От няколко седмици пазарите забравиха за дълговите проблеми на Гърция и започнаха да си задават въпроса дали е възможно най-голямата икономика в света – САЩ, - да фалира. След като дългът на страната надмина 14.2 трл. долара (100% от БВП), САЩ изгуби и първокласния си кредитен рейтинг, отсъждан от агенция S&P. Паниката, всята на пазарите, доведе до исторически понижения на борсовите индекси по целия свят. В края на изминалата седмица оптимизмът на инвеститорите взе връх и щатските индекси възстановиха голяма част загубите си. Вчера обаче европейските индекси се сринаха, след като страхове, че САЩ и Европа са на ръба на рецесията. Dow Jones Industrial Average затвори със загуба от 3,68%, Standard & Poor’s 500 се понижи с 4,46%, а Nasdaq Composite изгуби 5,22%. И така наистина ли САЩ е толкова затънала в дългове, че рискува да колабира?
Според Алън Грийнспам, който ръководи ФЕД около 20 години, опасност САЩ да изпадне в неплатежоспособност няма поради факта, че колкото и големи по обем да са задълженията на страната, те са в долари, а тя винаги може да си напечата колкото й са необходими. И всъщност, технически погледнато, няма никакъв проблем това да бъде направено. Проблемът са последствията. Печатането на допълнителни долари ще доведе до обезценката на долара, а от там и на дълга им, защото той е взиман при по-висока стойност на валутата. Така ще се постигне значително съкращаване на външния държавен дълг на САЩ, ще се подобри конкурентоспособността, като същевременно ще се насърчи потреблението и икономиката като цяло. Единственият начин САЩ да изплащат по-бързо задълженията си е да започнат да печелят повече, а обезценката на валутата им ще стимулира износа им, защото стоките им ще бъдат по-евтини и това ще насочи глобалното потребление към САЩ.
Други валути като швейцарския франк и еврото, които се използват от държавите за съхранение на техните спестявания, също ще поскъпнат, защото страните, използващи долари, ще започнат масово да превалутират активите си и ще създадат по-голямо търсене на валутите от тяхното предлагане. Само преди седмица Швейцарската централна банка обяви, че започва интервенция на валутните пазари, за да успее да намали стойността на франка, който поскъпна с над 30% за по-малко от година, поради страховете на инвеститорите за стабилността на световната икономика. Това ще доведе не само до рязко поскъпване на потребителските цени в страните от еврозоната, но и ще ги направи неконкурентоспособни на пазарите, защото поради скъпите си стоки износът ще спадне рязко и така ще се стигне до валутна война на пазарите.
Допълнителен натиск за нарастване на инфлацията в световен мащаб ще окажат страните износителки на петрол – ОПЕК. Петролът се търгува основно в долари, а обезценката на стойността на валутата ще доведе и до обезценка в стойността, която получават тези страни за изнесения от тях петрол. За да възвърнат нивата си от приходи, биха намалили износа си, докато цената му не се покачи достатъчно. В такава ситуация дали може някой да каже колко точно е стойността на „достатъчно“?
Всичко това ще се върне като бумеранг в САЩ, където с парите, които получават, хората ще могат да си позволят да си купят по-малко стоки и услуги. От друга страна кредиторите на САЩ ще възвърнат много малка част от стойността на парите, които са заели, и трябва да започнат да ги отписват от портфейлите си не само като лоши, а като безвъзвратно изгубени. Това би довело световната икономика до най-голямата и продължителна депресия. САЩ ще загубят не само А-тата си, но и последващите букви от азбуката, а доларът ще изгуби статута си на световна резервна валута.
Последиците от финансиране на дълга на САЩ с печатане на пари са „апокалиптични” и за тях, и за световната икономика. Ето защо през последните месеци основните новини зад океана са около борбата на президента Обама не само да наложи съкращаване на харчовете на страната, но и да вдигне на данъците. Проблемът обаче не е само негов, но и на всички световни лидери. Разбира се, когато данъците на обедняващото население се покачат, това няма как да му помогне да подобри своя жизнен стандарт и затова трябва да се подходи с прогресивно подоходно облагане, което ще засегне най-много мултимилионните компании и богаташи. Те обаче са решили твърдо да покажат, че парите могат да манипулират всяко политическо решение. Последните дни на световните пазари обаче показаха, че времето за двубоя между политическите лидери и лобитата почти е изтекло и ако не се предприемат конкретни оздравителни мерки спешно, и двете страни рискуват основите на световната икономика да им се стоварят на главата с цялата си тежест.
Според Алън Грийнспам, който ръководи ФЕД около 20 години, опасност САЩ да изпадне в неплатежоспособност няма поради факта, че колкото и големи по обем да са задълженията на страната, те са в долари, а тя винаги може да си напечата колкото й са необходими. И всъщност, технически погледнато, няма никакъв проблем това да бъде направено. Проблемът са последствията. Печатането на допълнителни долари ще доведе до обезценката на долара, а от там и на дълга им, защото той е взиман при по-висока стойност на валутата. Така ще се постигне значително съкращаване на външния държавен дълг на САЩ, ще се подобри конкурентоспособността, като същевременно ще се насърчи потреблението и икономиката като цяло. Единственият начин САЩ да изплащат по-бързо задълженията си е да започнат да печелят повече, а обезценката на валутата им ще стимулира износа им, защото стоките им ще бъдат по-евтини и това ще насочи глобалното потребление към САЩ.
Други валути като швейцарския франк и еврото, които се използват от държавите за съхранение на техните спестявания, също ще поскъпнат, защото страните, използващи долари, ще започнат масово да превалутират активите си и ще създадат по-голямо търсене на валутите от тяхното предлагане. Само преди седмица Швейцарската централна банка обяви, че започва интервенция на валутните пазари, за да успее да намали стойността на франка, който поскъпна с над 30% за по-малко от година, поради страховете на инвеститорите за стабилността на световната икономика. Това ще доведе не само до рязко поскъпване на потребителските цени в страните от еврозоната, но и ще ги направи неконкурентоспособни на пазарите, защото поради скъпите си стоки износът ще спадне рязко и така ще се стигне до валутна война на пазарите.
Допълнителен натиск за нарастване на инфлацията в световен мащаб ще окажат страните износителки на петрол – ОПЕК. Петролът се търгува основно в долари, а обезценката на стойността на валутата ще доведе и до обезценка в стойността, която получават тези страни за изнесения от тях петрол. За да възвърнат нивата си от приходи, биха намалили износа си, докато цената му не се покачи достатъчно. В такава ситуация дали може някой да каже колко точно е стойността на „достатъчно“?
Всичко това ще се върне като бумеранг в САЩ, където с парите, които получават, хората ще могат да си позволят да си купят по-малко стоки и услуги. От друга страна кредиторите на САЩ ще възвърнат много малка част от стойността на парите, които са заели, и трябва да започнат да ги отписват от портфейлите си не само като лоши, а като безвъзвратно изгубени. Това би довело световната икономика до най-голямата и продължителна депресия. САЩ ще загубят не само А-тата си, но и последващите букви от азбуката, а доларът ще изгуби статута си на световна резервна валута.
Последиците от финансиране на дълга на САЩ с печатане на пари са „апокалиптични” и за тях, и за световната икономика. Ето защо през последните месеци основните новини зад океана са около борбата на президента Обама не само да наложи съкращаване на харчовете на страната, но и да вдигне на данъците. Проблемът обаче не е само негов, но и на всички световни лидери. Разбира се, когато данъците на обедняващото население се покачат, това няма как да му помогне да подобри своя жизнен стандарт и затова трябва да се подходи с прогресивно подоходно облагане, което ще засегне най-много мултимилионните компании и богаташи. Те обаче са решили твърдо да покажат, че парите могат да манипулират всяко политическо решение. Последните дни на световните пазари обаче показаха, че времето за двубоя между политическите лидери и лобитата почти е изтекло и ако не се предприемат конкретни оздравителни мерки спешно, и двете страни рискуват основите на световната икономика да им се стоварят на главата с цялата си тежест.