Мнозина от Вас са гледали емблематичния филм Уол Стрийт. В първата си част той ни представи борсовата акула Гордън Геко, който трупаше милиони долари печалба благодарение на незаконно придобита вътрешна информация за фирмите, търгувани на борсата. През далечната вече 1987 г., когато бе създаден самият филм, точно тя бе и основното оръжие на борсовите спекуланти. С вътрешната информация те получаваха предимство пред останалите на пазара. В продължението си 23 г. по-късно, филмът ни представи не само един различен Гордън Геко, но и един различен пазар. На него вътрешната информация вече бе погребана като инструмент за печалби и всичко се движеше от ... парите. Вече никой не се опитваше да вземе преимущество, подчинявайки се на пазарните закони, а контролираше самият пазар. Ако спекулантът разполага с достатъчно много пари, може да насочи пазара в желаната от него посока. Механизмът бе прост, започва масирано изкупуване на акции на определена компания. Покачването на цената активизира други играчи, които продължават да вдигат цената в очакване на нови покачвания, а спекулантът се отървава от първоначално закупените акции на по-висока цена и реализира печалба. Същото се случва и при масирана разпродажба на акции, което обезценява стойността им и когато повлече със себе си други продавачи, той придобива на много изгодна цена конкретната компания. Разбира се това е незаконно, но вратички в законите винаги се откриват и спекулантите успяват да се скрият зад несъществуващи фирми, регистрирани в страни, за които никой не е чувал и не могат да бъдат проследени.
Двете части на филма показват в какво е еволюирал свободният пазар днес. Търгуването на истински бизнес вече е заменено само с намерения и прости думи, за които никой няма гаранции, че ще се превърнат в реалност. Има обаче едно единствено условие, което трябва да бъде изпълнено – пазарът да ти повярва.
В началото на икономическата криза правителствата на редица страни трябваше да се намесят на пазарите и да спасяват неразумно държалите се компании и или както е в случая с Гърция, страни. Политическите лидери размахаха пръст пред провинилите се и ги наказаха с по-строги регулации. Гърция обаче се оказа ключова. Задлъжнявала с години под носа на всички страни в Еврозоната (357 млрд. евро, или 162% от БВП), тя се оказа, че е в неплатежоспособност към своите кредитори. Никоя от останалите членки на единната европейска валута не пожела и да чуе за фалит на страната. Практически, защото нямаше да си получат неразумно заетите от тях пари. Политически и икономически фалит на Гърция щеше да доведе до тежък удар и по икономиките на останалите страни-членки на Еврозоната. А от човешка гледна точка, у данъкоплатците щеше да остане горчивият вкус на безнаказаност към излъгалите ги гърци. Ето как МВФ и страните от Еврозоната започнаха да изготвят спасителен план след спасителен план. Очакванията и страхът от фалит на Гърция започнаха да се засилват с всеки изминал ден. Протестите, стачките и безредиците в страната дават все по-силен сигнал, че колкото и да бъдат смекчавани условията по спасителните планове, те няма да бъдат приети от самите гърци, а какво остава да бъдат спазвани.
Тук започва и приликата на днешните политически лидери и филмът Уол Стрийт. Милиардите евро в спасителните им планове се умножават с всеки изминал ден. Лятото бе приет втори спасителен план за Гърция в размер на 109 млрд. евро до 2014 г. (Първи пакет 110 млрд. преди година и половина). Освен това лихвите по вече дадените и по бъдещите заеми ще бъдат намалени до 3,5% (сега 4,5-5,8%) , а падежите на плащанията по тях удължени от 7,5 на 30 г., с 10-годишен гратисен период. 35 млрд. евро от новата сума са предназначени за рефинансиране на дълга, 20 млрд. за рекапитализация на гръцките банки. Всъщност реалната стойност на тези планове няма никакво значение. Цифрите, които се назовават, служат единствено и само да накарат пазарите да се движат в желаната от политиците посока. Притесненията от фалита на Гърция и това как той ще се отрази на икономиките на останалите страни членки в Еврозоната и Европейския съюз, увеличават допълнително натиска на пазарите. Лятото кредитната агенция Moody's за пореден път понижи рейтинга на Гърция. Дълговите книжа на страната в местна и чуждестранна валута се сринаха с цели 3 стъпки - от B1 на Caa1. Ето защо гаранциите за милиарди евро трябва да излъчат сигнал за стабилност към пазарите. Когато обаче на пазара се случи невъзможното - безпрецедентна световна икономическа криза, то всичко вече става възможно.
Битката все повече заприличва на мерене на мускули. Пазарът е приел, че Гърция ще фалира, но европейските лидери искат да му покажат, че те са тези, които всъщност управляват невидимата ръка на пазара. Ето защо се заговори и за отписване на гръцки дълг не в рамките на 20%, а на 60%. В това обаче няма нищо спасяващо, а е просто омекотена форма на фалит. Технически страната не фалира, практически обаче не плаща повече от половината си задължения. Към това политиците ще прибавят и увеличение на средствата на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който в момента разполага с 440 млрд. евро и ще рекапитализират банките в еврозоната със 108 мрлд. евро. Така забърканата лечебна отвара би трябвало да сложи край на притесненията на пазара, но улисани в поредните си извънредни срещи и писането на следващите спасителни планове, политическите лидери забравиха, че в борбата между страха и парите, единственото неизчерпаемо е ... страхът.
След като цяло лято волатилността на световните пазари даде ясен сигнал на политическите лидери, че страхът не може да бъде купен с пари, е време да загърбят предразсъдъците си, да излязат от несвойствената им роля на спекуланти и да се насочат към истинския проблем. Свободният пазар оценява колко ще бъде бъдещата стойност, а не колко струва в момента даден актив. До сега политическите лидери показваха колко много струва днес глобалната икономика и е време, за да се преборят със страха на пазарите, да спрат с безсмисленото наливане на пари и да предприемат решителни мерки, с които да покажат, че световната икономика утре отново ще има по-висока стойност от днес. Това обаче става не само с решения на извънредни и регулярни срещи на високо равнище, а с воля за спазването им. Ето защо, приетите на срещата на лидерите в ЕС в сряда мерки, няма да имат мигновен ефект, а ще бъде необходимо време, в което всички страни в съюза трябва да покажат волята си да ги спазват.
Материалът е публикуван в София Пост - Mедия за града и света
Материалът е публикуван в София Пост - Mедия за града и света