Добавката за прослужено време ще отпадне не само от заплатите на държавните служители, но и от възнагражденията на всички българи. Това стана ясно от думите на вицепремиера Симеон Дянков на пресконференция през миналата седмица.Съгласно постановление на кабинета “Станишев” от 2007 г. в момента всички работещи получават допълнително възнаграждение от минимум 0,6%. След като народното събрание прие на първо четене бюджет 2012 г., двата най-големи синдиката в страната КНСБ и "Подкрепа" поставиха тази подхвърлена реформаторска идея в центъра на техните предстоящи протести. Въпреки че синдикалните организации често отстояват позиции противоречащи на всякаква икономическа логика, те имат и своята определяща функция за баланса в отношенията между работник и работодател.
Колко добра е обаче е идеята да се премахнат добавките за клас прослужено време?
Смисълът на въпросната добавка е да се бори срещу пораждането на социално неравенство в икономиката. Да даде сигурност на работниците, че дори и работодателят да не оценява реалните компетенции и опит на служителите си, държавата му гарантира, че неговите права няма да бъдат нарушени. Тъй като няма универсално приета система, според която всеки работник в страната, без значение какво и къде работи, да бъде оценяван на равна база, държавата приема логиката, че по-дългият трудов стаж, би следвало да бъде комбиниран и с по-висока квалификация, знание и умения на определен служител.
Увлечено в опитите си да спести средства на бюджета, които да се пренасочат към други институции, правителството забравя, че то като работодател може да променя собствените си условия, които предлага, а не е длъжно да променя цялото трудово законодателство. През годините държавата успя да се покаже като неефективен работодател. Такъв, който не е загрижен за качеството на служителите си и на тяхната работа. Така тя сама създаде предпоставки, в които служители й да прекарват по-голямата част от времето си в бездействие, от колкото в ефективна работа. В ръководството на държавната администрация днес изглежда, че не се влага икономическа логика, а се уповава на социална такава – държи раздут щат от бездействащи чиновници само, защото съкращенията ще бъдат скъпи и ... нехуманни към хората. При тези обстоятелства, добавката върху заплатата за клас прослужено време започва да се получава от служители, които през годините са имали минимална производителност на труда си, но са се крили успешно под бюрото. В частния сектор обаче нещата не стоят по този начин. Работодателите упражняват много по-стриктен контрол над качеството на служителите си и тяхната производителност. Водени от икономическата логика те наказват бездействието на служителите с уволнение и работата се поема от нови.
Разбира се, доброто управление е това, в което икономическата логика е добре балансирана със социалната. Предлаганата от Симеон Дянков реформа в заплащането на държавните служители определя 70 % твърда част и до 30 % да се формира на база на представянето на служителя в работата.С допълнителните бонуси служителите ще могат да получават до 100% бонус върху основната си заплата, ако се докажат като надеждни специалисти в работата си. При тази схема отпадането на добавката за клас прослужено време за служителите ще бъде заменена от приетата бонусна система. Все пак логично е след като имаш по-дълъг трудов стаж да имаш и повече знания и умения, които да ти позволят да се справяш по-добре в работата си от хора без твоя опит.
В частния сектор обаче прилагането на бонусни системи не е задължително, а индивидуално решение на работодателите. С други думи ако добавката отпадне за всички работници, то тя няма да има заменяема алтернатива и реално ще доведе до понижаване на доходите. Това само по себе си поставя под съмнение очакванията на финансовия министър, че икономическият подем на страната ще се осъществи на база повишаване на потреблението. В науката все още няма познат подобен феномен, в който икономическата логика да показва, че при понижаване на доходите ще се повиши потреблението. Към това може да се прибави и темпът на увеличение на потребителските стоки, който на годишна база за месец октомври е в размер на 3.5%.
Друг отрицателен ефект, който ще има премахването на конкретните добавки е и за приходите на самият бюджет. Данъците, които всеки работник плаща се изчисляват върху работната заплата плюс надбавката за клас прослужено време. С други думи премахването й ще доведе до по-ниска облагаема стойност, а от там и по-ниски приходи в бюджета.
От гледна точка на статистиката, премахването на конкретната надбавка ще даде отражение на средната работна заплата, която ще намалее. България е на последно място в ЕС по този показател. Така с този ход правителството вместо да направи крачка напред в подобряването му, ще спомогне за затъването в дъното на скалата.
Друг парадокс, който се получава е, че една не малка част от работодателите на практика не заплащат дължимите суми за клас прослужено време на своите работници. Те заобикалят закона като ги включват към договорената работна заплата на служителя. Например, ако работникът получава брутно възнаграждение от 800 лв. работодателят му трябва да му изплати полагащите му се за (да кажем) 10 г. трудов стаж 48 лв. Той обаче му разпределя възнаграждението по следния начин 755 лева основна заплата плюс 45 лева надбавка. Ето защо голяма част от младите дори не знаят за съществуването на добавката, която има законово право да получават. Парадоксалното в тази ситуация ще бъде, че държавата вместо да накаже некоректните работодатели, които заобикалят законите й, тя по този начин ще ги възнагради и ще им позволи да намалят заплатите на своите служители. Спестените средства обаче реално ще бъдат прекалено недостатъчни, за да се реинвестират във фирмата или да се използват по един или друг начин за подобряване на условията на труд и подкрепа на икономиката. Така те ще останат като допълнителна печалба за работодателя и ще спомогнат за увеличаване на социалното неравенство в обществото.
Ето как една подхвърлена идея и необмисленото й приемане, може да превърне икономическата логика зад нея, в бумеранг, който вместо даде положителен ефект за възстановяването, ще окаже допълнителен натиск върху домакинствата и бюджета на страната. В разногласията обаче дали да я има конкретната добавка или не остава отворен въпросът, по какъв начин държавата ще насърчи повишаването на вътрешното потребление при намаляващите доходи на населението и високата безработица.