезличи легитимността на валутния съюз, защото ще покаже, че всеки може да влиза в него, да не спазва правилата и отново да излиза. Както казах, преди малко излизането на Гърция ще доведе до задълбочаване на кризата в страната. Тогава стигаме до въпросът дали Германия и Франция ще пожелаят да останат в съюза, тъй като те са двете водещи икономики в него. Според мен тази ситуация наистина би довела до разпадане на Еврозоната.
От другата страна е напускането на Гърция след предварителното съгласие на всички членки. Но както казахте, такъв механизъм все още не е създаден, така че остава да се види коя страна колко се чувства ангажирана със съюза. От самото начало на спасителните операции за Гърция, истинският въпрос не е дали Гърция ще остане в Еврозоната, а дали Германия и Франция искат да останат в нея, тъй като те ще трябва да платят най-голяма част от сметката.
4. Това решение няма ли да принуди европейците най-после да се забързат с капитализацията на банките си?
Несъмнено. При подобен ход от страна на Гърция вече няма да говорим за отписване на част от задълженията към кредиторите й, а за отписване на целите суми, което ще бъде силен шок за тях и те могат да изпаднат в ликвидна криза. При този сценарий най-вероятно правителстват да се намесят веднага като поемат част от финансовия удар за тяхна сметка.
5. Очаква се референдумът да се проведе декември или януари. Ще станем ли свидетели на още едно мъчително протакане и как то ще се отрази на финансовите пазари?
Както казах и в началото, това за мен е политически ход, целящ Гърция да получи повече от колкото й се предлага. Така че в крайна сметка можем изобщо да не станем свидетели на референдум или ако такъв се състои, то той да бъде върху много по-изгодни условия за Гърция. Имайки предвид консервативността на Меркел и Саркози, аз лично съм на мнение, че Гърция няма да получи повече от това, което бе договорено, а Гърцкото правителство съвсем ясно разбира какви ще бъдат последствията от един фалит, така че най-вероятно би се стигнало до дипломатично решение на проблема. До тогава обаче пазарите ще продължават да бъдат волатилни.